/Поглед.инфо/ „Обемът на “увисналите” рупии от износа към Индия е намалял значително, но проблемът все още съществува. В Делхи предлагат да използват тези пари в транзакции с трети страни. Там смятат, че това е печеливш вариант за всички. Всъщност има както рискове, така и алтернативи.

Търговски дисбаланс

Русия е натрупала милиарди едва конвертируеми рупии. Факт е, че индийският износ за нас (втори след китайския) е с порядък по-нисък от насрещния износ (31-во място за Делхи).

Взаимният търговски оборот през 2023 г. достигна 64 милиарда долара. В резултат на това Русия стана четвъртият най-голям търговски партньор на Индия. Вносът се е увеличил 1,8 пъти до 60 милиарда долара. Износът се увеличава 1,4 пъти, но само до четири милиарда. Има търговски дисбаланс.

Намаляха

Приходите в рупии се натрупват в сметките на руските износители в индийските банки, тъй като няма за какво специално да се харчат.

Миналия май министърът на външните работи Сергей Лавров посочи това на среща на Съвета на външните министри на Шанхайската организация за сътрудничество в Панаджи (Гоа). И отбеляза, че проблемът се обсъжда.

През септември заместник-председателят на Централната банка на Русия Алексей Заботкин каза: обемът на средствата, „заседнали“ в Индия в рупии, намалява. Той не посочи конкретни числа.

Какво предложиха?

В Индия беше предложено например да се купуват корпоративни облигации на местни компании.

Според “Економик Таймс” Резервната банка на Индия (РБИ) е готова да промени правилата за инвестиране на средства от сметките на “Востро” за тази цел - сега за тях са достъпни само държавни облигации и съкровищни бонове.

Корпоративните ценни книжа, макар и малко, са по-доходоносни от държавните облигации. Въпреки това инвестирането в активи, деноминирани в рупии, носи определени рискове, които са често срещани в развиващите се страни: политическа нестабилност, възможно забавяне на икономическия растеж, нестабилност на местната валута.

А това в никакъв случай няма да реши проблема с репатрирането на средствата, подчертават експертите.

Плащане за износ

Сега да поговорим за търговията с трети страни.

Според главния изпълнителен директор на Федерацията на индийските експортни организации (ФИЕО) Аджай Сахай това е „печелившо и за двете страни“.

Наистина милиарди рупии на руски износители лежат в индийските банки, каза той. И добави: търговията „с помощта на механизма на рупията вече е в ход, но в малки обеми“.

Що за схема е това

Предлага се следната схема. Руска компания получава поръчка за индийски стоки от трета страна. Плаща на доставчици в рупии от сметката си. А купувачът плаща в конвертируема валута или рубли, обяснява Ярослав Островски, специалист в отдела за стратегически изследвания в “Тотал Рисърч”.

ФИЕО даде пример: доставки на индийски ориз за руски латиноамерикански клиенти. По същество става въпрос за конвертиране на рупии в други валути чрез разплащане с фактури.

Схемата изглежда доста проста, но въплъщаването ѝ изисква определени условия, казват икономистите. Тя трябва да бъде одобрен от индийските регулатори. Освен това руските компании трябва да намерят контрагенти както в Индия, така и в трета страна, които са съгласни да плащат по този начин, казва Антонина Левашенко, ръководител на Центъра Русия-ОИСР към Президентската академия за национална икономика и публична администрация.

По-малко отстъпка и набор от поръчки

След това идва въпросът за цената.

„В момента отстъпката при връщането на постъпленията от износ в рупии в рубли е от осем до десет процента, а репатрирането е доста сложно“, казва Островски.

Освен това Индия трябва да създаде достатъчен пул от поръчки от страни, готови да плащат на руски компании в конвертируема валута.

„Ако има сериозно търсене и при условие, че загубите от разликите във валутните курсове са незначителни, това наистина може да бъде от полза за руските компании“, смята Левашенко.

Надеждност на плащанията

Има редица други точки, които могат да създадат определени пречки. По този начин не всеки ще се съгласи да прехвърли средства по сметки в руски банки. Ясно е, че недружелюбните държави веднага се изключват, отбелязва д-р Анастасия Прикладова доцент в катедрата по международен бизнес на РИУ “Плеханов”. А останалите са заплашени от вторични санкции. Съответно ще трябва да се предложи отстъпка.

Плащанията могат да бъдат блокирани от кореспондентски банки. За да се намалят рисковете, често се използва пълно предплащане, което няма да помогне за насърчаване на индийския износ, както се очаква в Делхи.

По-надежден вариант според икономиста е бартерът, а това е много сложен многостранен процес.

Създаването на търговски къщи в Русия и други страни за събиране на поръчки и оферти ще опрости ситуацията. Но тук вече ще ви е необходима информационна инфраструктура, за да се автоматизира търсенето на партньор и сключването на сделка.

Превод: В. Сергеев