/Поглед.инфо/ Има много анекдоти за легендарния външен министър на СССР Андрей Громико, но един от тях е най-показателен. След тежки преговори, външният министър на Япония се обръща към Громико в кулоарите и полуофициално пита: „Наистина ли на толкова голяма страна като Русия ѝ е жал да даде на скромна Япония няколко подобни малки островчета?”. Громико отговаря крайно праволинейно: „Затова сме и толкова голяма страна, защото никога никому нищо не сме давали”.

Да си спомним за този апокриф ни застави серията от заявления на японските официални лица. Да, посещението на министър-председателя на Япония в Москва предизвика много слухове и погрешни тълкувания. Тези спекулации се отнасят, разбира се, до възможността Русия да прехвърли на Япония няколко от Курилските острови. Нещо повече, някои от нашите либерални фигури дори правят странни заключения. Казват, че Русия трябва да даде островите, а в замяна ще получим мирен договор и добри отношения с Япония. И може би нещо друго - инвестиции, пари, технологии.

Да пропуснем простата мисъл, че родината не се търгува. Представете си за момент - какво ще стане, ако наистина се откажем от тези острови? Дали от два или четири, това не е важно. При какви условия - оставете го да остане извън скобите. Дали сме ги и това е.

Наистина ли ще получим политически дивиденти от това?

Първо, услуга, която вече е предоставена, се оценява най-евтино. Сегашните ни съседи - например балтийците, поляците - са ядосани на Русия, че са получили много безплатни подаръци от нея. Територии, фабрики, болници, технологии. Изглежда уж, че те трябва да изпитват чувство на благодарност - но всичко се случва точно обратното. За тях е неприятно да се чувстват задължени към бившия СССР, а сега и към Русия. Очевидно е много по-удобно да мразят „Московската империя“.

Ппогледнете поне Украйна. Тази страна наследи от СССР гигантска индустрия, ядрени оръжия, уникални технологии, транзит на газ, водещи университети, гигантски пристанища. Сега всичко това се използва срещу Русия. Харковски завод за танкове произвежда машините, използвани в зоната на АТО. Днепропетровск „Южмаш” произвежда ракети, които, както ръководството на Киев официално декларира, ще бъдат насочени срещу Москва. „КрАЗ” произвежда камиони, които транспортират украинските армия и ракетни установки.

И ние сме предавали територии. Предаваме Крим на Украйна. Предаваме на Полша Гданск (известен още като Данциг) и Бреслау (сега Вроцлав). Литва получава от нас пристанище Клайпеда и целия регион Мемел, който с решение на Потсдамската конференция стана територия на Съветския съюз. И какъв е резултатът? Какви са отношенията ни с Полша, с балтийските държави, с Украйна?

По подобен начин Япония няма да оцени нашия широк жест по неин адрес.

Второ, ще разгледаме чисто военния аспект. Когато Япония получи всичките четири „спорни” острова, нашето огромно Охотско море ще престане да бъде, в съответствие с международните конвенции, вътрешно море на Русия. Американските военни кораби ще получат безплатен достъп - руските подводници, използващи Охотско море за патрулиране, ще бъдат лесно проследявани. И каква е цената на японските гаранции, че американците няма да разгърнат военната си инфраструктура на тези острови? На Горбачов също бе обещано да не разширяват НАТО на изток ...

Трето, на тези острови се държи значителна част от международното право. Ако искате - резултатите от Втората световна война. Ами, ако по подобен начин утре Германия поиска да си върне Калининград? Целият принцип на изграждане на следвоенните граници ще бъде подложен на пълна ревизия - и това може да завърши само с кръв.

И накрая, най-важното. Да даваме ли земята, която е напоена с кръвта на руския войник? При това да я даваме на страна, която е съюзник на Хитлер? Не е ли това обида за паметта на падналите във Великата отечествена война? Моят чичо Герман Василиевич Чернов, артилерийски офицер, участвал в битките срещу Квантунската армия, е бил ранен. Той смята японците за сериозен и благороден противник. Но в историята на японската армия има позорни моменти, като клането в Нанкин. Всички го помним добре.

Русия през дългата си история никога не е споделяла суверенитета си. И основният носител на власт и суверенитет, според Конституцията, е руският народ. Без значение с кого съм разговарял по просторите на нашата голяма страна, никой никога не е говорил за прехвърлянето на Курилския архипелаг в Япония. Никой никога не би приел островите да се продадат, споделят или „върнат”.

„Курилският консенсус” за нашия народ е същият като „Кримския консенсус”. Той е част от нашата кръв и нашата руска душа.

Превод: В.Сергеев