/Поглед.инфо/ Разривът на Украйна по линия „запад-изток“ се забелязва и днес, когато тихото озверявате пронизва страната. Забелязва се, че национал-радикалите на запада и изтока не могат да се разберат. В навечерието на президентските избори от 31 март 2019 между националистите назрява конфликт, който при определени обстоятелства може да избухне с кръв и огън.

На 19 ноември националистическата партия ВО „Свобода“ публикува заявление за издигането на „единен кандидат“ за президент от националистите. За кандидат е определен Руслан Кошулински, който е заместник-ръководител на партия „Свобода“ и е известен с това, че е вицепредседател на Върховната Рада от „Свобода“ между 2012 и 2014 г. Заявлението е подписано от организациите „Свобода“ (глава – О. Тягнибок), „Десен сектор“ (глава – А. Тарасенко), ОУН (глава – Б. Червак), Конгрес на украинските националисти (глава – С. Брацюн) и С14 (глава – Е. Карас).

Националистите от този конгломерат са загрижени: „2019 г. ще бъде определяща за Украйна: или нашата страна ще се утвърди като Украинска самостоятелна единна държава, или ще падне в пропастта на реванша на промосковските сили“. Националистите от „Свобода“ призовават „другите национал-патриотични сили да подкрепят кандидатурата на Кошулински“.

Но такъв призив не намери отклик сред националистите от „Азовското движение“ на Андрей Билецки. Неговият „Национален корпус“ на 20 ноември заяви, че няма да подкрепи решението на представители на „отделни националистически организации да издигнат представителя на партия „Свобода“ Руслан Кошулински за единен кандидат за президент на националистическия лагер“.

Заявлението на „Националния корпус“ е формулирано доста агресивно. За хората, които са поставили своите подписи под документа „за подкрепата към Кошулински от националистическите движения“ е казано, че те „нямат реален авторитет сред милионите украински националисти“, че „днес Украйна се нуждае от нови лидери, трябва да има жив и съвременен национализъм“ и че като такъв лидер „Националният корпус“ вижда Андрей Билецки.

Билецки може да разчита, че е все още нужен на стопаните на Украйна. Всичките пет години след държавния преврат потенциалът на „Азовското движение“ само расте. Батальонът „Азов“ стана полк, възникна паравоенната армия „Национални дружини“, появиха се военни и военизирани центрове, в това число детски, създадена е партия от вождистки тип „Национален корпус“. А бенефициентът на преврата партия „Свобода“ като че ли е станала ненужна. През 2012 г. я вкарват в Радата, където организира Майдана, изпълнявайки мисията си, но още на изборите през 2014 г. „Свобода“ не влезе в законодателния орган и отиде в сянка.

Любопитно е, че през пролетта на 2017 г. лидерите на „Свобода“, „Десен сектор“ и „Национален корпус“ (Тягнибок, Тарасенко, Билецки) подписаха съвместен „Национален манифест“, договаряйки се да действат с общи сили. Но няколко месеца преди изборите се скараха и на практика разкъсаха „манифеста“ си. При това трябва да забележим, че рейтингът на Тягнибок (Кошулински) и Билецки са в рамките на статистическата грешка – първият има около 2%, докато вторият около 1%.

Естествено е, че стопаните на Украйна влагат в „Азовското движение“ изобщо не за победа на изборите, а за да се използват неговите привърженици като кучета-пазачи на режима – да държат в тонус „партията на търгашите“. А при нужда, ако на изборите през 2019 г. нещата не се случат както трябва, „търгашите“ да бъдат поправени отвътре, за да удържат завзета Украйна. Спонсорите на „Свобода“ (близки към криминалните кръгове фигури, известни под прякорите Вова Морда, Пупс и др.) предпочитат да се съсредоточат в Галиция. Така или иначе тези две крила на украинския национализъм не са успели да се разберат помежду си.

Няма принципна разлика в програмите на „Свобода“ и „Национален корпус“. Създадени са по една рецепта и от един човек – Андрей Парубий, който днес е председател на Радата. Зародишите на тези партии „Социал-национална партия на Украйна“ и „Патриоти на Украйна“ първоначално имат дори общ герб – сдвоена руна SS, която често се нарича „Вълчи капан“. Различията в програмите им са основно стилистични. Общото са русофобията, милитаризмът, завръщането на Крим… Ето най-характерните им установки:

„Свобода“: „Възстановяване на единния статут на Украйна във връзка с нарушенията на Будапещенския меморандум. Осъществяване на пълно превъоръжаване на Въоръжените сили на Украйна и структурите на сектора за сигурност и отбрана.

„Национален Корпус“: „Ние смятаме Будапещенският меморандум за загубил своята легитимност и сила. Украйна трябва да има ядрено оръжие. Длъжни сме да защитим своето право на ядрено оръжие в рамките на Договора за наразпространяване на ядрено оръжие“.

„Свобода“: „Да се определи изграждането на Балто-Черноморския съюз като стратегическа цел на външната политика на Украйна: да се привлекат към Балто-Черноморската ос държавите от Централна и Източна Европа, Балтика, Скандинавия, Кавказ, Балканите, а също така басейните на Черно и Каспийско море“

„Национален Корпус“: „Зародишът на новото европейско единство трябва да стане изграждането на съдружие на страните, разположени в геополитическото пространство, съединяващо Черно и Балтийско море“.

„Свобода“: „Да се скъсат всички дипломатически отношения, а също така всички международни договори с Руската федерация и да не се възобновяват до пълната деокупация от Русия на всички украински територии… Чрез международните механизми да се иска от Русия признание, извинение и компенсация за геноцида над Украинците… Да се настоява за предаването на Украйна на принадлежащия и дял от Елмазения фонд, златните и валутни запаси, чуждестранното имущество на бившия СССР, да се плати репарация от руска страна за окупацията на украинските земи“.

„Национален Корпус“: „Възобновяването на пълноценните отношения с Руската федерация ще е възможно едва след завръщането от нея на окупираните територии, включително и Крим, изплащането на репарации за Украйна и провеждането на международен трибунал над висшите руски чиновници, виновни за разпалването на войната срещу Украйна“.

Каквото и да говорят, политическият реализъм и украинският национализъм са несъвместими неща. Общото между западните украински националисти и източните украински националисти е навсякъде, но пак не успяха да се разберат. Откъснатите за няколко века от Русия галичани, загубили не само вярата на предците си, но и в известна степен общи с руснаците антропологични признаци, усещат останалата част на Украйна като „не тяхна си“. И обратното.

Превод: В.Сергеев