/Поглед.инфо/ Първите три дни на тази седмица Владимир Путин ще ги прекара във Владивосток – основно за участие в Източния икономически форум. Най-важен гост на него ще бъдат Си Дзинпин и Шиндзо Абе. Какви са отношенията в триъгълника Русия-Китай –Япония? Ще се възползваме ли от противоречията между нашите съседи или ще успеем да изградим отношенията в наша полза вътре в триъгълника?
Посещението на президента в Далечния изток е крайно наситено – освен съвещанията и ученията „Изток-2018” Владимир Путин ще посвети два дни на работата на Източния икономически форум. На който този път ще има безпрецедентно международно представителство – ръководителите на Китай, Япония и Монголия. Трябваше да пристигне и президента на Южна Корея, но във връзка с подготовката на междукорейската среща на високо равнище ще го замени министър-председателят. Високопоставена делегация ще пристигне и от Пхенян – навярно на равнище глава на правителство или някой от приближените до Ким Чен-ун хора. Но най-необичайно ще стане, разбира се, едновременното участие във форума на Си Дзинпин и на Шиндзо Абе – предвид както отношенията на тези страни помежду им, така и с нашата страна.
Отношенията между Китай и Япония са достатъчно напрегнати – и като следствие техните ръководители рядко се срещат, засичайки се единствено на международните форуми (отделна среща между тях ще има и във Владивосток). За шестте години, в които Си Дзинпин е на власт, той нито веднъж не посещава Япония.
Същото се отнася и до Абе. Той няма нито едно посещение в Поднебесната, откакто оглави японското правителство в края на 2012 г. (на практика едновременно с времето, когато Си започна да ръководи Китай). Преди две години той бе в китайския град Ханчжоу, но това бе среща на „голямата двадесетица” и пътуването нямаше никакво отношение към двустранните отношения. При това сега Абе е готов да замине за Пекин или по-правилно би било да се каже, че са готови да го приемат в Пекин – през октомври е насрочено официалното му посещение в КНР.
Разбираемо е, че на фона на отношенията на Абе с Путин, които проведоха в понеделник своята 22-ра среща, неговите контакти със Си Дзинпин не могат да се нарекат близки. Но Путин има още повече срещи през това време и техните отношения са повече от доверителни. Така нашият президент се оказва в идеална за геополитиката ситуация – той има наложени контакти и с двамата лидери. Тоест с ръководителите на страни, които са извънредно важни за Русия и притежаващи при това тежки отношения помежду си.
Това е типичен триъгълник, за какъвто например американците могат само да мечтаят в своите отношения с Русия и Китай: да направят така, че връзките между Вашингтон с Москва и Пекин по отделно да бъдат по-добри, отколкото помежду им. Такъв „триъгълник на Кисинджър” се оформя през 70-те години, но тогава той е възможен благодарение на това, че СССР и КНР се намират в състояние на практически пълен разрив на отношенията и САЩ успяват да наложат връзки първо с Пекин, а след това и с Москва. И се опитват впоследствие да се възползват от това.
Нужно ли ѝ е на Русия да се възползва от противоречията между Китай и Япония.
Да ги отчита и да ги използва в свой интерес – да, но не са залага на тях и още по-малко да ги скарва допълнително.
Китай е нашият най-голям и сериозен стратегически партньор – не само в Тихоокеанския регион, но и по света като цяло. Изборът в полза на взаимодействието с Китай не е принудена реакция на началото на конфронтацията със Запада, а осъзната и отдавна назряла потребност на самата Русия. Която не просто се обръща на Изток, а се завърна към своето естествено състояние на евразийска държава, имаща свои интереси, както в Европа, така и в Азия. Този процес съвпада с тенденцията на пренос на центъра на тежестта на световната политика от Атлантическия към Тихия океан, който през XXI ще „тежи” повече и където ще се случват основните събития. При това и на двете направления Русия се сблъсква с противодействието на САЩ, които също са решили да съсредоточат своето внимание на Азиатско-Тихоокеанския регион. Затова и от начина, по който ще бъдат изградени нашите отношения с Китай, Япония и Индия (това е третият ключов играч в АТР), ще зависи много.
За САЩ ключова задача е сдържането на Китай – както на глобално, така и на регионално равнища. За второто, освен собствената икономическа и военна мощ, те искат да използват и Япония и Индия, всячески подгрявайки и раздухвайки тамошните страхове от Китай. Но Китай при активното участие на Русия в това всячески се противопоставя на тази стратегия. Например на индийско направление чрез въвличането на Делхи в Шанхайската организация по сътрудничество, тоест прототипа на паназиатското (с участието на Русия) споразумение за сигурността и самостоятелното решаване на всички проблеми и спорове на самите страни участници, без участието на атлантистите.
Но ако в изграждането на сложните китайско-индийски отношения, американското желание да се възползват от противоречията може да се минимизира, след като и двете страни са абсолютно суверенни държави, то в случая с китайско-японските отношения всичко е значително по-сложно. Работата не се състои само в това, че Китай е възмутен за нежеланието на Япония да се покае за престъпленията от Японско-китайската война от 30-те и 40-те години, доколкото от това, че Япония не е напълно самостоятелна държава.
Нейният военен и геополитически суверенитет е все още ограничен от американците и ова предизвиква у Пекин естествено съмнения в договороспособността на Токио и в неговите намерения. Да не говорим, че китайците имат крайно негативен опит от японската окупация на тяхната страна, но и ги разглеждат като сателит на САЩ. Разбираемо е, че те не могат да си позволят да изграждат дългосрочни отношения с марионетка на своя стратегически противник.
При това самата Япония сега като че ли преживява период на възраждане на националния си дух – опитва се най-накрая, ако не да се освободи напълно, то да отслаби геополитическата зависимост от САЩ. И за това ѝ е нужна Русия – за да балансира отношенията в триъгълника Китай-Русия-Япония. Японците винаги ще се страхуват от Китай и ще виждат в него опасен конкурент – не само заради американските установки, но и поради силата на мащабите на Поднебесната и нейните паназиатски амбиции. Точно така и Китай възприема процеса на придобиването на суверенитет от Япония с двойнствени чувства – заради опасенията, че самостоятелна и без американска каишка Япония ще се наклони към предишния си експанзионизъм.
Затова и Русия е извънредно важна за Япония – желаейки да се отдалечи от САЩ и не виждайки път към принципно подобряване на отношенията с Китай, Токио иска да изгради нормални отношения със северния си съсед. Това ще позволи на японците да уравновесят баланса на силите и ще демонстрират това, че Токио получава геополитическа независимост.
Сега Япония иска да сключи мирен договор с Русия и да закрие въпроса със „северните територии”. Това ще стане извънредно трудно, защото максималното, на което е съгласна Москва не устройва Токио. Макар и Абе действително да полага сериозни усилия за развитието на отношенията и особено на икономическите, японското общество е възпитано, в това число и от американците в духа „всичките четири острова са наши” и засега не е готово да приеме компромисен вариант за разрешаването на териториалния спор. От друга страна Абе се нуждае от този договор като потвърждение на неговите амбиции по връщането на Япония на нейната самостоятелност и държавност (това се проявява не само във външната политика, но и във вътрешната, включително и чрез реформиране на конституцията). След десет дни той ще бъде преизбран за лидер на управляващата Либерал-демократична партия за последен тригодишен мандат и ще остане министър-председател до края на 2021 г. Междувременно той ще стане най-дълго управляващият министър-председател в японската история и разбира се му се иска, ако не „да направи Япония отново велика”, то поне да я постави на този път. Без примирие с Русия това ще бъде на практика невъзможно.
Проблемът е единствено в това, че и Путин, и Си Дзинпин мислят с други времеви категории – не само в отношенията помежду си, но и в руско-китайското партньорство. Тук изчисленията вървят с десетилетия напред. Именно от това и Токио трябва да изхожда при търсенето на своето място в триъгълника Русия-Китай-Япония. За нас най-важното е то да стане самостоятелно.
Превод: Поглед.инфо