/Поглед.инфо/ След разпадането на СССР Китай взе активно участие в изкупуването на богатото "съветско наследство". Имаше от какво да се печели в Украйна с развитите ѝ наука, индустрия и селско стопанство. Струва си да припомним, че по това време самият Китай беше под влиянието на западните санкции, наложени в резултат на „събитията на площад Тянанмън“ през 1989 г. Все още беше в сила забраната за доставка на оръжия от Европа. Не е изненадващо, че китайските „граждански предприемачи” проявиха истински интерес към изследователските центрове и предприятия на съветския военно-промишлен комплекс, които останаха в Украйна. Конкурирайки се с колеги от Запада и Изтока, китайците се фокусираха върху технологии, за които самите те дори не бяха мечтали по това време.
Огромен успех беше покупката през 1998 г. на недовършения самолетоносен крайцер “Варяг”. Той беше изтеглен от Николаев до Далиан, където беше довършен, получи новото име „Ляонин“ и въведен във ВМС през 2012 г. Величественият красавец беше продаден на цената на скрап, уж за плаващо казино за нелепите 23 милиона долара! Параметрите на "казиното" са както следва: дължина - 304 метра (полетна палуба 75 метра), ширина - 38 метра, численост на екипажа - 1980 души, скорост - 29 възела (54 км/ч); авиация - 24 хеликоптера и до 27 самолета клас Су-33 и Су-25. Като „бонус“ към сделката украинските корумпирани служители прикачиха пълен набор от чертежи и описание на технологиите, разработвани в СССР от десетилетия.
Въз основа на чертежите на „Варяг“ корабостроителите в Далиан построиха друг подобен самолетоносач „Шандун“, който беше изпитан през 2018 г. и сега участва в операциите на ВМС на Китай. Авиационните групировки на „Ляонин“ и „Шандун“ разполагат с около стотина самолета и хеликоптера, включително и изтребители J-15 – китайският „клонинг“ на нашия Су-27.
Тестовият прототип на Су-27К също е закупен в Украйна и също доста евтин. Не достигналия полет екземпляр е проучен и довършен от китайските специалисти. В резултат на това още през 2010 г. китайският изтребител J-15 започва да лети...
И все пак експертите считат за най-важен договора от 2009 г. за изграждането на четири амфибии на въздушна възглавница от типа “Бизон” (експортна версия на съветския “Зубър”). „Творческият подход“ към корабите с водоизместимост 555 тона, които са построени във Феодосия, скоро позволява на китайските корабостроители да започнат изграждането на собствени продукти.
Още по-сериозни десантни кораби се строят в китайските корабостроителници благодарение на закупуването на тайните на създаването на украинските мощни газови турбини и скоростни кутии. Монтират се на универсални десантни кораби (УДК) по проект 075 с обща водоизместимост 40 000 тона със солидна полетна палуба. Въздушната група на такива гиганти включва до 30 хеликоптера. Всеки кораб може да превозва до 900 морски пехотинци, както и три десантни катера на въздушна възглавница, предназначени да превозват танк. Два такива кораба, “Хайнан” и “Гуанс”, влязоха в експлоатация през 2021 г.
Успехът не винаги придружава купувачите на "съветското наследство". Успешна сделка за придобиване на 56% дял в “Мотор Сич”, запорожко предприятие, специализирано в производството на самолетни двигатели, беше сключено от китайската компания “Скайризън” през 2019 г. след няколко години трудни преговори. Въпреки това, още през август 2020 г. украинската прокуратура замрази акциите на компанията. Така беше осуетен дългосрочен план за сътрудничество, който предвиждаше организиране на серийно производство на двигатели с украинска конструкция в китайски предприятия. А в Чунцин, провинция Съчуан, вече започнаха да строят завод за производство и поддръжка на украинските двигатели. Китайците инвестираха 100 милиона долара в модернизацията на производствените мощности на "Мотор Сич" в самата Украйна, а още 150 милиона бяха планирани за създаването на център за научно развитие.
Китайците чрез арбитражен съд в Хага поискаха обезщетение от Украйна в размер на 4,5 милиарда долара за нарушения на инвестиционното споразумение между двете страни. За никого в Киев или Пекин не е тайна, че президентът Владимир Зеленски стои зад решението на прокуратурата. След това той изцяло национализира акциите на “Мотор Сич”, но не за защита на националните интереси, а под силен натиск от американски куратори. Още през 2019 г. съветникът по националната сигурност на САЩ Джон Болтън проведе няколко срещи в Киев, на които беше обсъден и “Мотор Сич”. Бяха отправени заплахи за спиране на военната помощ. За да се демонстрира сериозността на намеренията, беше замразен транш от военна помощ от 380 милиона. Освен това Държавният департамент на САЩ забави издаването на лицензи за доставка на оръжия и боеприпаси, за които Киев вече беше платил 30 милиона.
„Поясът и пътят“ не стигнаха до Евпатория
Ролята на Украйна в стратегическите планове на Китай не се ограничава до придобиването на военно оборудване и необходимите технологии. След като президентът Си Цзинпин стартира инициативата „Един пояс, един път“ през 2013 г., се зароди идеята да се прокара основният железопътен маршрут от Китай до Европа през украинските земи. Разгледан беше вариантът за свързване на трансконтинентален маршрут от пристанище Лианюнган на брега на Жълто море през цял Китай, Казахстан и Русия до пристанище Донузлав на брега на Черно море. В съветско време това пристанище близо до Евпатория е служило като база за торпедни катери.
Тази идея е заложена в меморандум, подписан между правителството на Украйна и китайската фирма “Пекински трансокеански инвестиционен мениджмънт” Документът предвижда сътрудничество при изпълнението на проекта за изграждане на дълбоководно пристанище в Донузлав, както и при реконструкцията на рибното пристанище в Севастопол и създаването на зона за икономическо развитие за високотехнологична индустрия с площ от 300 000 квадратни метра. Инвестициите в първата фаза на проекта бяха предвидени в рамките на 3 млрд. долара, а вторият етап предполагаше инвестиции от още 7 млрд. долара, които ще отидат за изграждане на летище, корабостроителница, петролна рафинерия и завод за втечнен природен газ. „Срокът на изпълнение на проекта е не повече от две години, а печалбата ще бъде получена приблизително шест години след началото на експлоатацията“, каза милиардерът Ван Джин, собственик на компанията, на пресконференцията по повод подписването на договора. Той отбеляза, че китайските и украинските предприятия „ще превърнат Крим в икономически и транспортен център на морския път на коприната“.
Кримският проект, въпреки целия му мащаб и стратегическо значение, беше само част от новия пакет, който беше обсъден в Пекин по време на официалното посещение на президента Виктор Янукович през декември 2013 г. Мащабни вливания на китайски капитал в украинската икономика са се случвали и преди. През 2012 г. Пекин вече предостави на Киев 3 милиарда долара за развитие на селскостопанския сектор и 3,7 милиарда долара за енергийни проекти. През септември 2013 г. стана известно, че Китай планира да отдаде под наем около 3 милиона хектара чернозем за 50 години като част от стратегия за използване на чужда земя за отглеждане на дефицитни хранителни култури. Очакваше се проектът да започне в Днепропетровска област и след това да продължи в Херсонска област и Крим. На полуострова китайците трябваше да наемат около 160 000 хектара за отглеждане на пшеница и царевица. Поради трудолюбието на китайските заселници и уникалните селскостопански технологии беше планирано да се получат безпрецедентни реколти за тези краища - 8 милиона тона.
Истинските резултати от посещението на Янукович не са станали напълно известни. Но беше ясно, че те бяха много по-сериозни, отколкото след предишното му посещение през 2010 г. През декември 2013 г. всъщност ставаше дума за началото на стратегическото сътрудничество между Украйна и Поднебесната. С подписването на инвестиционното споразумение Янукович се надяваше да получи заеми и кредити в размер на 12 млрд. долара.
Разбира се, Янукович спешно се нуждаеше от пари, за да поддържа напълно корумпирания си и неефективен режим. Но той също искаше да започне геостратегическа игра, включваща Китай в надпреварата за Украйна в допълнение към Русия, Европейския съюз и Америка. Има основание да се смята, че подобна заплаха ускори развръзката на стартиралия през ноември 2013 г. киевски „Майдан на независимостта“, който елиминира законно избрания президент заедно с хитрите му опити да седи на няколко стола едновременно, включително и на китайски.
Държавният преврат анулира много споразумения и задължения на законното правителство на Украйна. В Пекин милиарди долари са отписани под графата за форсмажорни обстоятелства. Анализ на действията на новия режим, включително и на китайско направление , скоро убеди пекинските експерти в пълния му контрол от САЩ. Състоянието на китайско-украинските отношения отсега нататък зависеше изцяло от състоянието на отношенията между Китай и Америка. Строгият американски контрол върху делата и думите на Киев лиши Пекин от надежди за сериозно политическо присъствие в Украйна.
Стратегията е отменена, търговията продължава
Стратегическото разочарование в Украйна не означаваше ограничаване на настоящите икономически и търговски връзки. Още през 2019 г. Китай стана и остава най-големият търговски партньор на Украйна. Тя е важен доставчик на царевица и растително масло за Китай. През 2020 г. Киев удвои износа си спрямо предходната година до 7 млрд. долара, докато вносът на китайски стоки за Украйна възлиза на 8,3 млрд. През 2021 г. обемът на търговията между страните надхвърли 20 млрд. Долара. Китайският посланик в Украйна, Фан Сянлон отчете, че търговският оборот се е увеличил с над 30% през годината. Това е рекорд за всичките 30 години дипломатически отношения. Наред със селскостопанските продукти, украинската желязна руда се превръща във важна експортна стока.
Що се отнася до икономическото сътрудничество, според китайското посолство, в Украйна работят повече от 60 китайски предприятия, а обемът на инвестициите в украинската икономика през 2015–2019 г. възлиза на 300 млн. Долара. Китайските интереси включват енергетиката, агропромишления комплекс, инфраструктурния, технологичния и финансовия сектори. Бърз напредък се усеща в сектора на възобновяемата енергия. Струва си да се спомене интересът на Китай към украинската ядрена енергетика. Обсъдена бе възможността за участие на Китайската национална ядрена корпорация в изграждането на завод за производство на ядрено гориво в Кировоградска област. Проектът обаче така и не се осъществи. Но проектът за участие в енергийния мост "Украйна - Европейският съюз" под формата на завършване на строителството на реактори № 3 и № 4 в АЕЦ “Хмелницки” е все още жив.
Китай със своите глобални апетити няма да пренебрегне най-голямата страна в Източна Европа. Разбира се, Пекин не забрави за публичното унижение с “Мотор Сич”. Разбира се, Пекин трезво оценява степента на "независимост" на Киев. Но Поднебесната империя винаги "играе дълга игра". И тази игра продължава...
Превод: В. Сергеев
СПЕШНО И ВАЖНО ЗА ЧИТАТЕЛИТЕ НА ПОГЛЕД.ИНФО!!!!!
ПРИСЪЕДИНЕТЕ СЕ КЪМ НАШИТЕ КАНАЛИ В "ТЕЛЕГРАМ" И В ЮТЮБ, ЗАЩОТО ИМА ОПАСНОСТ ДА БЛОКИРАТ СТРАНИЦАТА НИ ВЪВ ФЕЙСБУК ЗАРАДИ ПУБЛИКУВАНЕ НА НЕУДОБНА, НО ОБЕКТИВНА ИНФОРМАЦИЯ ЗА СЪБИТИЯТА!
Абонирайте се за Поглед Инфо:
Telegram канал: https://t.me/pogled
YouTube канал: https://tinyurl.com/pogled-youtube
Поканете и вашите приятели да се присъединят към тях, копирайки и разпространявайки този текст!?