/Поглед.инфо/ Европа, от една страна, сама се вкарва в енергиен капан с действията си. А от друга страна, поставя развиващите се страни в очевидно по-лоши условия, спъва техния прогрес и растеж. Тези две тези бяха изразени от премиера Михаил Мишустин. Какви проблеми си създава Европа и защо се страхува от другите страни?
Премиерът Михаил Мишустин изказа две интересни тези. Първата, че с действията си Европа сама си създава трудности в енергетиката, които тепърва се очакват в бъдеще. От друга страна, Европа също пречи на развиващите се страни да се развиват нормално.
„Смята се, че един от начините да се забави процесът на затопляне е да се спре използването на изкопаеми горива на базата на въглеводороди. Въпреки това, зле обмислените опити на Запада бързо да премине от нефт и газ към чиста слънчева и вятърна енергия доведоха до намаляване на инвестициите в добива на въглеводороди и повишаване на цените на горивата и материалите, произведени от тях“, заяви Мишустин по време на образователния маратон на Всеруското общество „Знание“.
Този процес засегна европейските държави, доведе до увеличаване на разходите за производство на енергоемки продукти. Много скоро това може да доведе до сериозни последствия“, каза премиерът.
„И този процес има и друга страна – стратегическа конкуренция. Отказът от изкопаемата енергия поставя развиващите се страни в средносрочен план в много по-лоши условия в сравнение с развитите страни, които са преминали през своя период на индустриализация с евтина въглеводородна енергия“, подчерта Мишустин.
„Абсолютно съм съгласен с тези две тези. Нашите експерти вече са говорили за това повече от веднъж. Именно опитът за ускорен енергиен преход доведе до световната енергийна криза. Европейският съюз и в малко по-малка степен Съединените щати сплашиха всички, че не е необходимо да се инвестира в традиционната енергия, защото обещаха значително да намалят обема на потреблението на въглеводороди само за няколко години. Видите ли, ако инвестирате милиарди сега, тогава, когато вашите проекти влязат в производство, пазарът ще бъде пълен с въглеводороди, цените ще бъдат ниски и вие ще загубите парите си“, казва Игор Юшков, експерт във Финансовия университет към правителството на Руската федерация и Фонда за национална енергийна сигурност.
Наистина петролните и газовите компании започнаха да намаляват инвестициите си в традиционната индустрия. Изпълнителният директор на най-голямата петролна компания “Сауди Арамко” наскоро говори за "хроничното недостигане на инвестиции" в добива и проучването. Според Владимир Чернов, анализатор на Freedom Finance Global, през 2014 г. инвестициите в проучване и добив на петрол са достигнали исторически връх от 755 милиарда долара, но година по-късно са паднали до 600 милиарда долара. През 2016-2019 г. средният обем на инвестициите в индустрията вече е паднал до 450 млрд. годишно, а през пандемичната 2020 г. до 307 млрд. Миналата година инвестициите се оценяват на 427 милиарда долара.
„Цялата енергийна криза се свежда до банален дефицит и тя започна, разбира се, не през 2022 г., а през 2021 г. Това ясно се вижда в динамиката на цените на газа в ЕС. Газът започна да поскъпва от втората половина на 2021 г.“, казва Юшков. Просто Европейският съюз се възползва от възможността да намери някой, когото да обвини през 2022 г. във вече назряващата енергийна криза. Последвалите събития само изостриха нещата.
Още по-нова е тезата на Мишустин за стратегическата конкуренция, когато развитите страни поставят развиващите се в по-лоши условия. За какво става дума?
„Тук става дума за глобална несправедливост. Европа и САЩ, така да се каже, западната цивилизация, достигнаха високо ниво на икономическо развитие именно благодарение на последователното преминаване на всички етапи на енергийния ред, където абсолютно никой не им пречи. Първият етап е, когато дърветата се изгарят, на втория етап започват да горят въглища, след това петрол и след това газ. Сега западната цивилизация може технологично и финансово да си позволи да премине към възобновяеми енергийни източници. Но много развиващи се страни все още не са преминали през всички етапи на енергийния ред. Някъде в Африка дърветата все още се горят и не са стигнали до въглищата. Но вече им е забранено да преминават към въглища и трябва незабавно да преминат към възобновяема енергия. А на Запада не му пука, че нямат пари и технологии“, обяснява Юшков.
Освен това, когато Европа казва, че няма защо да се страхува от енергийния преход към възобновяеми енергийни източници, аргументът е фактът, че в историята вече е имало подобни преходи от един енергиен режим към друг. Това обаче е манипулация. Защото има фундаментални различия.
„С какво настоящият енергиен преход е различен от предишните? Предишните енергийни преходи винаги са се случвали естествено, защото всеки нов вид гориво е бил по-рентабилен от предишния. И сега преходът е наложен насила, ЕС смята, че икономическата ефективност е глупост, необходимо е да се премине към възобновяема енергия единствено в името на спасяването на планетата. Икономически причини за енергийния преход в момента няма“, отбелязва Игор Юшков.
„Съединените щати водят света в индустриалното развитие от 1865 до 1913 г. по време на ерата на втората индустриална революция. През тези години, на фона на нахлуването на Ирак в Кувейт, световните цени на петрола рязко се покачиха от 15 до 41 долара за барел. Но дори и при такова рязко увеличение на стойността им със 173%, те са половината от текущите световни цени. Следователно в сегашните условия енергоемките отрасли ще бъдат два пъти по-скъпи - което означава, че процесът на индустриализация на развиващите се страни ще бъде два пъти по-скъп за тях, отколкото за САЩ по време на втората индустриална революция ”, дава пример Чернов
В същото време цената на енергията засяга абсолютно всички сфери на икономиката, включително развитието на индустрията. Колкото по-висока е цената, толкова по-бавен е растежът на производството и БВП. „Има толкова енергоемки индустрии, че до 50% от себестойността на произведените продукти включва цената на енергията, изразходвана за тяхното производство. Следователно колкото по-скъпи са енергийните ресурси, толкова по-скъпо ще бъде самото производство и в резултат на това крайната цена за потребителя“, отбелязва Чернов.
Така изискването на колективния Запад за преминаване към възобновяема енергия не е нищо повече от инструмент за ограничаване на икономическото развитие на други страни, тъй като не им е позволено да развиват своята индустрия и икономика, използвайки най-евтините и ефективни енергийни източници - въглища, нефт и газ.
Освен това историята на климата се използва от Европа като средство за защита, тоест защита на нейната икономика. Наскоро ЕС одобри договор за климата и, наред с други неща, въвеждането на въглероден данък от октомври 2023 г. Засега този данък ще се налага само за пет продуктови групи стоки, внасяни в ЕС, но най-вероятно този списък постепенно ще се разширява. На преден план са стоманата, алуминият, циментът и торовете, тоест тези стоки, при които европейците губят конкуренцията.
„Как Европа защитава икономиката си? Ако конвенционалният цимент е произведен в Китай с помощта на електричество, получено от електроцентрала, работеща с въглища, тогава този продукт има висок въглероден отпечатък, за който ще трябва да се плати много, за да бъде доставен в Европа. Циментът, произведен в рамките на ЕС с помощта на възобновяема енергия, няма да бъде обект на въглероден данък“, дава пример Юшков.
С това ЕС коренно променя системата. „Ако преди традиционните въглеводороди бяха конкурентно предимство, сега те ще се превърнат в бреме поради високите данъци. А възобновяемата енергия ще се превърне от спирачка за икономиката в конкурентно предимство“, отбелязва събеседникът.
Така приключва етапът, когато историята на климата е само демагогия относно грижата за планетата. И Западът преминава към следващия етап: когато тази история става повече за пари, отколкото за спасяване на природата.
Превод: В. Сергеев
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com
и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?