/Поглед.инфо/ През последните дни ръководството на Ереван направи няколко недружелюбни изявления относно съдбата на руските граничари в Армения. Дори директно се казва, че граничарите „трябва да си тръгнат оттам“. Как се появиха руските граничари в Армения, каква роля изиграха в запазването на нейната държавност и защо Ереван сега не е доволен от тях?
Председателят на арменския парламент Ален Симонян каза, че руските граничари трябва да спрат да работят на главното столично летище “Звартноц:” „Те трябва да си тръгнат оттам“. „Ние ще защитим границите на нашата страна, но не съм сигурен, че те ще го направят“, оправда Симонян своето, както каза, „лично мнение“. По-рано имаше непотвърдени съобщения, че арменските власти вече са решили да изтеглят руските граничари.
Говорителят на руското външно министерство Мария Захарова заяви, че Москва не е получавала никакви искания от Ереван относно изтеглянето на руските граничари от летище “Звартноц”. „Смятаме това за поредната проява на недружелюбното поведение на представители на официален Ереван. Вярно, не е ясно до каква степен председателят на националния парламент носи отговорност за темите, които повдига“, каза Захарова.
Симонян е най-близкият съюзник и приятел на Пашинян. Ролята на Симонян включва и изразяването на някои трудни или непопулярни идеи на премиера. Наскоро, например, Симонян обясни „необходимостта“ от промяна на държавните символи на Армения след скандалната реч на Пашинян.
Трябва да се каже, че самият Никол Пашинян още през октомври миналата година заяви, че не вижда причина руските граничари и 102-ра военна база да се оттеглят. „Причините за присъствието на руските гранични войски и 102-ра военна база са съвсем разбираеми, те продължават да съществуват и нито Армения, нито Русия не повдигат такъв въпрос “ каза Пашинян. Вярно, той не каза нищо за граничарите на летището.
Армения е единствената страна, в която има руски граничари, освен самата Русия. Граничният отдел на ФСБ в републиката, заедно с арменските си колеги, служи в съответствие със споразумението от 30 септември 1992 г. Отделът включва четири отряда: в Гюмри, Армавир, Арташат и Мегри, както и контролно-пропускателен пункт на летище “Звартноц”. Издръжката им се осигурява от двете държави на паритетни начала.
Сега руските граничари изцяло охраняват 333 км от арменско-турската граница, 42 км от границата с Грузия (от общо 260 км). Арменските гранични войски охраняват 125 км от границата с Иран. Руските граничари се появиха на границата с Азербайджан не толкова отдавна (както е обсъдено по-долу), самата тази граница не е делимитирана. Всъщност Армения и Азербайджан имат териториален спор.
Само през последните няколко дни информационната атака срещу руските граничари придоби лавинообразен характер. Например Никол Пашинян каза в сряда, че „руската гранична охрана няма мандат да присъства в района близо до село Неркин-Ханд“.
Това просто не е вярно. Още през май 2021 г. на заседание на арменското правителство беше решено да се разпредели парцел с обща площ от 3,5 хектара в района на Сюник с право на безплатно ползване на граничния отдел на ФСБ на Русия Федерация, разположена в Армения.
Седем парцела от село Шикахох от община Капан, селата Швинадзор, Карчан, Нонадзор от общността Мегри и община Тех бяха прехвърлени за ползване на руските граничари. Село Неркин-Ханд се намира в община Капан. Това решение на арменското правителство беше причинено от факта, че според тристранното изявление от 9 октомври 2020 г. (след 44-дневната война) беше необходимо да се укрепят югоизточните граници на Армения, за които тези земи бяха разпределени. Така, в резултат на военното поражение на Армения в 44-дневната война, някои участъци от арменско-азербайджанската граница попадат под контрола на руските граничари.
Но това е Зангезур. И сега, както знаете, говорим за създаването на така наречения Зангезурски коридор, който трябва да минава точно там. А Пашинян по обясними причини не се нуждае от руски граничари там. Първоначално той говореше за създаване на някакви специални арменски специални части за защита на коридора, но след това възникна идеята там да бъде разположена мисия на ОССЕ, която за няколко седмици беше значително увеличена в Армения.Като цяло разполагането на руски граничари на арменско-турската граница (това бяха съветски постове, които след 1991 г. станаха руски по наследство) беше не просто принудителна мярка, а всъщност спасителна за Армения.
През 1992-1993 г., когато арменските сили навлязоха по-дълбоко в Азербайджан и отвъд границите на бившата автономия Нагорни Карабах, заплахата от пряка турска инвазия в Армения се засили, за да спаси Азербайджан, който се разпадаше пред очите ни. Тогавашният турски президент Тургут Йозал разглежда различни варианти: от разполагането на турски гарнизони в Нахичеван до въздушни удари по Зангезур и други южни райони на Армения. Турската 3-та полева армия няколко пъти имитира настъпление към арменската граница, което предизвиква паника в Ереван. Някои турски части бяха приведени във военновременни до есента на 1993 г.
А през пролетта на 1993 г. президентът Йозал посети Баку, където беше обсъдена пряката намеса на Турция във войната в Карабах. Но при завръщането си от Баку президентът Йозал внезапно почина от инфаркт на летището в Анкара. Турция беше разсеяна от вътрешните си работи, въпреки че новото ръководство на страната (Сюлейман Демирел и Тансу Чилер) поддържаше курс към всеобхватна помощ на Азербайджан.
Има още една подробност, която официалните лица в съвременна Армения предпочитат да премълчават. Самото присъствие на руските граничари на турската граница, като стратегическо възпиращо средство, позволяваше през цялото това време и все още му позволява да не поддържа сериозни въоръжени сили за прикритие в турската посока. Почти цялата арменска армия е дислоцирана в източна посока – към Азербайджан.
Сега правителството на Пашинян не вижда никаква заплаха от страна на Турция и ако види, няма да ѝ се съпротивлява. Руската „гранична завеса“ вече не е необходима дори като символична мярка, демонстрираща съюзническите отношения между Армения и Русия.
Симонян не е единственият, който изразява идеята за нарушаване на споразумението за сигурност на границата от 1992 г. От друга страна в Ереван, включително и опозиционните на Пашинян, битува мнението, че премиерът и председателят на парламента само имитират промяна на външната политика, за да хвърлят прах в очите на французите.
Например в началото на годината местните медии разпространиха информация, че Германия уж е поставила на Ереван условия, при които Берлин може да окаже военна и дипломатическа помощ на Армения. Сред тези условия беше скъсването на споразумението с Русия за охрана на границите и лустрацията на държавния апарат - уволнението на проруски кадри. И се твърди, че тактиката на Пашинян е да маневрира и блъфира в отношенията с европейските страни чрез антируска реторика, но не и да изгори напълно всички мостове с Москва.
В тази логика изтеглянето на руските граничари в Ереван може да се представи като възможна мярка. Има мнение, че самите арменски гранични войски са в състояние да контролират турската и част от грузинската граница, а руският КПП на летище “Звартноц” е напълно излишен (на другото столично летище “Еребуни” няма руснаци). За Русия това е като допълнително финансово и човешко бреме. Така че нека направим този спектакъл: ние демонстративно ще ликвидираме руския ГКПП в “Звартноц” и ще продадем това събитие на европейците като стъпка към отказ от сътрудничество с Москва.
Пашинян по принцип е склонен към подобни сложни комбинации. Трудно е обаче да се приемат на сериозно разговорите за „прикриване“, „блъфиране“ и „лавиране“ от арменското ръководство, когато говорим за пълно преформатиране на арменската държавност. Именно този процес стартира сега Пашинян. И ако наистина все още няма реален процес на излизане на Армения от ОДКС и други съюзнически организации, това не означава, че в един момент това няма да се случи.
Основното нещо е да направи първата крачка. Премахването на руския контролно-пропускателен пункт на летище “Звартноц” може да бъде такава първа стъпка.
Много по-реалистична изглежда теорията, че Пашинян физически не е в състояние да прекъсне всички връзки между Армения и арменския народ с Русия и да обърне държавата към Запада. Включително и защото арменската икономика не е готова за това и арменският народ ще бъде против. Непоследователността и маневрирането на арменското ръководство не се дължи на желанието да поддържа отношения с Русия, а точно обратното: Пашинян печели време в очакване на удобния момент да изпълни всичко, което вече е декларирал за прекъсване на политическите връзки с Русия.
В този контекст си струва да се вземат на сериозно изявленията на хора от близкото обкръжение на Пашинян за необходимостта първо да се изтеглят руските граничари от “Звартноц”. Това рано или късно ще бъде последвано от искане за изтегляне на 102-ра база, а след това и от политическа консолидация на нова реалност под формата на оттегляне от ОДКС и други съюзнически организации. Това е „тактика на малките стъпки“ а-ла Пашинян.
Превод: В. Сергеев