В края на май в Пекин се проведоха така наречените „две сесии“ - най-висшият консултативен орган - Всекитайският комитет на Народния политически консултативен съвет на Китай - и сесията на най-висшия законодателен орган в страната – Всекитайското събрани на народните представители.
В почти забравен от нас стил се изчетоха доклади за изпълнението на предварително приети планове и се очертаха целите на стратегическото развитие на Китай за следващия период.
Говорейки за резултатите от тези събития пред журналисти, премиерът на Държавния съвет на КНР Ли Къцян показа малка табличка с резултатите от националната програма за борба с бедността. От което следва, че китайските власти са успели 10 години по-рано от планираното в началото на нулевия стратегически период, да извадят 700 милиона граждани от бедност.
В китайските реалности линията на бедност започва с доходи под 1000 юана (250 лева) на месец. Към момента на приемането на програмата през 2011 г., под тази черта беше 80% от населението. Включително 40% са имали доходи, по-малки от половината от минималните, а около 16% не са имали пари дори за минималното количество храна.
Китайската комунистическа партия призна това състояние на нещата като заплаха за националната сигурност, което се считаше за възможно за отстраняване едва през 2030–2035 г. – да се извадят от бедност гражданите чрез повишаване на жизнения стандарт. На практика обаче успяха днес.
Това обаче не се ограничава до намаляване на броя на бедните хора. Формално властите на страната все още имат много работа. Доход в размер на по-малко от половината от екзистенц-минимума все още има 15,4% от трудоспособното население, а 23% са в коридора от 50 до 90% от минималния. В китайски мащаб това означава около 380-400 милиона души.
Но в действителност тези цифри имат малко по-различно значение. Първо, КНР все още не е изчерпала вътрешния ресурс на евтината работна ръка, което предоставя възможност за увеличаване на мащаба на собственото производство поради относителната ниска цена на работната сила.
Това, разбира се, е далеч от времената на 70-те години на XX век, когато само за купа с ориз хората се съгласяват да работят, но въпреки това, средната цена на китайския труд остава 2,51 долара на час. Това, разбира се, е по-скъпо от Индонезия (0,8 долара), Пакистан (0,91 долара), Виетнам (0,98 долара) или Тайланд (1,77 долара).
Но е значително по-евтино от Дания (37,5 евро на час), Белгия (38 евро) или Швеция (40 евро). Дори в бедните източноевропейски страни на ЕС, като България (3,7 евро на час), работната ръка е значително по-скъпа от китайската.
Разбира се, цената на работната ръка не е единственото конкурентно предимство на Китай. Много по-голям принос имат ниските разходи за енергия и много по-ниските екологични стандарти. Въпреки това, като цяло, особено в масовото производство на не най-технологично усъвършенстваните стоки, КНР ще запази значителен икономически коз за следващото десетилетие.
По-важното обаче е, че Пекин не смята запазването му като стратегически необходимо условие за по-нататъшното развитие на страната. Както показват окончателните документи на заседанията, както и китайските петгодишни планове, основен за икономическата стабилност на Китай остава планът за формиране на широка собствена средна класа в страната, потребителското търсене на която ще гарантира по-нататъшна стабилност на националната икономика.
Ако погледнете числата, тогава индустриалният растеж на Китай в периода от 90-те години на ХХ век до средата на второто десетилетие на настоящето е осигурен от платежоспособното търсене на около 200 милиона средна класа в Европа и 150-180 милиона средна класа в САЩ.
В момента Китай е изправен пред две предизвикателства. Първо, западната средна класа бързо става по-бедна и намалява по размер. Второ, десет години по-рано от очакваното, САЩ започнаха търговска война с пълното затваряне на достъпа на китайски стоки до вътрешния си потребителски пазар. Пълна забрана за внос в Китай все още не е обявена, но се очаква скоро. Вече са въведени забранителни търговски мита.
Пекин започна да се готви и с двата проблема от началото на века. Взето е решение да се създаде собствена „голяма средна класа“, която да се състои от най-малко 300 милиона души директно в Китай и най-малко 400 милиона в страните от Югоизточна Азия, Близкия Изток и Азиатско-Тихоокеанския регион като част от проекта „Един пояс – един път“.
Трудно е да се прецени ясен отговор за успеха на идеята по отношение на чуждите територии. Там протичат много двусмислени и многопосочни процеси, засега те не позволяват конкретно да се правят изводи за динамиката на средната класа. Въпреки че наличието на около 150 милиона души средна класа вече може да се посочи доста уверено.
А таблицата показва, че досега в Китай вече е успяла да сформира група от хора с високи местни доходи (от 3 до 5 хиляди юана) от 11,21% от населението на страната, което приблизително съответства на 156,9 милиона души. Или ... вече половината от планираната цел. И това е с 10 години по-бързо от прогнозните срокове.
Изводът е прост. Ако настоящата военна тенденция в отношенията със САЩ не може да бъде разбита до 2025–2030 г. (а Америка вече няма други инструменти), след 2030 г. КНР ще придобие, ако не и пълна, то много висока независимост от външните пазари, което ще направи Китай слабо уязвим към всякакви икономически санкции.
Друг въпрос е, че постигайки технологично лидерство, Пекин ще може да го задържи по-нататък, разчитайки единствено на вътрешното търсене. Без да остави останалата част от пазарното пространство за изпреварване от други конкуренти. Включително и Русия. Почти във всяка продуктова група, особено във високотехнологичните сегменти, стартиращите фирми ще трябва да се справят с готовите китайски стоки за масово потребление, които са по-добри в технологично ниво, техническо изпълнение и цена.
Във всичко това обаче има една добра новина. След постигането на тази цел Китай напълно ще загуби основание за каквато и да е икономическа и особено геополитическа експанзия. Той ще се превърне в много желаната Поднебесна империя, чиято периферия като цяло ще е по-бедна, а съответно експанзията ще загуби смисъл.
Превод: В. Сергеев
