/Поглед.инфо/ Двадесетият конгрес на Китайската комунистическа партия се провежда в окото на световна буря, разразяваща се в покрайнините на Русия и същевременно - на европейските граници. Всестранният ангажимент на Съединените щати за нейното иницииране и ескалация тласка вероятността за световна война към стоте процента. С възможностите си на най-могъщата имперска сила на планетата, те влагаха твърде дълго, твърде много, твърде упорито и твърде решително в проектите за собственото си господство, за да се откажат от осъществяването им точно сега. Човешките животи, които би спасил техният отказ, са предварително пожертвани. В техните планове тези животи отдавна са разчетени като част от неизбежната цена, заедно с всички оръжия, боеприпаси, суровини, материали, съоръжения, машини и други материални и културни ценности, които предполагаемо ще изчезнат в хищната паст на войната.

И защото Китай е твърде голям, твърде бързо напредващ и твърде влиятелен, за да не бъде сочен като противник, Империята го дефинира като точно такъв.

Какви заплахи произтичат от това?

За Империята заплахата е ясна – край на всички домогвания към световно господство и последващ разпад.

За Китай също – реставрация на капитализма и превръщането му в поредната свръхексплоатирана (а значи и свръхограбвана) имперска колония.

Големината на залозите прави борбата особено жестока. В главната заплаха се съдържат множество опасности, всяка от които е част от цялостния пъзел на световното противоборство. И задачите, които трябва да решава Китайската комунистическа партия след своя XX-и конгрес, са неразривна част от това противоборство.

Понеже голословието е вредно, ето ги заплахите:

    1. ВЪНШНИ

  • Войната в Украйна вероятно ще разширява обхвата си. Което предполага открито и масирано включване в нея отначало на армиите на отделни европейски държави, а след това и на всички армии, подчиняващи се на командването на НАТО. Всяко утежняване на положението на руската армия на Западния фронт неизбежно ще поставя нови и нови ангажиращи изисквания към политическото ръководство, към икономиката и към армията на Китай дотолкова, доколкото Китайската народна република е ключовият руски съюзник не само в Азия, но и в света. И доколкото Китайската народна република е обречена за следваща жертва на западните амбиции за световно господство веднага след пречупването на съпротивата на русите. Дори само заради последното китайската подкрепа за Русия не само че е факт, но и ще продължава да се засилва. Накратко, от разпалената от западната олигархия война в Русия произтича смъртна опасност както за китайската независимост, така и за социалистическия характер на китайската обществена система. Китай не може да не вземе мерки срещу тази опасност. И да, той вече ги взима! Доколко ефективно? Това ще покаже единствено времето.

  • Предстоящата дестабилизация на Централна Азия е неизбежна. Имперската идеологическа машина на САЩ работи там (и не само там!) от десетилетия, фомирайки мирогледа на цели поколения. Имперските инвестиции осигуряват поминък за голям брой хора и охолен живот за местните компрадорски върхушки, които излъчват и направляват политическите «елити» (ако позволявате така да ги нарека…) Нещо повече – на фона на щатските вложения, направени през последните десетилетия в структуроопределящите стопански отрасли на Централна Азия и в нейните научни форуми и културни прояви, китайските и руските вложения изглеждат смешни. Същевременно маркировката на западните инвестиции носи ярките колонилни белези. В икономиката се предоставя частичен, а не цялостен достъп до технологии, така че партньорите рядко могат да произведат самостоятелно цялостен собствен продукт. Същевременно по един или по друг начин и най-често на безценица метрополията придобива решаващият дял от собствеността върху решаващите активи на централноазиатските икономики. По същия начин се подхожда и в духовната сфера. Успоредно с налагането на собствения мироглед и култура под формата на «сближаване» на вижданията и културите между метрополията и протекторатите, се извършва купуването на умове и таланти, както и кражбата или - което е почти същото - присвояването на безценица на технологии и други ценни знания и умения, като потокът, естествено, е от протекторатите към Империята, но не и обратно. За всяко придобито от метрополията знание и умение, за всяка нова технология или придобит талант протекторатът заплаща на имперските «благодетели» скъпо и прескъпо. Оттук до закрепването на така създаденото ново статукво чрез въвеждането на военни части има само една крачка и не олигарсите на САЩ са тези, които няма да я направят. Защото на промяната в мирогледния и в икономическия статус съответства промяна и в политическия такъв. А подобни промени не могат да не се гарантират военно. Ясно е, че това не може да мине и няма да мине без политически преврати и военни сблъсъци. Които преврати и сблъсъци не могат да не се превърнат (и ще се превърнат!) в неизменна част от бъдещата световна война. Наивно е да се смята, че в нея няма да бъде въвлечен Китай! Още повече, че към вътрешните причини за дестабилизацията на Централна Азия, толкова тясно свързана с китайските интереси и с китайският проект «Един пояс – един път», Империята е подготвила цялостна дестабилизация на региона чрез разпалване на междудържавни вражди и военни конфликти, както и излизащ от контрол хаос, предизвикан от навлизане на военизирани наемнически и религиозни формирования от афганистанските територии, контролирани от Ислямска държава.

  • Възможността за избухване на погранични размирици меджу Китай и Индия и тяхното прерастване в пълномащабна война въобще не е за подценяване. Въпреки, че политическите ръководства на двете държави се ужасяват само от мисълта за това, имперските им доброжелатели биха могли да купят висши офицери и полеви командири, които при вида на парите не биха се колебали особено да разпалят конфликт.

  • Нерешените погранични проблеми с Виетнам и с Филипините в Южнокитайско море могат да предизвикат опасно изостряне на отношенията и присъединяването на тези страни към антикитайския лагер. Колкото и невероятно да изглежда това по отношение на Виетнам, грешките на политическите ръководства на двете братски комунистически партии може да доведе страните до отношения на враждебен неутралитет и дори до военни сблъсъци. Което напълно устройва Съединените щати и съвсем не устройва тях.

  • Тайван! Тайван е недостатъчен като територия, за да разпръсне силите на китайската армия върху огромна територия и да ги отслаби така, както се опитва да направи това НАТО-вското военно командване с руската армия в Украйна. Поради тази причина войната на азиатският фронт едва ли ще започне от там. Но тя неизбежно ще се пренесе и там, като всяка от страните ще се опита да извлече съответните изгоди. Китай ще се опита да ликвидира веднъж завинаги това гнездо на реакцията и да спечели важна стратегическа точка за контрол върху Южнокитайско море, като същевременно възстанови окончателно териториалната си цялост и единството на китайския народ. САЩ ще се опитат да ликвидират струпаната за дебаркиране на острова китайска армия още преди самото дебаркиране или по време на осъществяването му и ще използват атаката за да въвлекат във войната Австралия, Филипините, Япония и Южна Корея.

  • Китай отдавна е подложен на западната идеологическа експанзия и на системното разпространение на упадъчна западна култура върху самата китайска територия. Той не имунизиран срещу тези влияния, но китайското правителство ги ограничава чрез редица мерки, които дават добри резултати. В предстоящото военно време обаче войната за умовете и сърцата на хората и на първо място за умовете и сърцата на младежта ще се засили. Чисто технологично Китайската народна република е в по-неблагоприятно положение – техническата инфраструктура на масовите комуникации е създадена от врага и повечето от съществуващите комуникационни модули са негова собственост, което превръща неговата комуникационна мрежа в доминираща за цялата планета. Това е особено важно в епоха, в която с възникването на нови, социалистически по същността си цивилизаци войната между мирогледите прераства във война между културите. Същевременно комуникациите имат съвсем директна и незаменима роля на бойното поле – без тях е невъзможно ефективно командване, ефективно целеуказване и ефективно координиране на действията войските. Затова колкото по-бързо китайската страна навакса технологичното и техническото си изоставане в областта на комуникациите, толкова по-леки ще бъдат нейните победи на бойното поле. И колкото повече разчита на комуникационната система на врага за подготовката и провеждането на боевете, толкова повече намалява шансовете си да победи.

  1. ВЪТРЕШНИ

За вътрешните заплахи може да се напише отделна книга. За да не се утежняват нещата, само ще ги маркираме:

  • социалното разслоение на китайското общество и разширяването на икономическото влияние на формиралата се в условията на социализма нова китайска буржоазия, която се опитва да придобие и политическо влияние чрез проникване в партията и чрез действия по нейното разлагане;

  • спекулата с цените;

  • корупция;

  • буржоазен шовинизъм, заплашващ да прерасне в имперски амбиции;

  • подклаждан отвън и с всякакви средства сепаратизъм на религиозна, етническа и дори буржоазно-националистическа основа, избуяващ в отделни райони на страната;

Двадесетият конгрес на Китайската комунистическа партия се провежда в трудно време. Той вече очерта своите приоритети:

      1. Всеобхватно възраждане на китайската нация чрез социалистическа модернизация по китайски образец.

      2. Сплотяване на хората от различните етнически групи в Китай под единното ръководство на партията за всеобхватно изграждане на могъща социалистическа страна.

      3. Модернизация, която се извършва на общите принципи за модернизация, утвърдени в света, но с отчитане и прилагане на китайските специфики и характеристики.

      4. Модернизация, която обхваща цялото китайско население, което вече надхвърля 1,4 милиарда души, а не само отделни социални групи.

      5. Общ просперитет за всички китайски граждани като задължително и неотменимо условие на партийната политика.

      6. Последователно провеждане на курс към преодоляване на регионалните различия, на различията между града и селото, на различията в рзпределението на доходите и на поляризацията в обществото.

      7. Цялостно и координирано, а не стихийно модернизиране на материалната и духовната база на обществото.

      8. Екологично развитие на безотпадъчни производства чрез установяване на хармонично съжителство между човека и природата и ликвидиране на порочната практика първо да се замърсява, а след това да се почиства.

      9. Китай изцяло отхвърля имперския път на обогатяване чрез насилие и грабеж, а ще набляга на взаимноизгодното сътрудничество и на изграждането на човешки общности със споделено бъдеще и отговорности като нова форма на човешката цивилизация.

      10. Китай ще провежда политика, насърчаваща световния мир и общото развитие, базирана върху петте принципа за мирно съвместно съществуване.

      11. Китай ще запази досегашната си политика на отвореност към света, никога няма да търси хегемония и никога няма да се ангажира с експанзия срещу чужди държави.

      12. Китай твърдо се противопоставя срещу прилагането на двойни стандарти в международните отношения, противпоставя се на всички форми на хегемонизъм в световната политика и на намесата във вътрешните работи на други, отрича манталитета на Студената война и поддържа основните международни правни норми.

      13. Китайската политика твърдо се придържа към осъществяването на инициативата „Един пояс – един път“ и ще продължи да е активен инициатор за разгръщането на широко сътрудничество със страните от Европейския съюз и в частност – със страните от Централна и Източна Европа.

Накратко, насоките и целите на конгреса са изцяло в противоречие със замислите на имперската олигархия на САЩ. Осъществяване на тези насоки и цели ще протича в условията на изброените вече заплахи и ще изисква решаването на поредица от задачи, насочени към преодоляването на целия спектър от подобни заплахи.

Да, Китай иска мир.

Да, Китаи беше и остава стожер на мира.

Но за мира, както и за войната, са необходими поне двама. Изборът между борба и смирение, между свобода и робство е вечен. И Китай отдавна е направил своят избор. Той е стожер на мира, но тежко на онзи, който го изнуди да воюва!

Най-многобройната партия в света показа как се ръководи успешно страната с най-многобройното население във време на мир. Без съмнение тя ще покаже, че може да го ръководи и във времената на война.

Война, която Китай не желае, но която ще му бъде натрапена.

Война, в която ще се наложи да изиграе същата историческа роля, каквато изигра Съветският съюз по време на Втората световна.

Война, в която ще победи, за да спаси себе си, за да освободи човечеството!

* Доклад на дискусията „Китай и светът - да създадем прекрасно бъдеще заедно“, организирана от Българската редакция на Китайското национално радио и Поглед.инфо: https://pogled.info/tv/alternativen-pogled/valentin-vatsev-grigor-sariiski-sya-fanlei-i-dr-v-diskusiya-za-kitai-i-vanshniya-svyat-sled-20-kongres-na-kkp.148241

Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели