/Поглед.инфо/ Прекият военноморски сблъсък с Украйна вече породи маса спекулации по повод възможната реакция на Запада. Впрочем, не е изключено, че и Украйна, освен обявеното военно положение, ще предприеме нови антируски мерки. Доколко опасни могат да бъдат поредните антируски санкции и до какво могат да доведат?

Може да се предположат два сценария за икономическата реакция на Запада след инцидента край бреговете на Крим.

Най-тежкият такъв: Украйна въвеждат нови и най-категорични санкции срещу Русия. Въпреки отдавнашното късане на икономическите отношения, взаимодействието между Русия и Украйна продължава в редица важни сфери.

На първо място в Украйна все още работят дъщерните предприятия на „Сбербанк”, ВТБ и „Проминвестбанк” (влиза във ВЕБ). Какво правят те все още там е отделен въпрос. Киев неведнъж ги е гонил: искаше да бъдат продадени от двамата собственици, а тази есен дори замрази акциите на украинските „дъщери” на руските банки в рамките на Третейския съд Хага уж като изплащане на компенсации за украинския бизнес за национализираните кримски активи. Според данните от март 2017 г. активите на руските банки са били на сумата от 3,6 милиарда долара.

На второ място, през територията на Украйна транзит към Европа тече руски газ. Киев печели от това по няколко милиарда долара годишно. Освен това Украйна сама се зарежда с този газ, прекупувайки го от европейците. И накрая Украйна активно купува от Русия атомно гориво за своите АЕЦ, а също така и петролни продукти (бензин и дизел) за своя транспорт.

Така, при най-тежкия сценарий Украйна може да прибере активите на руските банки, да ограничи транзита на газ към Европа и/или да прекрати покупките на руско гориво.

Но в този случая сериозен удар ще бъде нанесен по самата украинска икономика. Експроприацията на руските „дъщери” ще отблъсне още повече инвестициите от украинската икономика. Отказът от руски енергийни ресурси, особено през зимата си е направо самоубийство за Украйна. Освен това такъв ход ще е от полза за „Турски поток” и за „Северен поток-2” – Украйна ще се потвърди като ненадежден транзитер на газ.

Без руски и беларуски петролни продукти горивото просто ще изчезне от украинските бензиностанции., а без него цялата икономика ще забуксува (да не говорим за горивото за въоръжените сили). А без руско ядрено гориво ще спрат всички украински АЕЦ и станата ще остане на тъмно.

Украйна просто няма с какво да бие по Русия така, самата да не пострада от него. Затова тя няма да предприеме категорични санкции, ако иска тя да се запази на картата като държава.

Но някои сили в САЩ могат да използват инцидента край бреговете на Крим, за да агитират за по строги санкции срещу Русия. В частност може да стане дума за въвеждане на забрана за изключването на руската банкова система от системата за банкови разплащания SWIFT.

В случай на такива санкции руската икономика и рубла ще получат, разбира се, огромни щети. „Най-строгият вариант ще доведе до влошаване на макроикономическите показатели на Русия, до увеличаване на цената на обслужването на настоящия външен дълг, снижаване на стойността на руските акции и срив на рублата. ЦБ на Русия за регулиране на ситуацията ще може единствено да увеличава основния лихвен процент”, смята заместник-директорът на аналитичния отдел на „Алпари” Ана Кокорева.

Наистина, има и по-меки оценки. „Изключването от СУИФТ е обсъждано неведнъж, ние сме готови за това. Що се отнася до ограниченията на САЩ за покупката на ОФЗ, то още преди година ЦБ изчисли, че това няма да доведе до проблеми от системен характер. Освен това тяхната доходност расте, а чужденците, които имат сега голям дял от ОФЗ, ще се окажат ударени. Това е причината, заради която САЩ не разглеждат този вариант”, смята първият вицепрезидент на Руския клуб на финансовите директори Тамара Касянова.

На теория реакция за инцидента може да станат по-сериозни неща – например пълно изгонване на дипломати, пълното прекратяване на търговията или на руско-американското сътрудничество в в различни области. „Но подобни действия няма да бъдат предприети от никого, това просто никому няма да бъде изгодно. Още повече заради такава дребна провокация, която е малко забележима на фона на това, което в съвкупност се е случило между Украйна и Русия за последните четири години”, смята първият вицепрезидент на Руския съюз на инженерите Иван Андриевский.

Затова, по-скоро ще се осъществи вторият сценарий: Украйна и САЩ ще въведат против Русия нови санкции, но по-скоро символични. Към санкционните списъци ще бъдат внесени нови имена и компании, чийто живот ще бъде усложнен и с това конфликтът ще се изчерпи.

Въпросният сценарий ще доведе до временен ръст на волатилността на борсите и на валутния пазар на Русия. Рублите и акциите вече обират негатива. Доларът вече се вдигна до 67 рубли, а еврото се е закрепило над 76. При това петролът „Брент” след петъчния срив поскъпна до 60,17 долара на барел. Но руската валута показва далеч не най-силния си срив, което отново говори, че пазарът засега не вярва в най-страшните прогнози”.

„На фона на неделния инцидент в Керченския пролив американският долар от сутринта на валутния пазар е поскъпнал с 0,5%, въпреки растящите в предела на 1,5% цени на петрола. Вероятно реакцията е „цената” за допълнителните геополитически рискове, които са заложени в цената на активите”, смята Тимур Наигматулин от „Отворени брокери”. Според него сега американският долар струва около 10-15 рубли по-скъпо, ако не бяха пролетните санкции срещу „Русал”, есенният законопроект на Сената на САЩ и пакета на Белия дом.

Впрочем, Касянова смята, че падането на рублата ще е краткосрочно. „Рублата е устойчива към символични заплахи. Тоест всичко ще стане както сега, когато конфликтът предизвика отслабване на курса с 608-80 копейки и всички знаят, че това е нормална реакция на пазара за заплахата и рублата скоро пак ще скочи”, смята тя.

Превод: В.Сергеев