/Поглед.инфо/ „Въоръжените сили на Украйна и републиките на Донбас оттеглиха силите си край село Петровское - и това събитие отваря възможност за среща в „нормандски формат“, каквато президентът на Украйна се опитва упорито да уреди отдавна. Защо тази среща е толкова важна за Зеленски, какво иска да постигне от Европа и Владимир Путин и защо всичко това е пряко свързано с възможността за ново изостряне на положението в Донбас?
Оттеглянето на страните край село Щастие в Золотое, а сега от Петровское радва онези, които са склонни да считат това за първа стъпка към „голямо примирие“ или дори до някаква форма на компромис между Киев и непризнатите републики в Донбас. Такива надежди за по-светло бъдеще са много подобни на онези кредити за доверие, които бяха издадени на президента Зеленски в първите дни след избирането му. Но главнокомандващият Зеленски вече имаше възможността да прекрати въоръжената конфронтация, но не го направи. Странно би било сега за втори път да стъпи на същата мотика и да нарече оттеглянето на малки групи войски в произволно определени пунктове нещо съдбоносно за разрешаване на ситуацията във и около Донбас.
Киевското ръководство има своите политически, а не военни съображения в това отношение. Владимир Зеленски се нуждае спешно от среща в нормандски формат (тоест лидерите на четирите страни - Украйна, Русия, Франция и Германия). С други думи става дума най-вече за възможността за лична среща между Путин и Зеленски. Но в Киев тези преговори не се разглеждат като продължение на преговорите в Минск, а точно обратното. Киев счита спазването на Минските споразумения за неприемливо, техният текст се нарича "срам за Украйна". В украинското ръководство не са останали хора, които смятат за необходимо да се спазват условията на Минск-2 (с изключение на това оттегляне на силите при Золотое и Петровское като театрална прелюдия към срещата в Нормандски формат). Зеленски и неговият екип ще заминат на такава среща, за да разрушат напълно системата Минск-2, надявайки се много на убедителността си като комедианти.
Позицията на Москва е категорична и противоположна: не може да има отклонения от Минските споразумения. Свикнали сме да критикуваме руската страна за склонността ѝ към компромиси, страстта ѝ да спазва буквата на международните договори и снизходителността към контрагентите, но сега всичко е точно обратното. Позицията на Москва по отношение на срещата в Нормандски формат е безпрецедентно категорична - това не се е случвало в руската дипломация отдавна.
От гледна точка на Москва, Киев е длъжен да изпълни всички точки от споразуменията, включително митичната формула на Щайнмайер, специално написана там: да се предостави на Донбас специален статут в рамките на украинската конституция, да се обяви амнистия, да се освободят всички задържани и да започнат преки преговори с Донецк и Луганск. И всичко това трябва да се направи дословно - без „казашката хитрост“, която преди това придружаваше приемането на „уж закона“ за специален статут и саботажа на местните избори в ДНР и ЛНР. Ако не искат - прави им път.
По същата причина Кремъл постоянно казва, че всякакви преговори със Зеленски са възможни, само ако има конкретен дневен ред. Украинският президент през цялото това време търсеше възможност да примами Владимир Путин на лична среща и там да го омагьоса и смекчи. Последният подобен опит се случи преди дни, когато Нурсултан Назарбаев се съгласи да действа като посредник. Отказът, който последва от Москва, изглеждаше неочаквано прям по форма, но съдържаше същото искане Зеленски да демонстрира какво точно желае да говори.
Освен това картината на света, както се вижда в Киев, коренно се различава от реалността. Техните възгледи са приблизително следните: Украйна е спечелила войната с Русия, която лежи в руини в резултат на западните санкции. Санкциите скоро окончателно ще довършат Русия, просто трябва да се почака малко. Някои са готови да чакат дълго време, като посочват като пример Франция, която губи Елзас през 1871 г., но го получава обратно през 1918 година. В Киев казват това по отношение на Крим, за мнозина Донбас всъщност не съществува. Една от всичките надежди на Зеленски е по време на пренаписването на Минските споразумения да успее да вкара там и Крим (което никога няма да се случи).
Значителна част от украинската политическа класа е готова да плюе по Донбас. Политици като бившия певец Вакарчук вече открито се застъпват за замразяване на ситуацията и в бъдеще Донбас да бъде изоставен заедно с неговото нелоялно население. Според тях вниманието трябва да се съсредоточи върху Крим, тъй като войната започна на полуострова и трябва да завърши с победата на украинските войски на същото място - в Крим.
В този контекст е важна и свещената вяра на Киев във възможностите на Запада. Оттук идва вниманието към международните формати на преговори, опитите за привличане на американци към тях, почти религиозната надежда за санкции и пренебрегване на реалността, ако не се впише в готовата световна схема.
В Париж и Берлин изглежда са започнали да разбират всичко това. Първият звън на камбаната беше грубият отказ на Макрон и Меркел да проведат спешна среща по паническите искания на Зеленски. За Париж и Берлин текстът на Минските споразумения също е непоклатим, както и за Москва, така че това, което се надява сега Владимир Зеленски, е загадка.
В резултат на това срещата в Нормандски формат ще приключи без резултат. Законът за специалния статут на Донбас ще бъде проточен от парламента без промени, тъй като срокът му на действие изтича през декември. Но този закон не е интересен дори за самите негови разработчици. Киев не може официално да отмени изпълнението на Минските споразумения, защото това ще доведе до отмяна на санкциите срещу Русия. Провалът на „нормандския формат“ автоматично ще означава възобновяване на военните действия, тъй като няма други политически платформи за преговори.
Ще направим прогноза за ситуацията след провала на срещата в "нормандски формат". Никой не казва, че ситуацията автоматично ще се върне през 2014-2015 г. с маневрена война с големи сили - но положението ще стане много по-лошо, отколкото беше през последните година и половина - две .. Обстрел на жилищни райони, локални тактически операции, които ще се превърнат в опити за пробив на фронта със сили в размер до бригада. Ще продължим да се радваме на оттеглянето на някоя и друга рота при Золотойе и Петровское и началото на разминирането. Цялото това оборудване скоро ще стане необходимо в други направления: близо до Светлодар, Мариупол и Горловка.
Превод: В.Сергеев