/Поглед.инфо/ Търговско-икономическото сътрудничество между Русия и Китай постави рекорд, но търговският баланс не е в наша полза - Русия кара суровини в Китай, купува потребителски стоки. Това наистина ли е проблем или няма друг изход?

Ключовото събитие на тази седмица, разбира се, е посещението на китайския лидер Си Дзинпин в Москва. Специално трябва да се отбележи, че това е първото чуждестранно посещение на ръководителя на Китай след преизбирането му за трети мандат.

Това не е просто символичен жест, а показва истинския съюзнически характер на отношенията между Москва и Пекин, които, както отбелязаха и двамата лидери, са в най-високата си точка в историята.

Но тук са важни не само красивите думи за широко сътрудничество и съвместно противопоставяне на еднополюсния свят. За нас е важно практическото съдържание на сътрудничеството и особено неговата икономическа съставка.

Оборотът расте. За сметка на износа

Най-качественият показател за състоянието на търговско-икономическото сътрудничество между двете страни, разбира се, е обемът на взаимната търговия. Както и неговата динамика.

Това говори не само за търсенето на стоки и услуги на пазарите на заинтересованите държави, но и за обширната междуправителствена работа за премахване на митническите бариери, опростяване на документооборота и т.н.

Обемът на търговията между Русия и Китай през 2022 г. достигна рекордните 190 милиарда долара, като се увеличи с почти една трета до 2021 г. Тенденцията се запазва и през януари-февруари.

И така, може да се каже с увереност, че задачата, поставена от Путин и Си Дзинпин за увеличаване на взаимната търговия до 200 милиарда долара през 2024 г., ще бъде изпълнена предсрочно. Освен това цифрата очевидно ще надхвърли тези двеста.

Би било погрешно обаче да не се обърне внимание на структурата на търговията. Основен принос за растежа има износът ни на природни ресурси, чиито цени миналата година бият дългогодишни рекорди. Ако вносът от Китай е нараснал само с 12,8%, възлизайки на $76,1 млрд., то руският износ е нараснал с цели 43,4% до $114,1 млрд. Три четвърти от това са въглеводороди.

Предвид текущия спад на котировките както за петрола, така и за газа, можем да очакваме забавяне на растежа на нашия износ за Китай в парично изражение и дори да го запазим на предишното ниво. Физическите обеми на доставките обаче се увеличават.

Така например през януари Русия е изнесла 1,8 милиона барела дневно петрол за Китай, а през февруари - 2 милиона барела на ден. В същото време средната стойност за предходната година е била 1,4–1,5 милиона барела на ден.

Ако говорим за втечнен природен газ, тогава през първите два месеца от доставката му в посока на пристанищата на Средното царство се е увеличил с цели 57,4%, до 1,035 милиона тона.

Някой може да каже, че отново караме в чужбина изключително природни ресурси, превръщайки се в суровинен придатък не на Запада, а на Китай. Но какви са вариантите?

Ако нашата икономика може да спечели огромни пари от продажбата на нефт и газ, тогава трябва да се извършват такива доставки. Което, разбира се, не отменя необходимостта от интензивно развитие на високотехнологичните непървични сектори. Това обаче е друг, по-голям въпрос, който надхвърля темата за търговско-икономическото сътрудничество с Китай.

В същото време Русия има какво да предложи освен суровини. Износът на селскостопански продукти расте с добри темпове (+44% в парично изражение през 2022 г.) - до $5,2 млрд. При това доставките не са само за зърно и сурова риба, а все по-голям дял заемат продуктите с висока добавена стойност.

Например, птичето месо показва ръст от 11%, до 139 хиляди тона. Увеличават се доставките на сладкарски изделия, сладолед, продукти за смилане на брашно и др.

Ако говорим за внос на стоки от Китай в Русия, тук имаме нужда от всичко. Дори няма смисъл да се отделят отделни категории. Китайският износ за нашата страна е максимално диверсифициран.

Ако най-големият търговски артикул от наша страна, както споменахме по-горе, е продажбата на въглеводороди (около 75%), то категорията "оборудване, механични устройства и техните части" с дял от 22,2% е на първо място с Китай.

Следват електрическите машини и съоръжения (17.5%), средствата за сухопътен транспорт (8.3%), пластмасите и изделията от тях (4.9%) и др.

От всичко това, в условията на обявената от Запада икономическа война, довела до загубата на европейските високотехнологични стоки, страната ни със сигурност има нужда.

Друго нещо е, че много стоки със средна степен на обработка, произведени от наши собствени суровини, отиват от Китай на руския пазар. Пример за това е калаената стомана, използвана при производството на контейнери за консервирани продукти.

Парадоксално, но калаената стомана се произвежда, наред с други неща, от руски листове, които постепенно заемат все по-голям дял на пазара на Поднебесната империя.

За съжаление, в Русия няма достатъчно капацитет за производство на ламарина, което води до необходимостта от внос. И има огромен брой подобни примери, вариращи от продуктите на дърводобивния комплекс, завършвайки с нефтохимическата промишленост.

Инфраструктурата не е достатъчна

Основната пречка за по-нататъшното засилване на търговско-икономическото сътрудничество между Русия и Китай е липсата на транспортна инфраструктура.

Въпреки факта, че разширяването на Байкалско-амурската магистрала - БАМ и Транссибирската железопътна линия протича с ускорени темпове, обемите на въвеждане в експлоатация на нови мощности далеч не са необходими.

Освен това, ако погледнете по-широко, тогава увеличаването на капацитета на двете железопътни линии е необходимо не само за развитие на сътрудничеството с Китай, но и за достъп до целия Азиатско-Тихоокеански регион.

В края на 2022 г. товароносимостта на Източното депо достигна рекордно високо ниво, достигайки 158 милиона тона. Да, това са значителни цифри, за които преди 10 години можеше само да се мечтае.

Потенциалът на магистралите обаче е най-малко 250 милиона тона, което може да бъде постигнато едва след завършване на третия етап от разширението, което ще се извърши не по-рано от 2030 г.

Съвсем логично възниква въпросът: защо, въпреки необходимостта от развитие на транспортната инфраструктура в Далечния изток, този процес започна сравнително наскоро? Тук трябва да се върнем към средата на 2000-те години, когато темата за увеличаване на капацитета на БАМ и Транссибирската беше активно обсъждана в правителството.

Като цяло, както и в редица други области, ние забавихме развитието на транспортната инфраструктура на Сибир и Далечния изток, което води до загуба на редица възможности днес.

Добре е, че в началото на 2010 г., още преди обединението с Крим, проблемът беше признат на най-високо държавно ниво. И сега все още не сме на нулевия етап. Има обаче още много работа.

През 2024 г. трябва да бъде завършен вторият етап от разширението на БАМ и Транссибирската железница, което ще увеличи товарооборота на източния полигон до 180 милиона тона.

В същото време се създават нови пристанищни капацитети и сухопътни трансгранични маршрути. Финансирането се оценява на трилиони рубли, но постоянно липсва. Сигурен съм, че за решаването на такава важна задача държавата не трябва да пести от разпределянето на финансови средства.

Какво от това?

Колкото и добри да са перспективите за развитие на търговско-икономическото сътрудничество с Китай, определено не си струва да се спираме на тази посока. Да, сега отношенията между нашите страни са на най-високо ниво. Не знаем обаче какво ще се случи след 10, 20 и още повече 30 години.

Азиатско-тихоокеанският регион е богат на развиващите се икономики на редица държави. Наистина Китай е ключовият, но далеч не единственият вариант.

Не по-малък потенциал има и Индия, която по ръст на БВП (6-8% годишно) отдавна е задминала Китай (4-6%). Но за разлика от Китай, ние можем да предложим на Индия не само природни ресурси, но и нашите високотехнологични продукти, от самолети до газови турбини.

Добър потенциал имат Пакистан, Филипините, Виетнам, Тайланд и много други страни. Разбира се, никой от тях не е в състояние да замени (поне засега) КНР. Необходима е обаче диверсификация на икономическите връзки. Ако не искаме да станем зависими от Пекин по същия начин, както беше преди 2014 г. с Европа. Да, сега сравнително безболезнено успяхме да скъсаме със Запада, но дали ще можем да завъртим този трик отново е голям въпрос.

Превод: СМ

Гласувайте с бюлетина № 14 за ЛЕВИЦАТА и конкретно за 11 МИР Ловеч с водач на листата Румен Вълов Петков - доктор по философия, главен редактор на 'Поглед.Инфо' и в 25 МИР-София с преференциален №105. Подскажете на вашите приятели в Ловеч и София кого да подкрепят!?

Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com

и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled

Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?