/Поглед.инфо/ За последиците от привличането на чужд капитал в Китай

Общоприето е, че съвременен Китай има един от най-твърдите правителствени вертикали в света. Преди това на върха на този вертикал на властта в Китай бяха императорите, сега Китайската комунистическа партия (ККП) и нейният генерален секретар другарят Си Дзинпин . Той едновременно заема постовете председател на Китайската народна република и председател на Централния военен съвет на КНР и КПК.

В началото на февруари тази година, когато руският президент Владимир Путин посети Китай, другарят Си многократно повтори, че нашите страни са съюзници. От началото на санкционната война на колективния Запад срещу Русия другарят Си заяви, че недвусмислено заема страната на Русия. От тези изявления може да се заключи, че Пекин не само няма да участва в санкциите срещу Москва, но ще окаже необходимата помощ, за да компенсира евентуалните загуби на своя съсед.

Четири месеца и половина след началото на войната обаче показаха, че Китай не подложи рамо на Русия. Министерството на финансите на САЩ и Държавният департамент на САЩ от време на време съобщават, че Китай доста точно изпълнява всички санкционни изисквания на колективния Запад срещу Русия. А Вашингтон няма претенции към Пекин по отношение на антируските санкции.

И така, как тогава да се отнасяме към думите на другаря Си? Не съм синолог и не мога да познавам много аспекти от живота на източната ни съседка. Отначало ми се стори, че странната пасивност на Китай при изпълнение на съюзническите му задължения към Русия се дължи на източната хитрост на другаря Си. Тази версия си остава основна за мен досега. Едва сега го допълвам с версията, че не всички в Китай са готови безусловно да изпълняват командите на другаря Си.

Една резонансна публикация на американския изследовател Мартин Чорземпа, служител на Peterson Institute for International Economics (PIIE), ме накара да се замисля върху това . Статията се казва: Export controls against Russia are working – with the help of China (Експортният контрол срещу Русия работи - с помощта на Китай ) . Вече го коментирах .

Представени са резултатите от проучване на наличната статистика за износа на китайски стоки за Русия. От 24 февруари до 30 април обемите на тези доставки рязко спаднаха. Несъмнено това е резултат от изпълнението от страна на Пекин на санкционните изисквания на Запада.

Следните думи на автора ме заинтересуваха най-много в статията: „Убедителният фактор за съобразяването на Китай с наложените от Запада санкции е, че чуждестранните мултинационални корпорации са отговорни за половината от китайския износ. Тези корпорации трябва да бъдат свързани с глобалната икономика и очевидно приемат заповеди не от Пекин, а от собствените си централи в страните, където са наложени санкции.“

Трябваше да се ровя в сайта на института Питърсън. Там има материали, които показват, че ТНК пряко или косвено осигуряват половината от износа на Китай. Например, статията на Mary E. Lovely и Yang Liang от 2018 г.Тrump Tariffs Primarily Hit Multinational Supply Chains, Harm US Technology Competitiveness (Митата на Тръмп преди всичко удрят многонационалните вериги за доставки и вредят на технологичната конкурентоспособност на САЩ).

Дълго време Пекин привлича чужд капитал в страната. Трябва да се признае, че тази политика на Пекин беше доста балансирана и предпазлива. Имаше ограничения и забрани за работата на чужд капитал в редица индустрии, ограничения върху дела на участието на нерезиденти в капитала на едно дружество и т.н. Всяка година обаче броят на тези ограничения намаляваше.

Отчасти политиката на Пекин спрямо чуждия капитал беше продиктувана от необходимостта да се привлекат не толкова пари, колкото нови технологии. Както и възможността за излизане на световните пазари с помощта на известни западни корпорации.

Отчасти се надявахме, че даването на зелена светлина на чуждестранните инвеститори в Китай ще даде зелена светлина на китайските инвеститори в други страни (особено САЩ). И накрая, тази политика беше мотивирана от желанието на Пекин да направи китайския юан международна валута, за това е необходимо да има поне минимална конвертируемост за нерезиденти в акции, облигации и капитал на компании, работещи в Китай.

До 1992 г. притокът на чужд капитал в Китай беше доста скромен. Преките чуждестранни инвестиции в китайската икономика от ранния период (преди 1992 г.) в някои години бяха (в милиарди долара): 1984 г. - 1,43; 1987 г. - 2,31; 1991 г. - 4.37. Тук и по-долу всички дадени цифри са данни от китайското Министерство на търговията.

От 1992 г. до 2010 г. годишните преки чуждестранни инвестиции в китайската икономика вече бяха двуцифрени числа от милиарди долари. Ето данните за отделните години от този период от време (млрд. долара): 1992 г. - 11.01; 1995 г. - 37,52; 2000 г. - 40,72; 2005 г. - 60,33; 2009 г. - 90.03.

А от 2010 г. до днес годишните преки чуждестранни инвестиции (ПЧИ) в китайската икономика са нараснали до трицифрени числа на милиарди долари. Ето данните за всички години от последния период (млрд. долара): 2010 г. - 105,7; 2011 г. - 116,0; 2012 г. - 111,7; 2013 г. - 117,6; 2014 г. - 119,6; 2015 г. - 126,3; 2016 г. - 126,0; 2017 г. -131,0; 2018 г. - 135,0; 2019 г. - 138,1; 2020 г. - 144,4; 2021 г. - 173,5. През първите пет месеца на 2022 г. ПЧИ в китайската икономика възлизат на $ 87,8 млрд. Ако тази цифра се екстраполира за цялата година, може да се предположи, че за първи път годишните ПЧИ ще достигнат ниво от $200 млрд.

В момента стойността на активите в китайската икономика, формирани в резултат на преки чуждестранни инвестиции, е около 2 трилиона долара. Тези активи са разпределени приблизително както следва (%): преработваща промишленост - 25.5; недвижими имоти - 17,0; лизинг и бизнес услуги - 16,0; трансфер на информация, компютърни услуги и софтуер - 10,6; научни изследвания, технически услуги и геоложки проучвания - 8,0; търговия на едро и дребно - 6,5; финансови услуги - 5,1; транспортна и складова дейност - 3,3; производство на електроенергия, газ и вода - 2,5; строителство - 0,8.

По руските стандарти броят на компаниите с чужд капитал, създавани всяка година в Китай, е фантастично голям. Според Министерството на търговията на Китай през 2021 г. в Китай са създадени около 48 хиляди нови предприятия с чуждестранни инвестиции (през 2020 г. - 38,9 хиляди, през 2019 г. - 40,9 хиляди, през 2018 г. - 60,6 хиляди).За сравнение: през есента на миналата година броят на компаниите с чужд капитал в Русия, създадени през всички предходни години, е само 28,4 хиляди.

Прави впечатление, че през първите месеци на 2022 г. Китай имаше най-тежкия карантинен режим и мнозина прогнозираха, че може да има сериозен спад на чуждестранните инвестиции в китайската икономика. Спад обаче нямаше. Въпреки че ограниченията, свързани с карантинния режим, не са напълно преодолени в Китай, чуждестранните инвеститори се стремят да влязат в тази страна.

Смята се, че инвестиционният климат в Китай е несравнимо по-добър от този в САЩ или Европа. Особено днес, когато западната икономика е на ръба на рецесия, провокирана от санкционната война.

От кои страни идват инвестициите в Китай? Съгласно данните на китайското министерство на търговията, САЩ и европейските страни представляват само няколко процента от чуждестранните инвестиции. По-голямата част от чуждестранния капитал пада върху юрисдикции като Хонг Конг и Сингапур, както и данъчните убежища на Британските Вирджински острови (BVI) и Каймановите острови.

Компаниите с участието на капитала на посочените юрисдикции могат стриктно да изпълняват всички команди, идващи от Запада. Офшорните юрисдикции (BVI и Каймановите острови) са под строгия контрол на Обединеното кралство. Хонконг и Сингапур също са свързани с Лондон по много начини.

Мартин Чорземпа пише: „ Невъзможно е да се раздели частта от спада в износа след инвазията, който се дължи на чуждестранни спрямо Китай компании, но е ясно, че чуждестранните мултинационални корпорации не са единственият двигател на съответствието."

Да, китайските компании също са „движещата сила за спазване“ на антируските санкции. Те често са подкрепяни от западни мултинационални компании, предимно американски. Такива ТНК не се стремят да инвестират парите си в акции и уставен капитал в Китай. Те невидимо присъстват в Китай, упражнявайки несобствени форми на контрол върху най-големите китайски компании.

А именно сключване на договори за франчайз с последните (предоставяне на използване на корпоративна марка) и споразумения за прехвърляне на права за използване на технологии. Продажбата от китайски компании на Русия на стоки, които използват американска технология, може да има най-сериозни последици за такива компании: прекратяване на технологичните споразумения, затваряне на американския пазар за продажба на продукти, прекратяване на дейността на китайската компания в САЩ,

Днес се проявяват негативните последици от многогодишното привличане на чужд капитал от страна на Пекин в китайската икономика, въпреки цялата предпазливост по този въпрос на лидерите на КПК. Оказва се, че Китай не е толкова суверенен, колкото си мислят някои. Оказва се, че китайската икономика се управлява не само от Пекин, но и от корпоративните централи на онези страни, които са наложили санкции срещу Русия.

Превод: ЕС

ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на Поглед.инфо, ограничават ни заради позициите ни! Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?

Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com