/Поглед.инфо/ Китай е на прага на избор: или втората икономика в света, която се движи към световно лидерство и движи Съединените щати, или Китай става втората Япония, която изпада в стагнация през 90-те години и не можа да излезе от нея в продължение на десетилетия. Какъв избор ще направи Пекин? И какво е необходимо, за да се изкачи, а не да падне?

Китайската икономика плаши много икономисти. Ако западните страни страдат от висока инфлация и трябва да повишат лихвите, за да забавят това покачване на цените, Китай е изправен пред противоположния феномен - дефлация. Спадът на износа и вноса на китайската икономика също е тревожен.

Най-важното е, че китайската икономика сега е на кръстопът. Много ще зависи от това как китайските власти подкрепят икономиката си днес. А именно по какъв сценарий ще се развива Китай за десетилетия напред. Залогът е дали Китай ще успее да стане първата икономика в света до 2040 г., смазвайки САЩ, или Пекин ще попадне в „капана на средните доходи“ и ще се изправи пред „изгубеното десетилетие“ по примера на Япония, и да е малко вероятно, че някога ще може да претендира за първо място в света?

През юли в Китай беше регистрирана дефлация - индексът на потребителските цени падна с 0,3%. Това беше първият спад от февруари 2021 г. (когато започна пандемията). Индексът на цените на производител се понижава за десети пореден месец - с 4,4% през юли. За развитието на икономиката както високата инфлация, така и дефлацията са проблем, който не е толкова лесен за решаване. Същата Япония се бореше със стагнацията на цените и заплатите за цяло поколение, оттук и терминът „загубено десетилетие“.

Цените на имотите в Китай продължават да падат. Продажбите на жилища и жилищното строителство също: през юни се регистрира спад съответно с 18% и 10%. Това е силно препятствие за икономическия растеж, тъй като секторът на недвижимите имоти, заедно със свързани дейности като стомана и стоки за бита, представлява около една пета от БВП.

Освен това всяка икономическа експанзия в Китай през последните 20 години се движи отчасти от жилищния бум. Така че, ако пазарът на жилища е в упадък, това може да е знак за икономически затруднения. Можем да си припомним ипотечната криза в САЩ, която доведе до финансовата криза и след това до световната рецесия. Но в случая с Китай сравнението е по-скоро с Япония, където балонът на недвижимите имоти се спука през 90-те години и обрече страната на години на стагнация.

И накрая, има загриженост относно значителния спад на китайския износ за Европа и САЩ, и обратното, вноса за Китай.

Защо китайската икономика се изправи пред всички тези проблеми и започна да се забавя?

„Спадът на китайския износ и внос се наблюдава, на първо място, поради намаляването на търсенето на стоки от Средното царство на развитите страни на фона на забавяне на техните собствени икономики. Второ, поради тарифните ограничения на САЩ, които правят китайския износ по-малко конкурентен. Обемът на внесените суровини и части за производство от Китай също намалява, което означава намаляване на дейността на китайските фабрики и следователно намаляване на работното време на по-голямата част от китайското население, което води до по-ниски заплати и увеличаване на безработицата. Всичко това се превръща в дефлация на фона на слаб растеж на вътрешното потребление“, обяснява Роман Лукянчиков, анализатор.

Китайската икономика е под натиск и от геополитически фактори. „Глобалната икономика е в процес на преразпределение на пазарите. Западният блок от държави е живял в продължение на много десетилетия чрез манипулиране на паричната политика и едновременно завземане на все повече и повече нови пазари и се опитва да следва същия сценарий по инерция. В същото време в западните страни някои също „оцеляват“ за сметка на други: САЩ се опитват да запазят предишния си статус, като поглъщат ключовите ресурси на Европа – европейската индустрия и човешки ресурси. В същото време Китай се опитва да остане сред лидерите на водещите световни икономики: той формира своята мрежа от ключови страни партньори за целите на търговското взаимодействие, изгражда новия път на коприната, който не е подвластен на западните държави, и поставя препраща своите собствени мерки за контрасанкции, по-специално забрана на износа на редки земни метали в Европа и САЩ, за да забави по-нататъшното технологично развитие на недружелюбни страни по света. Всичко това, разбира се, се отразява на вътрешната икономическа ситуация в Китай, което се отразява на забавянето на икономическия растеж на страната“, казва Екатерина Новикова, доцент от катедрата по икономическа теория на Руския икономически университет „Плеханов“.

Китайските власти, разбира се, виждат всички тези проблеми и вече са започнали да действат. Ако Западът се бори с инфлацията, като повишава лихвите, то Китай, в борбата срещу дефлацията, напротив, намалява лихвите. Във вторник, 15 август, Китайската народна банка неочаквано намали лихвения процент по едногодишния заем до 2,50% от 2,65%, тоест с 0,15%, което беше рекордна стойност след пандемията.

Анализаторът на „Блумбърг“ Гарфийлд Рейнолдс смята, че от една страна това предполага, че икономическите проблеми на страната са доста сериозни, след като регулаторът е предприел толкова драстични мерки. От друга страна, има много причини да се съмняваме, че тези мерки ще върнат китайската икономика на пътя на устойчив растеж. Анализаторът смята, че при такива обстоятелства е било необходимо ставката да бъде намалена поне два пъти повече. Освен това предишните намаления на лихвените проценти не доведоха до забележимо повишаване на икономическата активност.

Паричните действия от Китайската централна банка може да не са достатъчни. Любопитно е, че в края на юли на заседание на Политбюро бяха обявени общи насоки на подкрепа: стимулиране на вътрешното търсене, особено в сегмента на стоките за бита и електрониката, разширяване на стимулите за закупуване на електрически превозни средства, облекчаване на изискванията за закупуване на недвижими имоти заедно с увеличаване на строителството за бедните и продължаваща хлабава парична и фискална политика, заедно с по-малък натиск върху частните компании.

„Тогава обаче китайското правителство не предприе конкретни мерки за изпълнение на обявените мерки за подкрепа. Китайските власти заеха изчаквателна позиция, като не желаят да включат голям пакет от стимули поради риска от големи дългове. Те обаче ще трябва да направят избор: или да продължат растежа на икономиката поради високия дълг, или да стагнират и след това в крайна сметка да увеличат дълга така или иначе, но с още по-голяма сума, отколкото им е необходима сега“, казва Роман Лукянчиков.

Рисковете от бездействие са големи. „Най-негативният сценарий е намаляване на вътрешното китайско търсене и невъзможност за увеличаване на износа на фона на продължаващи негативни тенденции в световната икономика, продължаващо влошаване на сектора на недвижимите имоти и увеличаване на дълговата тежест на публичния сектор срещу на фона на нарастващия авторитаризъм в страната. Страната ще попадне в „капана на средните доходи” и ще получи „загубени десетилетия” по примера на Япония, ще се създаде социално напрежение и годишният растеж на БВП на Китай ще достигне 0% до 2050 г. Това никога няма да позволи на Китай да стане първата икономика в света. Вероятността за такъв сценарий нараства, тъй като властите забавят стимулирането на икономиката“, казва Лукянчиков.

Но по-оптимистичният сценарий е реален, когато китайските власти най-накрая преминат от думи на подкрепа към дела. „В този случай търсенето на китайски износ ще се възстанови през следващите години, китайската икономика ще се стабилизира поради ръста на заемите, но има неизбежно постепенно забавяне на растежа на БВП на страната поради високия базов ефект, както и като стимулиране на наукоемки и иновативни индустрии, благодарение на които Китай все още може да стане първата икономика в света към 2040 г.“, заключава събеседникът.

Ясно е, че Русия като търговски партньор ще спечели повече от оптимистичния сценарий за развитие на китайската икономика.

Превод: В. Сергеев

Абонирайте се за новия ни Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos

Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h

и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled

Влизайте директно в сайта https://www.pogled.info .

Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?