/Поглед.инфо/ На едно по-дълбоко ниво, днешната геополитическа борба е за запазването на първостепенната мощ на Съединените щати, като тук финансовата сила е подчинена на тази политическа власт.
Карл Шмит, чиито идеи са имали такова влияние върху Лео Строс и американското мислене като цяло твърди, че тези, които са на власт трябва "да я използват или да я изгубят".
Основните обект на политиката следователно, е да запазиш собственото си "социално съществуване".
Но от лошата страна, технологическото отделяне от Китай е един аспект на подобна стратегия, която е прикрита под фразата за възстановяване на "откраднатите" американски работни места и интелектуална собственост:
Наградата, която Съединените щати действително търсят и искат за себе си през следващите десетилетия, са всички глобални стандарти във водещите технологии, както и да лишат Китай от права върху тях.
Подобни стандарти може и да изглеждат остарели, но те са ключов елемент от съвременната технология.
Ако Студената война се доминираще от състезание в построяването на най-голям брой ядрени оръжия, днешното съревнование между Съединените щати и Китай, както и Европейския съюз, поне частично ще се изиграе в една борба за контрол над бюрократичните правила, които седят зад най-важните индустрии на епохата.
И тези стандарти очакват някой да ги спечели!
Китай отдавна се е позиционирал стратегически за да води тази "война" за технологичните стандарти (Китайски стандарти 2035 - ноухау и информация за управление на кибер пространството и данните).
Същият аргумент върви и за логистичните вериги, които сега са в центъра на мъглата на войната, което ще има големи последствия за геополитиката.
Разплитането на корените на логистичните вериги за доставки, изградени чрез десетилетия на глобализъм е трудно и опасно. Мултинационалните компании, които продават на китайския пазар може да нямат голям избор, освен да се опитат да се задържат на него.
Но ако икономическото отделяне продължи да бъде ключова американска външнополитическа цел, тогава продуктите от компютърни сървъри, през айфоните на Епъл и тнт., могат да свършат с две различни вериги за доставки - една за китайския пазар, и една за останалата част от света.
Това ще бъде много по-скъпо и по-малко ефективно, но това е начинът, който се прокарва от политиката, поне засега.
И така, къде сме в битката за икономическо отделяне от Китай?
Досега всичко беше доста смесено. Съединените щати се фокусираха на отделянето при някои конкретни водещи технологии, които също така могат да имат двоен цивилно-отбранителен потенциал.
Но Вашингтон и Пекин засега избягваха финансовото отделяне, тъй като Уолстрийт не иска да изгуби една двустранна финансова търговия на стойност пет трилиона долара.
Преди няколко години, когато човек пътуваше из Европа, пасажерите обикновнено трябваше да напускат един влак, стигайки до границата и да влязат в друг отвъд нея. Това все още съществува.
Железопътните линии оперираха с напълно различни релси. Все още не сме стигнали тази точка в технологията. То бъдещето най-вероятно ще бъде много по-сложно и по-скъпо, ако Европа, Съединените щати и Китай приемат различни протоколи за 5G.
Последното с ниската си латентност ще позволи да се добиват и моделират различни направления на данни в почти реално време (което е фактор променящ цялата игра за насочването на ракети и въздушни отбранителни системи, при които всяка милисекунда е важна).
Възможно е следователно, 5G да бъде разделена на две конкуриращи се части за да отразява различните американски и китайски стандарти?
За външни страни, които искат да се съревновават, може да се наложи да произвеждат отделно оборудване за различните протоколи. Една възможна мярка на разделението е вероятна при полупроводниците, изкуствения интелект и други области, където американско-китайското съперничество е интензивно.
Засега, руската и иранската инфраструктури са напълно съвместими с Китай. Западът все още не е "отделна работа" и все още може да работи с Иран и Русия, но двойната функционалност в технологичната сфера все пак ще си има своята цена.
А това най-вероятно ще изисква различни правни работни решения, за да се избегнат законови или регулаторни санкции.
И за да сме ясни, битката за влияние върху технологичните стандарти е отделна от "Регулаторната война", при която големите данни, изкуственият интелект и регулаторните екосфери се "балканизират".
Европа почти не вирее в сферата на облачните анализи (става въпрос за маркетингов термин за тези бизнеси, които извършват анализ с т.нар. "облачни изчисления, бел.р.), но тя все още се опитва да настигне бързо другите. И трябва.
Засега Китай е толкова напред, че Европа има малък избор, освен да пробие с булдозер пътя си в това пространство, като "регулира" американския облачен бизнес, който и без това вече попада под заплахата на американското антитръстово законодателство.
Облачните компании предоставят клиентите си с услугата за съхранение на данни, но също така и с мощни инструменти за анализ, моделиране и разблиране на големите данни, които се откриват в облака.
Огромният мащаб на съвременните данни предизвика експлозия в новите техники за извличане на информация от тях.
Тези нови техники стават възможни от продължаващото развитие на компютърната процесорна мощ и бързина, както и от агрегацията на компютърна сила за подобряване на представянето и работата.
Много от тези техники (дейта майнинг, машинно учене или изкуственият интелект) се отнасят до процеса на извличане на информация от суровите данни.
Машинното учене се отнася до употребата на специфични алгоритми за идентифицирането на модели в суровите данни и представянето им като определен модел.
Подобни модели могат да се използват за достигането до определени умозаключения относно инструментите на новите данни или да направляват процеса по вземане на решения.
Терминът "интернет на нещата" (IoT) обикновено се отнася до мрежа на свързани компютърни и физически устройства, които могат автоматично да генерират и предават данни за физическите системи.
"Нервната система", която ще служи за подобни неща ще бъде 5G.
Европейският съюз вече регулира Големите данни и има намерение да регулира американските облачни платформи. Освен това, ЕС вече се опитва да установи европейски протоколи за алгоритмите, за да отразява европейските социални цели и "либерални ценности".
Всички тези компании, които зависят от облачните анализи и машинното учене следователно, ще бъдат афектирани от регулаторната фрагментация в различните сфери.
Компаниите, разбира се, се нуждаят от тези възможности и капацитети за да управляват роботиката и сложните механични системи ефективно, както и да намаляват разходите си.
Анализите са отговорни за огромни подобрения в продуктивността. Accenture изчислява, че анализите сами по себе си могат да генерират до 425 милиарда долара добавена стойност до 2025-та година, и то само за петролната и газова индустрии.
Именно Съединените щати бяха тези, които задействаха икономическото отделяне с Китай, но последствията от решението им са, че Пекин бе принуден да отговори със собствено отделяне от Америка що се отнася до най-напредналите технологии.
Намерението на Китай в момента не е просто да изчисти и подобри съществуващите си технологии, но и да надгради ударно съществуващото знание в тази нова технологична сфера (като например да открие и използва нови материали, за да преодолее настоящите ограничения в микропроцесорната еволюция).
И китайците може и да успеят през следващите три години и нещо, предвид огромните ресурси, които Китай отклонява в посока на тази задача, т.е. за микропроцесорите.
Това може все пак да промени цялата технологическа конструкция, давайки на Китай превъзходство в много от най-важните сфери на съвременните високи технологии.
Държавите просто няма да могат да игнорират лесно този факт, независимо дали те "харесват" или не Китай.
Което ни води до втория минус на тази геополитическа битка.
Засега, и Съединените щати и Китай запазиха финансите си отделно от основното икономическо разделяне. Но и в тази посока върви голяма промяна:
Съединените щати и няколко други държави си играят с дигитални валути на Централните банки, а ФинТех интернет платформите започват лека-полека да изместват традиционните банкови институции.
Пепе Ескобар отбелязва:
"Доналд Тръмп налага рестрикции на Алиплей на Антс и други китайски дигитални платежни платформи като Тенсънт холдингс.... и както и при Хуауей, екипът на Тръмп твърди, че Антс дигиталните платежни платформи заплашват американската национална сигурност".
"По-вероятно е Доналд Тръмп да е притеснен, че Ант заплашват глобалното банково преимущество, което САЩ взимаха за даденост", казва Пепе Ескобар.
"Екипът на Тръмп не е сам в това. Американскитя хедж фонд мениджър Кайъл Бас от Хаймън Кепитъл твърди, че Ант и Тенсънт са "ясна и настояща заплаха за американската национална сигурност, която ни заплашва повече от всеки друг въпрос", разказва Ескобар.
"Кайъл Бас изчислява, че Китайската комунистическа партия бута напред дигиталната си разплащателна система с юаните на около 62 процента от населението на света по начини, които заплашват Вашингтон", казва той.
"Това, което започна като проста онлайн разплащателна услуга оттогава се е превърнало рязко в смазана машина от финансови услуги. Това нещо става все по-голяма сила от кредити, застрахователни политики, взаимни фондове, резервации за пътувания и междуплатформена синергия за разплащания и огромни икономисвания", обяснява Пепе Ескобар.
"В момента над 90 процента от потребителите на Алипей използват приложението за много повече от плащания", казва той.
"Това "фактически създава затворена екосистема, в която няма нужда парите да напускат портфейла на тази екосистема", твърди анализаторът Харшита Рават от Бернщайн Рисърч."
"Рават отбелязва, че Ант "използват разплащателната си услуга като потребителска машина за изграждането на по-широки финансови услуги." Това включва намирането на начини да се превърне в реалност амбицията на Ант да стане молът на финансовите услуги на Китай, заедно с доминиращия онлайн пазар на Алибаба", обяснява Ескобар.
"Предвид това, че много от китайците вече са свалили приложението на Алипей, изпълнителният директор Ерик Джинг вече говори за износ на модела в чужбина", твърди той.
"Ант си колаборира с девет стартъпа в региона, включително Джисикеш във Филипините и Пейтм в Индия. Ант планира да използва печалбите от дяловете си за да акселерира завоя навън", категоричен е Ескобар.
Изводът тук е двоен:
Китай се опитва да установи сцената за предизвикване на долара в един много ключов момент на слабостта на американската валута.
И второ, Китай поставя "фактите пред всички", оформяйки стандартите от долу до горе чрез голямо възприемане на технологиите навън.
Точно както Алипей направиха големи пробиви в Азия, китайският проект за "умни градове" разпространява китайските стандарти, точно защото те вкарват толкова много технологии:
Такива за лицево разпознаване, анализ на големите данни; 5G телекоми; камери с изкуствен интелект.
Всички гореописани технологии са такива, за които стандартите тепърва имат да бъдат установени и взети. Следователно, "умните градове", които автоматизират множество общински функции, допълнително помагат на натиска на Китай за стандартите.
Според изследванията на базираната във Вашингтон консултантска агенция, RWR Адвайзър, китайските компании са направили 116 сделки за инсталирането на пакетите "умен град" и "сигурен град" по целия свят от 2013-а година насам.
Близо 70 от тези пакети са на места в страни, които също така участват в инициативата Един път, един пояс.
Основната разлика между оборудването за "умни" и "сигурни" градове е, че последното е насочено основно към автоматизирането на градските функции, докато в същото време включва функционалности за следене и наблюдение в градовете.
Градските центрове в Западна и Южна Европа общо са подписали 25 подобни "умни" и "сигурни" проекти.
Марк Уорнър, демократическият вицепредседател на комисията на американския Сенат за разузнаване, вижда заплахата от Китай в доста ясна светлина.
Според Уорнър, Пекин има за цел да контролира следващото поколение на дигиталната инфраструктура. Докато Пекин прави това, той налага принципи, които са "противостоящи на американските ценности".
"През последните 10 до 15 години, водещата роля на Съединените щати ерозира и нашето ниво на лостове за установяването на стандарти и протоколи, отразяващи ценностите ни, намаля", казва сенаторът.
"В резултат на това, други, но най-вече Китай започнаха да навлизат в празното пространство за да запълнят напредналите стандарти и ценности, които помагат за силата на Китайската комунистическа партия", жалва се Уорнър.
Всички знаци сочат, че Китай придобива все повече власт над глобалните технологични стандарти. И все пак, точно толкова сигурно е, че от Вашингтон се насъбира силен отпор.
Ако Съединените щати станат по-конфронтационни, те могат да накарат Китай да поеме курс на акселерация към паралелните алтернативи. Това в крайна сметка може да доведе до една бифуркационна арена на индустриалните стандарти.
Превод: СМ