/Поглед.инфо/ Когато наближат изборите в Иран, зачестяват заглавията, които предричат, че е време за смяна на режима в Ислямската република. Горе-долу по същото време започват да се появяват и интервюта с политици от опозиционни групи в изгнание, които даже стигат по-далече и твърдят, че говорят от името на иранския народ, който искал точно това, нищо че ръководителите им не са стъпвали в Иран от години. За голямо съжаление и на политическите оракули, и на дисидентите, предстоящите избори няма да доведат до смяна на политическата система в страната. Защо тогава резултатите от тях са важни не само за Иран?
На 26 февруари 2016 г. иранците ще подадат гласа си за две ключови държавни институции – Съвета на експертите и Ислямския парламент или Иранското консултативно събрание (накратко наричано само с първата дума от словосъчетанието – Меджлиса). Изборите за Съвета на експертите трябваше да се проведат през 2014 г., но бяха отложени, за да съвпаднат с вота, който ще определи състава на Меджлиса през следващите четири години. По този начин се повтаря практиката от 2013 г., когато иранците също гласуваха на избори „две в едно” – за президент и за местно самоуправление.
Според Конституцията на Ислямска република Иран Съветът на експертите е институцията, която избира върховния лидер на страната – политическата фигура с най-широки правомощия, с последна дума по ключовите въпроси в страната. Мандатът на съвета е 8 години, а членовете му (86 към 2014 г.) се излъчват пряко от народа. Това е и органът, който следи за работата на върховния лидер и може да го отстрани, ако не изпълнява задълженията си, макар до този момент това да не е случвало. Конституцията на Иран не посочва изискванията, на които трябва да отговарят кандидатите за Съвета на експертите, а оставя на самите експерти да преценят кой е квалифициран да изпълнява тази длъжност. Те са решили, че освен моралните качества, членовете на тази високоотоговорна институция трябва да имат и задълбочена подготовка по фикх (ислямската юриспруденция). Макар при предходни избори жени и недуховни лица да са били допускани да се кандидатират, впоследствие те са отпадали именно заради липсата на достатъчни религиозни познания.
Едно изказване на настоящия върховен лидер аятолах Али Хаменеи от септември 2015 г., че враговете на Иран „чакат момент, в който нацията и системата ще заспят – например след 10 години, когато аз може и да не съм тук, за да осъзная какви са целите им,” придаде на изборите за Съвет на експертите още по-голямо значение. В момента аятолах Хаменеи е на 76 години, а слухове за влошеното му здраве се носят поне от 15 години. Анализаторите бързо пресметнаха, че ако думите му потвърдят правилото в Иран да се казва малко, а да се има предвид много повече, Съветът на експертите, който ще бъде избран в края на февруари, може да излъчи неговия наследник. А той ще ръководи една страна, чиято политическа мощ нарасна неимоверно през последните няколко години – не само в Близкия изток, но и в международен план.
Въпреки всеобхватната власт на върховния лидер в някои случаи Ислямското консултативно събрание има достатъчно силно влияние, за да окаже натиск върху правителството и режима, за да коригират политическия си курс. Преди парламентарните избори от 2000 г. броят на депутатите в Меджлиса е увеличен и оттогава той се състои от 290 народни представители, избирани пряко и с тайно гласуване. Противно на масовото схващане, че едва ли не всеки участник в държавната власт в Иран е духовник, едва около 10% от настоящите депутати са религиозни фигури.
В страната има два основни политически лагера – на реформистите и на консерваторите (където няколко движения си съперничат за надмощие). Партийните предпочитания са непостоянни. Личностите и организациите, симпатизанти на отделните политически линии, създават партии, за да издигат и подкрепят конкретни кандидати. Личното приятелство и роднинските връзки играят много голяма роля в политическия процес, като му придават допълнителен нюанс и често затрудняват наблюдателите да се ориентират кой на чия страна е.
Особеност на провеждането на изборите в Иран е ролята на Надзорния съвет – институцията, която следи за „защита на ислямските догми и на Конституцията и за изключване на несъответствие между тях и приетите от Ислямския парламент закони”. В чл. 99 е записано, че това е и органът, който „има надзора върху избора на президент, Ислямския парламент, допитването чрез общо гласуване и референдум”.
Още в края на 90-те години тълкуването на тези разпоредби предизвиква бурни дебати в страната, защото се оказва, че всеки кандидат, за да участва в предизборната надпревара, трябва да бъде одобрен предварително от Надзорния съвет. Процесът включва щателна проверка, както и явяване на писмени и устни изпити. Покойният вече аятолах Хусейн Али Монтазери, известен с критиките си срещу имам Хаменеи и срещу президента Махмуд Ахмадинаджад (2005 – 2013 г.), коментира темата пред британския вестник „Гардиън” през януари 2000 г. В интервюто си той подчертава, че наблюдателните функции на Надзорния съвет се простират върху изборите, а не върху кандидатите. „Пресяването” винаги е съпътствано от оживени коментари в публичното пространство и взаимни обвинения за нарушения, отправяни от политическите опоненти. Преди парламентарните избори през 2000 г. ситуацията става толкова напрегната, че президентът Мохамед Хатами поднася публично извинение на дисквалифицираните кандидати, а през 2004 г. направи така, че една трета от тях да бъдат върнати в надпреварата.
Настоящият президент Рохани също не остана безучастен. След като реформистите обявиха, че едва 1% (30 от 3000) от техните кандидати са били одобрени, президентът заяви, че няма смисъл от изборите, ако състезателният елемент в тях липсва. За малкия процент допуснати реформисти допринася и фактът, че Надзорният съвет в момента е доминиран от консерваторите. От регистриралия се рекорден брой кандидати за Меджлиса – малко над 12 000 – първоначално са дисквалифицирани около 7300, но по-късно 1500 са допуснати до участие в изборите, като не е ясно колко от тях са реформисти. Така онези, които ще влязат в предизборната надпревара, са около 6200. За сравнение – на парламентарните избори от 2000 г. броят на кандидатите е близо 5200.
Реакцията на един друг политик далеч не беше толкова сдържана. Аятолах Али Акбар Хашими Рафсанджани е име, което всеки наблюдател на Иран е чувал много пъти от 1979 г. насам. Той е два мандата президент на страната (1989-1997 г.), председател на парламента при управлението на аятолах Хомейни, командващ въоръжените сили по време на по-голямата част от Ирано-иракската война и член на действащия Съвет на експертите. Той също така е и председател на Съвета по целесъобразността – институцията, натоварена със задачата да решава споровете между Ислямския парламент и Надзорния съвет.
Рафсанджани разкритикува остро Надзорния съвет заради това, че е дисквалифицирал не кого да е, а внука на аятолах Хомейни – Хасан Хомейни, и го е лишил от възможността да участва в изборите за Съвета на експертите. Според журналиста Араш Карами позицията на политика не е изненадваща. Той, заедно с Хасан Хомейни и президента Рохани, е представител на лагера на модернистите, които се противопоставят на по-консервативната политика. Главният редактор на влиятелния консервативен вестник „Кейхан”, Хосейн Шариатмадари, смята, че коментарите на Рафсанджани са провокирани от разочарованието му, че няма да може да контролира бъдещия Съвет на експертите, като попълни състава му със свои съюзници. Самият Рафсанджани е бивш председател на Съвета и загуби битката за този пост през 2011 г. (не без намесата на върховния лидер) и 2015 г., когато на него беше избран Мохамед Йазди.
Шариатмадари не греши. Целта на консерваторите обаче е същата. Голямата политическа битка в края на февруари ще е именно за надмощие в Съвета на експертите. Съюзниците на аятолах Хаменеи се опитват да направят така, че там да влязат по-млади духовници, които дължат позициите си на върховния лидер и могат да изиграят решаваща роля при избирането на неговия наследник. Въпреки политическия и религиозния си авторитет Рафсанджани не се ползва със симпатиите на консерваторите, които критикуват предложението му за създаване на ръководен съвет, който да замести фигурата на върховния лидер – идея, одобрявана от реформистите. Той не е популярен и сред Корпуса на гвардейците на Ислямската революция – най-мощната служба за сигурност в Иран, разполагаща със солидни финансови и икономически ресурси, които след падането на санкциите тепърва ще растат.
Предвид големия залог консерваторите ще използват всички механизми, с които разполагат, за да си осигурят повече членове както в Меджлиса, така и в Съвета на експертите. А това означава едно – отлагане на либерализацията във вътрешнополитически и икономически план. Във външнополитически план Иран безспорно ще се възползва от дипломатическата победа, която постигна във връзка с ядрената си програма – без значение кой от двата лагера ще победи в изборите.
* Ралица Трифонова е магистър по международни отношения от СУ "Св. Климент Охридски" и е завършила модул по арабско обществознание към Центъра за източни езици и култури на СУ. Специализирала е в изследователски центрове в Йордания и Палестина.