/Поглед.инфо/ На 22 юни българската журналистка Диляна Гайтанджиева публикува сензационно разследване, доказващо пряка връзка между Пентагона и предоставянето на оръжие на радикалната терористична групировка “Хаят Тахрир аш Шам”, която се противопоставя както на Сирия, така и на САЩ. Разследването е публикувано от информационния портал Arms Watch. Пентагонът купува за 2,8 милиарда долара оръжия за конфликтните зони по целия свят. Повечето от оръжията са предназначени за Сирия и Ирак. Поредица от пропагандни видеоклипове, публикувани от “Хаят Тахрир аш Шам” (известен преди като “Джебхат Ан Нусра” - филиал на Ал Кайда в Сирия), показват, че терористите вече са оборудвани с модерни американски противотанкови ракети TOW.
Съвременната война се води с високотехнологични оръжия и информационна пропаганда. Всяка битка консумира огромно количество различни боеприпаси, оборудване и оръжия, които изискват компоненти и гориво. Без развита икономика и добре установени доставки днес не са възможни военни действия. Дори терористичните организации, които са преминали дълбоко в нелегалност, са принудени да създават лаборатории и работилници, където да правят самоделни взривни вещества и оръжия. Между другото, именно този вид "подземна индустрия" ги прави уязвими за разузнавателните служби. На пръв поглед, че при тези условия дългото съществуване на големи групи терористи и сепаратисти, които са забранени в целия свят, не е възможно. Те просто няма да имат с какво да воюват.
Практиката на локалните конфликти през последните десетилетия показва, че успешните действия на терористични групировки, позволяващи им да контролират големи територии, са възможни само в случай на външна подкрепа, както и достъп до военна инфраструктура. Чеченските сепаратисти през 90-те получиха оръжия от съветските войски, които бяха разположени в Чеченската република, и след това в продължение на много години получаваха помощ през грузинската граница, докато руснаците не успяха да я блокират. Косовските сепаратисти се радваха на откритата подкрепа на Запада и постоянно получаваха оръжия от Албания. Сирийските „освободителни движения“ се сблъскват с легитимния режим на Асад и руските военни, които го подкрепят, в продължение на 11 години и все трупат оръжия. Защо?
На пръв поглед "бунтовниците" в Сирия и Ирак са много разнородна маса. Сред тях има кюрди, които са съюзници на Съединените щати, борещи се за собствената си независимост, съществуват „демократични“ движения, но ключовата роля играят ислямистките групировки, близки до “Ислямска държава”. Например, ислямистите от “Хаят Тахрир аш Шам”, които официално се отделиха от свързаната с “Ал Кайда” “Джебхат ан Нусра”, все още се възприемат от повечето експерти като един от водещите играчи в “Ислямска държава”. И точно от тази квазиармия от радикални салафити ясно виждаме как ислямистите се снабдяват с оръжие. Саморекламирайки се, "Хаят Тахрир аш Шам" публикува в мрежата множество видеоклипове, на които бойците използват американската противотанкова ракетна система TOW. Серийните номера на комплексите се виждат ясно на пропагандните видеоклипове. Според документите за армейски покупки това оборудване е доставяно на американските морски пехотинци от 2012 до 2019 година. През 2012 г. “Рейтеън” и американската морска пехота сключват договор за TOW W31P4Q12C0265 в размер на 783 милиона щатски долара, според публичните американски правителствени отбранителни договори govtribe.com. Сделката е напълно завършена през юни 2019 г. И скоро ракетните системи се превръщат в гвоздея на пропагандните видеоклипове на терористичната група, за главата на чийто лидер Абу Мохамад ал Джулани Вашингтон обещава 10 милиона долара. Освен това този американски комплекс не е автомат “Калашников”. Обучението на оператор е доста продължителен и сложен процес. Дори да приемем, че няколко проби са били заловени в битка или откраднати, възниква въпросът, кой е обучил специалисти за “Хаят Тахрир аш Шам”, които биха могли да ги използват? Освен това много скъпите пропагандни клипове показват, че на салафитските екстремисти очевидно не им липсват комплекси и ракети за тях. Не им липсват и други, по-прости и по-надеждни оръжия, като автомати „Калашников“, РПГ-7, и 12,7-мм картечници ДШК.
Схемата за предоставяне на „съветско оръжейно наследство“ на иракските и сирийските екстремисти е проста и ясна. Сръбските, българските и румънските оръжейни фабрики произвеждат за Саудитска Арабия и Афганистан, а спомагателните сили на САЩ в Афганистан и Ирак купуват огромни количества оръжия и боеприпаси.
През последните две години хиляди тонове оръжия са отлетели на юг, а стотици хиляди бежанци са избягали на север от конфликтите, отнели повече от 400 000 живота. Въпреки че балканските и други европейски държави са затворили маршрута за бежанци, каналът за доставка на оръжия по море и въздух до Близкия изток продължава да работи и да генерира огромни печалби. Търговията е почти сигурно незаконна, според експертите по оръжия и права на човека.
„Наличните доказателства сочат, че оръжията постоянно се пренасочват към въоръжените групировки, обвинени в тежки нарушения на човешките права. Ако това е вярно, тогава тази търговия противоречи на Договора за търговия с оръжие на ООН и други международни инструменти и трябва да бъде спряна незабавно “, каза Патрик Уилкън, изследовател по контрол на оръжията в “Амнести Интернешънъл”, който изучава данните, събрани от журналисти. Ако обаче говорим за стотици милиони евро, а оръжейните заводи работят на две смени, няма причина държавите да спират подобен бизнес. Въпреки че има достатъчно доказателства, че оръжията попадат в сирийските и други въоръжени групировки, обвинени в широко разпространени нарушения на човешките права и жестокости, лицензите за износ на тези оръжия, които трябва да гарантират самоличността на крайния получател на стоките, продължават да се издават.
Още през 2017 г. българската оръжейна индустрия постави абсолютен рекорд по износ на оръжие - 1,2 млрд. долара. Производството на оръжие нараства в Сърбия и Румъния. Българският търговец на оръжие Емилиян Гебрев граби боеприпаси от складовете за дългосрочно съхранение в Източна Европа. В резултат на прости схеми, всички тези военни стоки попълват арсеналите на ислямските екстремисти от всички шарки и най-важното е, че те са частично платени от американския бюджет. Въпреки това, директно от източноевропейски играчи, включително такива големи като сръбската „Застава“, румънските „U.M.Cugir" и "Carfil", както и българският "Арсенал", всъщност контролиран от Гебрев, не винаги имат право да навлизат на така желания пазар в Близкия изток. Американците остават посредници, които директно получават средства от бюджета на страната си. Така че само през 2020 г. 8 американски компании са подписали договори за доставка на оръжия по "неамерикански стандарти" на обща стойност 350 милиона долара. Нещо повече, това са официални договори с Пентагона. Всички тези фирми като TLG Worldwide, Multinational Defense Services LLC, Greystone CS3 LLC, Global Ordnance LLC, UDC USA, Inc., Culmen International, Blane International Group, Inc., Sierra Four Industries Corp, официално оперират в САЩ , а информацията за тези сделки също е в системата за обществени поръчки. И тук трябва да отговорим на два въпроса, първият - каква е ползата да Вашингтон?
Тук всичко е просто. Държавният департамент и ЦРУ не обичат да се учат от грешките си и все още вярват, че контролират радикалните групировки, чието оръжие ще стреля главно по руски и проасадски военни. Лъвският дял от петрола, произведен от контролирани от ислямистите групи, в крайна сметка се продава чрез верига от посредници, което позволява на Съединените щати и техните съюзни саудитци да си върнат изцяло оръжейната благотворителност. Всъщност икономиката на “Ислямска държава” по време на своя разцвет (ако, разбира се, можем да говорим за икономиката на такава квазидържава) беше наточена за война. Изнудванията от контролираното население и хиляди варели петрол бяха превърнати в оръжия и боеприпаси, или използвани за обучение на въоръжени формирования. “Ислямска държава” беше успешно смазана и формално дори разделена, но схемата остава да работи. В резултат на това Белият дом има способността да контролира изцяло доставките на оръжие и да не поема разходите за тях. В същото време, да, независимо колко посредници има в схемата, всъщност САЩ са организаторите на доставки на оръжия за терористите. Но какво да кажем за онези американци, които ще бъдат убити с него? Е, няма победа без загуби. Те ще бъдат обявени за герои, училища и улици ще бъдат кръстени на тях, а семействата им ще бъдат обезщетени, макар и със сигурност не като тези на Джордж Флойд.
На пръв поглед вторият въпрос е не по-малко труден. Защо всъщност Съединените щати действаха като организатор на доставките на оръжия „съветски стил“ на терористичните групировки? Зенитните оръдия ЗУ-23, картечниците ДШК, щурмови карабини “Калашников”, ръчни противотанкови гранатомети АТГЛ и техните образци на статив, доставени от България, са копия на съветски образци. Именно оръжията на страните от Варшавския договор са закупувани за американските схеми в Сърбия, Румъния и Чехия. Изглежда, че САЩ изобщо не искат да въведат региона на Близкия изток в стандартите на НАТО. В действителност обаче нещата са прости. Колкото по-прости са оръжията, толкова по-лесно е да се скрият пътищата на тяхната доставка и дори произходът им. Ако жертвите сред американците не могат да бъдат избегнати, нека бъдат нанесени с оръжията, използвани от руснаците и техните съюзници. Тогава винаги ще има възможност да се обвинят Москва и Дамаск в немотивирана атака срещу американските военни и техните съюзници.
Разследвания за доставки на оръжия за терористи се появяват в европейските медии от няколко години, но ситуацията не се е променила. „Търговците на смъртта“ като Гебрев продължават да забогатяват, а Държавният департамент и Пентагонът не изоставят схемите си. В резултат на това хората в Сирия и Ирак страдат, Европа страда, където потокът от бежанци продължава да тече, а САЩ продължават да преследват своите интереси в Близкия изток. В същото време Вашингтон ще игнорира всякакви материали в медиите и ще поиска същото от страните, доставящи оръжие. В резултат на това конфликтът в Сирия и Ирак може да продължи десетилетия, като носи печалба на едни и смърт на други.
Превод: В. Сергеев