/Поглед.инфо/ На 10 и 11 септември президентът на САЩ посети Ханой, за да „повдигне нивото на отношенията между двете страни до всеобхватно стратегическо партньорство“. “Уолстрийт Джърнъл” смята, че въпреки че не е военен съюз, новият статут е най-високият за чуждестранните партньори в рамките на политическата система на Виетнам и поставя Вашингтон на същото ниво в Ханой, като Москва и Пекин.

Западните информационни агенции твърдят, че САЩ очакват да подобрят дипломатическите отношения с бившия си враг Виетнам „до най-високо ниво“. И веднага отбелязват, че „това може да раздразни Китай и да доведе до неясни последици за бизнеса“. Опасявайки се от възможна обратна реакция от по-големия си съсед, Виетнам първоначално изрази предпазливост при подобряване на отношенията със САЩ. Това накара администрацията на Байдън да засили усилията си да убеди властите в Ханой, включително чрез множество посещения на висши членове на правителството на САЩ.

Кулминацията на тези посещения беше пристигането на самия Байдън във Виетнам, представено на медиите като част от голяма обиколка в Азия. Американският президент дойде в Ханой след Индия, с която Виетнам стана основен бенефициент от търговската война с Китай. Търговският оборот между САЩ и Виетнам вече надхвърли рекордните 140 милиарда долара. Вашингтон също обещава на Ханой да прехвърли значителна част от производствения си капацитет и договори от Китай.

По време на визитата американците успяха да постигнат определени договорености. Страните сключиха споразумения за доставка на полупроводници за американската индустрия и се съгласиха да започнат „изпълнение на цялостни инициативи за развитие на работната сила във Виетнам“ в областта на разработването и производството на полупроводници. Доказателство за това колко сериозно Вашингтон подходи към привличането на виетнамците към сътрудничество в областта на чиповете беше срещата, която се проведе в Ханой на 11 септември между ръководството на водещи американски полупроводникови и ИТ корпорации и ръководителите на няколко виетнамски компании в същата област. Много големи организации от Съединените щати (“Дел”, “Гугъл”, “Майкрософт” и “Епъл”) вече преместиха част от веригите си за доставки във Виетнам през последните години, но очевидно решиха да не спират дотук.

“Блумбърг” отбелязва, че до началото на есента Виетнам е бил в центъра на глобална реорганизация на веригата за доставки на “Епъл” поради факта, че в контекста на влошаващите се отношения между САЩ и Китай новите производствени обекти променят процеса на производство на устройствата на технологичния гигант.

Основната цел на американците и посещенията на висши служители е да превърнат Ханой в стратегически партньор на Вашингтон. Това партньорство е насочено срещу Пекин. С думи екипът на Байдън във Виетнам се опита да убеди световната общност, че не се опитва да сдържи нарастващото влияние на Китай. Всъщност Белият дом веднага започна разследване на създаването на собствен усъвършенстван чип от Пекин, което заплашва с многомилиардни загуби американските корпорации. (В същото време отвъдморските „ястреби“ нападнаха „лудия“ Байдън, че не е настоявал за осъждането на Русия във финалното комюнике и дори го нарекоха срамно поражение за Запада).

Виетнамците са много горди, че през втората половина на ХХ век победиха трите най-мощни сили в Европа (Франция), Америка (САЩ) и Азия (Китай). Затова сегашното идване на президента на САЩ да се поклони е ярък пример за голям успех и дипломатическа победа, защото изглежда, че американците са дошли 50 години след войната с молби за помощ.

Въпреки всички американски измами, Ханой се стреми да лавира между суперсилите, опитвайки се да не стигне до евентуална война в Тихия океан в ролята на Украйна или Тайван. Въпреки целия патос на „победата над Китай“ (Китай, между другото, не мисли така) преди почти половин век, днес Виетнам се държи доста предпазливо към Пекин и Москва.

Освен това опитите на Вашингтон да прехвърли Ханой от руско на американско оръжие не дават резултат. Освен това все още не е възможно да се противопостави Виетнам на Пекин, който в края на март обяви своята юрисдикция над шелфовата зона, принадлежаща на Виетнам. Това, между другото, засегна и Русия, тъй като руските компании, добиващи петрол в тази зона, бяха изправени пред факта на присъствието на китайски военни кораби в зоната. Последните от януари са навлезли около 40 пъти директно в проучвателни блокове, управлявани или притежавани от руски компании и разположени в Южнокитайско море в изключителната икономическа зона на Виетнам. В отговор, според “Ройтерс”, Виетнам просто изпратил свой кораб да наблюдава китайски кораби, патрулиращи в руско газово находище във виетнамската зона.

Въпросните води са част от претенциите на Пекин в Южнокитайско море. На китайските карти се отбелязва с т.нар. “Линия от девет тирета” или U-образна линия, която отчасти е резултат от картографска грешка, датираща от 1933 г., когато Чан Кайши, като лидер на “Гоминдана” (тогава управляващата партия в Китай, нейните членове по-късно избягват в Тайван, където обявяват своята независимост), решава да даде китайски имена на островите в Южнокитайско море въз основа на неправилно копирани имена от западни и американски карти.

През 2016 г. международният арбитражен съд в Хага постановява, че Пекин няма основание да претендира за исторически права върху всичко в рамките на “Линията от девет тирета”. Но КНР продължава да настоява.

Трябва да се отбележи, че китайско-виетнамската война от 1979 г., паметна за Ханой, която според виетнамците Китай е загубил (въпреки че и Китай се обявява за победител), се води, наред с други неща, с цел осигуряване на спорната граница в Южнокитайско море. И интересите на руснаци и американци, съчетани с подкрепата за страните в конфликта, се сближават и разминават по това време по начин, подобен на сегашната ситуация.

Днес Вашингтон добре осъзнава това и се опитва да удря там, където боли. В икономически план Виетнам, въпреки всички успехи и колосалния ръст на търговския оборот със САЩ (над 140 милиарда долара - десетки пъти повече, отколкото с Руската федерация), не е в състояние да замени Поднебесната империя дори само поради липсата на работници. Но Вашингтон може лесно да спре кислорода до Ханой, оставяйки стотици хиляди виетнамци без работа. Според този прост принцип икономическата зависимост се превръща в политическа. И в политически план американците, изглежда, не са против да повторят финта отпреди половин век.

Днес американците се нуждаят от Виетнам не само като съюзник в борбата срещу Русия, но и да го противопоставят и да го насочат срещу Китай. Вашингтон се надява да постигне това чрез тези виетнамски елити, които са били отгледани с американски грантове и стипендии.

От страна на САЩ ясна демонстрация на „съюзнически“ намерения беше неотдавнашното (трето поред) посещение на американския флот в пристанището Дананг на 25 юни. Три кораба на ВМС на САЩ дойдоха да посетят наследниците на истинските герои на Виетнам - самолетоносачът “Роналд Рейгън” и двойка ракетни крайцери.

Това, което в Ханой се възприема като поражението на Китай през 1979 г., от тази гледна точка е много хитър план, дори за азиатските стандарти, обикновено приписван на част от ръководството на КНР. Казва, че ще се дистанцира от СССР, ще се сближи със САЩ и ще изгради капитализъм. Нахлуването във Виетнам показва, че КНР и СССР вече не са приятели. А самите китайци уж изобщо не са планирали да победят виетнамците.

В действителност всичко беше много по-сложно. Ако китайците определено бяха спечелили войната с Виетнам, просто нямаше да има сближаване между Пекин и Вашингтон и пазарните реформи на Дън Сяопин във формата, в която се състояха. Китайските власти се оставиха да бъдат въвлечени във войната не за да постигнат компромис със САЩ и да извършат реформи, а за да смекчат с реформите ефекта от „неспечелената“ война и окончателно да се скарат с Москва..

За тази цел Вашингтон подкрепи илюзиите на Дън Сяопин и неговите поддръжници, че нахлуването във Виетнам ще донесе лесна победа на Китай. И по-късно той реагира доста благосклонно на факта, че Пекин я обяви на думи. Всъщност „военният успех“ беше такъв, че при Дън Сяопин тронът започна рязко да се разклаща. Чувствайки заплаха за властта си, групата му действаше проактивно, рязко насочвайки вниманието към икономиката - ако не се е получило с военната победа, тогава да има победи на икономическия фронт

В резултат на това КНР започна да се кара повече на руснаците, да флиртува с американците и да разрешава частното предприемачество на няколко етапа. Това имаше положителен ефект: частният сектор нарасна до колосални мащаби, икономиката, базирана на него, нарасна толкова много, че още през 2010 г. Пекин започна да го възприема като проблем, който трябва да бъде решен, и също започна да мисли за ограничаване на „проамериканизма“. Пазарните реформи в западен стил за Китайската комунистическа партия не бяха цел, а инструмент за поддържане на властта.

Сега Вашингтон иска да настрои Китай не само срещу Тайван и Индия, но и отново срещу Виетнам. Този път обаче Съединените щати не постигат икономически резултати предимно чрез политическото поражение на КНР, а напротив, икономическото поражение на Китай чрез политически инструменти.

Превод: В. Сергеев

Абонирайте се за новия ни Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos

Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h

и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled

Влизайте директно в сайта https://www.pogled.info .

Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?