Тази сутрин руското интернет пространство бе наводнено със заглавията в духа на „Полските медии представиха два варианта за война с Русия“. Веднага ще кажем, че порталът Myśl Polska (“Полска мисъл”, който публикува статията „Степ в кръв?“, не трябва да се приписва към масовите полски медии, които правят това, което бившият полски външен министър Радек Сикорски описа много точно и много честно в частен разговор преди пет години. Малкият портал Myśl Polska обръща голямо внимание на източната политика и усеща пулса Евразия, като публикува аналитични статии на достойни автори, които не страдат от платена русофобия. Препоръчваме. А сега даваме пълен превод на сензационната статия.
Степ в кръв?
Определено няма други варианти! Англосферата, представена от военноморските сили на САЩ, няма да намери друг изход. Китай вече е извън обсега им и за да ограничат полето на разширяването си, те трябва да се опитат да покорят Русия. Нейното геополитическо пространство и най-вече почти неизмерими ресурси, включително в Арктика.
Това е Елдорадо от XXI век. Може да се предположи, че този вариант се разглежда сериозно във Вашингтон, тъй като спешното започване на някаква голяма война би било много полезно за тях - и според тях всеки друг резултат определено е по-лош. Но глобалните последици от подобна битка биха били непредсказуеми. Дори ако можехме да избегнем ядрена катастрофа.
Как може да се води някаква ефективна война с Русия? Възможна ли е и предвидима ли е като цяло? Има няколко интригуващи начина и следователно два сценария. В първия трябва да се достигне до масивни атаки, като се използват всички налични средства, включително водородни и ядрени. Тази концепция обаче е твърде рискована, тъй като не се знае дали Кремъл ще запази възможността за също толкова разрушително възмездие. От няколко години се прилага втората възможност.
Проектирана за поредица от епизоди, различни етапи на действие по различни начини; с почивки, завои, размразяване и утежняване. Прологът е опитът за политическа и икономическа изолация на Москва - привеждането ѝ в неудобно положение, ако не и низвергване. Отдавна се използва цял арсенал от оръжия от този тип. Санкции срещу влиятелни представители на руското правителство, нападения срещу международните руски компании, продажбите на въглеводороди и газ. Това може да доведе до промяна в политическото ръководство.
Путин, действайки при изключително трудни обстоятелства, нанесе няколко майсторски шахматни удара. Първо, той не позволи пълна победа в Киев на така наречения западен вариант, окупирайки Крим и помагайки на Донбас. Той удържа Приднестровието, а по-рано и Абхазия и Южна Осетия. В момента Великата степ кърви, но това е само бойно разузнаване, а не масова жертва, устроена от Вашингтон.
Нещо повече: руският гамбит се основаваше на военно-политическо участие в Сирия и чрез нея в Близкия изток. Това беше безспорен успех. Русия вече е в добри отношения с Турция, което изненада мнозина; но и с Израел, за когото тя се превърна в основна гаранция за неговата сигурност. Въпреки това тя поддържа и тесни контакти с Техеран, който до голяма степен е обречен на такива. И тук се виждат две неща.
На първо място, Пекин все още е далеч от това да участва ефективно в играта на най-високото световно ниво. От своя страна САЩ бяха сериозно унизени в Близкия изток. Те играят там, за да не се посрамят съвсем, сега с помощта на кюрдите. Но най-важното е, защото това също устройва Путин, тъй като води до поддържане на внимателно изграден баланс. Опасната фаза на ситуацията се заключва на първо място, че САЩ, за да останат на върха, трябва да организират някаква амбициозна авантюра. Ясно е, че мислят за Техеран.
Тази посока на техния удар може да бъде благоприятна и за Русия, тъй като това ще означава по-нататъшно увеличаване на нейното значение като отговорна, сериозна и надеждна страна. При такива обстоятелства американците ще имат само един категоричен съюзник - Украйна. Но трябва да се вземат предвид две обстоятелства: тя на разположение има единствено архаични за момента кибритени кутийки, а и наистина ли е такъв смъртен враг на Москва?
Превод: В.Сергеев