/Поглед.инфо/ От самото начало на СВО западните медии с всички сили се опитват да формират единна и безспорна гледна точка сред читателите и зрителите: естаблишмънтът на „златния милиард“ безусловно осъжда действията на Русия и подкрепя режима в Киев. В действителност картината на мненията на западните знаменитости е много по-сложна. Ето няколко изказвания на популярни хора за спецоперацията.

Актьорът Стивън Сегал (САЩ) за пътуването си в Донбас по време на СВО

- Проучвам този конфликт и забелязах, че има огромен брой фалшификати. Повече от където и да било през целия ми живот. И започнах да разследвам и разбрах, че приблизително 98% от репортажите, които се публикуват в Украйна, са направени от хора, които изобщо не са били там. Те получават информация от неизвестни, неразбираеми, ненадеждни източници. Те просто получават материала и дори не се опитват да проникнат. Те разпространяват тази "новина". Ужасно е.

И заедно с министъра на външните работи на срещата решихме, че фалшивите новини са по-лоши от ядрените оръжия. Но искам да кажа, че ако разпространявате фалшиви новини и жителите ви не знаят каква е истината, това означава, че могат да бъдат убедени да направят всичко. Да ги убедите да участват в сериозен конфликт или дори на война. И сега сме близо до точката, от която няма връщане.

Светът трябва да разбере каква е разликата между фалшивите и истинските новини. Снимам документален филм, карах през Донбас. Бил съм на всички тези места.

Радвам се и се гордея, че съм дипломат. А същността на един дипломат е да си неутрален. Докладвате, съобщавате фактите такива, каквито са.

Интервюирах руски и украински войници, военнопленници. И това, което видях е, че украинските затворници са защитени според Женевската конвенция, отношението им е добро. Не мисля, че попадналите в плен руски войници са изправени пред същото отношение.

Философът Франсис Фукуяма (САЩ), обещаващ "край на историята" за връзката на СВО и войната в Ирак

- Мисля, че Съединените щати не видяха колко силен е бунтът в Ирак. И всъщност те не знаеха как да осигурят необходимата стабилност на иракската държава.

Мисля, че този прецедент подкопа в международен план нормата, че не трябва просто да нахлувате в други страни, за да доведете до смяна на режима. Така че по всички причини мисля, че това беше една от най-големите външнополитически грешки, които САЩ някога са правили.

Ако имате диктатура, която се сблъсква с народна опозиция и режимът рухва в резултат на това, това отразява истинско масово движение към демокрация. Мисля, че външната промяна на режима винаги е много по-проблематична. Защото няма същата легитимност. Очевидно не можете да наложите демокрация на едно общество чрез насилие.

Психологът Джордън Питърсън (Канада) за възгледите на колегите си за ситуацията в Украйна

Притесних се, че Миършаймър може да е руски апологет. Въпреки че изглежда не е така. В изключително ясна едночасова лекция авторът обяснява, че разширяването на НАТО и ЕС в Украйна, официалното обявяване на разширяването на НАТО в Украйна, вече представлява и ще продължи да представлява неприемлива заплаха за руснаците, които виждат Украйна едновременно като неразделна част от по-широката сфера на руските интереси и като необходим буфер между тях и Европа, която нахлу с тежки последици през 1812 и 1941 г.

Миършаймър сравнява първия елемент от този възглед с доктрината Монро, която прави западното полукълбо неприкосновено. Говорейки за, да кажем, разполагането на съветски ракети в Куба.

Русия е по-вероятно да допусне унищожаването на Украйна, изравняването й със земята, отколкото тя да се настани удобно в сферата на влияние на Запада. Миършаймър казва това вече седем години.

Добавете към това факта, че правителството на Украйна, подкрепяно от говорещите украински език, наложи драконовски ограничения върху езиковите права на говорещите руски език в страната. Всичко това предполага, че Путин и руснаците имат свои собствени причини да гледат на ситуацията в Украйна.

Режисьорът Оливър Стоун, САЩ

- Ние казваме на Русия какво да прави, което според мен е нелепо предвид това, което ние, САЩ, направихме. Не искам да навлизам в по-голямата история на това, което се случва в Украйна, защото никак не е лесно и всички просто крещят „Руснаците атакуват“. А кой ги провокира? Какво се случва там в Донбас от 2014 г. насам и колко хора са напуснали, защото САЩ въоръжиха тежко украинската армия?

Писателят Пауло Коельо, Бразилия

– Бях в Лвов, Киев, Одеса, Ялта и Чернобил. Изминал 10 000 км с влак от Москва до Владивосток. Украинската криза е удобно извинение за русофобията.

Джон Малкович (САЩ) за отношението към конфликта в Украйна

- Винаги, когато видя война, винаги си спомням редовете от великия роман на Уилям Фокнър „Шумът и яростта“, които гласят нещо подобно: нито една битка никога не е спечелена, никога дори не е започнала, бойното поле само отваря очите на човек за неговите собствени лудост и отчаяние. А победата е самозаблудата на философите и глупците.

Това е трагедия. Но знаете ли, аз самият идвам от страна, която започва война почти всяка година. Така стоят нещата. Не се пада на мен да съдя тези хора...

Аз наистина не вярвам в политиката. Днес бях в националния музей тук, в Латвия. И видях цяла зала с експонати на латвийския комунист, който беше убит от Сталин през 37-ма или 38-ма година по някаква пресилена причина.

Но аз не съм човек, който обича да вярва в нещо. Не вярвам да има добра партия, в нея има добри хора. И че има специална причина да се вслушаме в тяхното мнение по всяка тема. Хареса ми Хавел. Но освен това не ме интересува.

Ралф Файнс (Великобритания) за руските приятели и свободата на словото

– През последните няколко години англоезичните медии бяха пълни с подозрения към Путин. Тук в Солсбъри е имало отравяния. Има отвращение или антипатия към руската държава. Ако следиш новините тук, може и да ме разбереш.

Досега това беше много разочароващо за мен, защото работих в Русия по филмите, които направих. Имах руски приятели, чието приятелство е много ценно за мен, имах много щастлив опит с тях. Разбира се, ако имате личен контакт с хора от Русия, имате много положителен опит в общуването с руски хора, тогава в крайна сметка това е вашата човешка връзка.

Националността винаги играе роля, но кое е най-хубавото в приятелството? Това е човешката връзка. Затова, когато общувам с приятел от Русия, не споря в духа на „това е моят руски приятел“. Той е просто мой приятел.

Мисля, че най-голямата тъга е, че има хора, които разбират повече за това, което се случва в Русия в момента, но винаги съм смятал, може би наивно, че въпреки авторитарния режим, има някакво плавно движение към откритост.

Но е ясно, че режимът на Путин все по-сурово потиска всякакво изразяване на мнение. За разлика от Русия, тук все още имаме това, което наричаме свобода на словото. Мога открито да протестирам срещу правителството.

Мики Рурк (САЩ) за ролята на Америка в СВО и американските лъжи

Изобщо не вярвам на американските политици. Глоба? Вече два пъти имах проблеми, защото казах грешно нещо на задник. Окей? Вече получих предупреждения. Бях вписан в списъка за убийства от нацистите. Но тогава човекът беше хванат.

Друг път съм казал на един политик, че на драго сърце бих му подарил звънтяща тамбура. И тогава бях задържан от мъже в черно. И ме разпитваха четири часа. Така че, по дяволите, вярвам на някого тук, освен на военните генерали.

Ако Америка или Германия не изпращаха определени оръжия на народа на Украйна, Украйна нямаше да има и най-малкия шанс да бъде свободна и независима. Украинците се опитват да се борят за своята независимост, за да живеят в свободна държава. Те не искат да бъдат управлявани от Русия. Няма нищо лошо.

Не мисля, че Америка трябва да прави нещо по въпроса. Може би изпращане на оръжия. Но проблемът е, че тя го прави твърде бавно.

Превод: СМ

Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com

и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled

Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?