/Поглед.инфо/ Канадският премиер Джъстин Трюдо обяви извънредно положение в страната и премахна някои от гражданските права на канадците: например правото им да дарят парите си на тези, на които искат да дарят. С тази постъпка Трюдо затвърди репутацията си на страхлив и лицемерен политик, който ужасно срами великата си фамилия.

Преди малко повече от половин век, през октомври 1970 г., бащата на настоящия министър-председател на Канада, също министър-председател Пиер-Елиът Трюдо премахва демокрацията в страната си, като по същество въвежда военно положение в мирно време. Хората са залавяни и хвърляни в затвора без съд и присъда и сред тези хора има известни културни дейци, включително Гастон Мирон, национален поет на Квебек.

Всъщност всичко започва със сепаратизма в Квебек. В продължение на десет години франкофонската, пренаселена, бедна, земеделска провинция преживява период на национално възраждане, кипящ от омраза към англофоните, Ватикана и централното правителство едновременно.

Има сума причини за това. В продължение на много години икономическата власт в провинцията принадлежи на англоезичното малцинство, което умишлено възпира индустриалното развитие на Квебек, а католическата църква активно подкрепя тази полуфеодална форма на живот.

Можете да говорите за претенциите на местните дълго време, но тази история не е за тях и не че Пиер-Елиът Трюдо е палачът на народа на Квебек. Напротив, в Канада той направо баща на нацията - най-уважаваната личност в историята на страната, която слага край на периода на гангстерски капитализъм, изгражда социална държава и прави много за равните възможности между английската и френската общности.

В младостта си той сам подкрепя сепаратистите в Квебек и техните стачки, а по-късно, когато преминава на позициите на федералистите юнионисти, той става този, който разрешава кризата в Квебек: на привържениците на независимостта е разрешено да проведат референдум за отделяне от Канада, който губят с усилията на тогавашния супер популярен Трюдо.

Временното премахване на демокрацията през 1970 г. (именно временно - до декември извънредното положение е смекчено, до април то е напълно отменено) е една от причините за неговата популярност. Независимо дали симпатизирате на жителите на Квебек или не, радикалният ляв Фронт за освобождението на Квебек (ФОК) е класическа терористична организация, която ограбва банки, организира бомбени атентати и взема заложници.

Трюдо стига до крайности – изпраща войски в Квебек и извършва масови задържания, вариращи от две седмици до месец – след като бойците на ФОК отвличат Джеймс Крос, британския търговски представител в Монреал, и Пиер Лапорт, вицепремиер на правителството на провинцията. След две седмици издирване тялото на удушения Лапорт е открито в багажника на автомобил.

Като цяло Трюдо в тази история не е тиранин, а герой. Сега, когато канадският премиер Джъстин Трюдо лети за Монреал, самолетът му каца на летището, кръстено на баща му. И със сигурност се убеждава, че с въвеждането на извънредно положение в страната върви по стъпките на великия си родител.

Това не е точно същият режим като при татко му, по-мек е - оттогава Канада успя да приеме нов закон за извънредни ситуации. Но просто няма нищо по-строго в законодателството, тоест правителството е „затегнало винтовете“ колкото е възможно повече.

Причината са протестите на шофьори на камиони. Забраната за преминаване на американско-канадската граница за неваксинираните породи стачка с искане за премахване на всички коронавирусни ограничения. След като Трюдо нарече протестиращите маргинална група, стачката се превърна в протест лично срещу премиера. Сега няколко хиляди души, които са преминали половината страна в конвой, блокират центъра на столицата Отава и няма да заминават никъде.

„Блокадите увреждат икономиката ни и представляват заплаха за обществената безопасност. Не можем и няма да допуснем да продължат незаконните и опасни действия“, каза премиерът, оправдавайки въвеждането на извънредно положение.

На свой ред финансовият министър Кристия Фрийланд въведе задължително сертифициране за всички програми за набиране на средства и обеща да блокирабез съдебен процессметките, от които парите ще бъдат превеждани на протестиращите .

Да не драматизираме: на мястото на Трюдо мнозина биха направили същото или почти същото. Да, това е мирен протест, но е безсрочен и периодично блокира най-важните транспортни артерии на страната. В същото време половината от средствата в подкрепа на протестиращите идват от чужбина, всъщност – за сваляне на легитимното правителство.

В случая с Канада съседите, американците, действат като донори. Бившият президент на САЩ Доналд Тръмп, който все още е най-популярният консерватор в страната, бурно подкрепи шофьорите на камиони, което предизвика нова вълна от дарения в тяхна полза.

Накратко, малко са местата, където шофьор на камион с признаци на чужд агент би бил погален в брадата, но постъпката на Трюдо има друго важно измерение. И може само да се надяваме, че синът ще има такта да не отъждествява политиката си с политиката на изключителния си баща.

Защото Трюдо-старши няма избор - той наистина се противопоставя на терористите и мръсниците, когато жертва гражданските права на канадците. А Трюдо-младши има избор, исканията на протестиращите не изглеждаха невъзможни и дори радикални. Държавите, в които нивата на ваксинация са високи, една след друга премахват ограниченията срещу КОВИД-19, като се започне, между другото, с Великобритания, която официално има общ държавен глава с Канада.

Процентът на ваксинация в Канада достигна 90%, но Трюдо установи, че е по-лесно да премахне демокрацията, отколкото да се поддаде на хората, които нарича „маргинали“, а либералните медии наричат „фашисти“.

Но основното, което хваща окото, е лицемерното двуличие на Трюдо. Лицемерно двуличие, типично за американските либерали, както във вътрешната, така и във външната политика (между другото партията и на двамата Трюдо е Либералната).

Стачкуващите шофьори и техните симпатизанти не винаги са мили хора, защото са доста различни. Почти всеки протест привлича своите радикали, изроди, вандали, фашисти, градски лунатици. Да, изобщо всякакви, като се има предвид, че 3% от всяка човешка група са социопати.

Това позволява да се изгради фокус на камерата, базиран на личните симпатии, изобразяващ пъстрата тълпа по желание - нахални червеи или ако искате - борци за равенство и справедливост.

Но по отношение на насилието и щетите върху градовете, канадската стачка не може да се сравнява например с протестите на “Черните животи имат значение”. Ако някой се беше опитал да блокира даренията за ЧЖИЗ и „антифа“ по време на грабежите и палежите, Трюдо щеше да бъде първият, който ще го нарече фашист, а в Отава по няма грабежи или палежи.

Ето един външнополитически пример. Лагер за неопределено време, набиране на средства, отряди за самоотбрана, лагерни кухни - всичко това се случи на много места, например на Майдана в Украйна. Ако същата Кристия Фрийланд, която сега блокира даренията на стачкуващите като кислород, беше оглавила канадското външно министерство през 2014 г., тя, потомка на нацистки колаборационист, едва ли щеше да има думите да нарече нещо случващото се в Киев освен „мирен протест за свобода и демокрация“.

Но не става дума за Фрийланд. Ако се задълбочите в изявленията на канадското външно министерство, можете да разберете, че протестът е бил мирен не само в Украйна, но и в Казахстан и дори в Сирия, въпреки че едва ли някой би посмял да спори с факта, че канадските шофьори на камиони срещу на фона на сирийските муджихадини изглеждат като много приятни хора. На техен фон и Трюдо просто изглежда страхотно. Дори Трюдо.

Канадците, разбира се, знаят най-добре каква власти да си изберат и чия страна да подкрепят, но марката “Трюдо” е марка с международно име и общата стойност на тази марка сега пада.

Когато говорим за баща, говорим за човек, който е посветил живота си, за да гарантира, че неговият народ има повече права и възможности, а във външната политика си е позволил пълна свобода на действие - до посещение в Куба, за да посети Кастро и да предизвика подозрения в криптокомунизъм от страна на ЦРУ.

А синът, който налага извънредното положение къмкоронавирусното блокиране, изглежда като страхливо и лицемерно приложение към регионалния комитет с център във Вашингтон, въпреки че сега официално се бори срещу американското влияние върху вътрешната политика на страната си.

Усещането на тази разлика е толкова лесно, колкото разликата между сирийските ислямисти и канадските шофьори.

Превод: В. Сергеев