/Поглед.инфо/ Китай премина в настъпление. След като съживи икономиката след тригодишна ковид стагнация и безкръвно се пребори с големите и малки провокации на Америка, Си Цзинпин даде заповед: „Пълна скорост напред!“ Само така може да се оцени програмната му реч в партийната школа на ЦК на 7 февруари. В него се подчертава глобалното значение на "китайската модернизация". Тази нова политическа фраза заменени термина "социализъм с китайска специфика", който е доста тромав и труден за разбиране от чужденците.
Създаването на нов модел за развитие на човечеството в Китай беше обсъдено в Пекин още през 2021 г. на честванията по случай 100-годишнината на ККП. Но тогава беше отбелязано, че този модел е ограничен от границите на Поднебесната. Сега говорим за нейното „прокарване навсякъде“, при което, изглежда, се има предвид целия свят. Подчертава се и разликата между китайския модел на социализма и либералния капиталистически модел, който все още е доминиращ в света: „Модернизацията не е равна на озападняване“. За няколко десетилетия Китай извървя път, който отне на западните страни векове. На сегашния етап на конкуренцията между двата модела на развитие е „важно да се положат усилия за постигане на по-голяма икономическа ефективност в сравнение с капитализма и в същото време по-успешно да се поддържа справедливостта в обществото“, каза ръководителят на 100-милионната ККП.
Що се отнася до ефективността на икономиката, не само постиженията на Китай през 10-те години на управление на Си Цзинпин са поразителни: удвояване на БВП и създаване на „социално общество“ чрез премахване на крайната бедност на 100 милиона души и удвояване на доход на глава от населението като цяло. Сега прави впечатление разликата в темповете на възстановяване в различните страни след пандемията. Донякъде закъснялата отмяна на стратегията за "нулева толерантност" отприщи спирачките на китайската икономика и направи възможно получаването на обещаващи резултати от "нисък старт".
Сега икономистите се надпреварват в оптимизъм. Първите прогнози за ръста на БВП на Китай тази година се колебаеха около 4%. Въпреки това, впечатляващите резултати от Пролетния фестивал предизвикаха увеличение на прогнозите. През седмицата на празника, според актуализирани данни, са извършени 308 милиона пътувания в рамките на Китай (увеличение от 23%) и 2,9 милиона пътувания в чужбина (увеличение от 120%). За измерване на настроението на китайската нация, посещаемостта на кино е важна със седмични приходи от 1 милиард долара (6,76 милиарда юана). Тези и други показатели позволиха на Международния валутен фонд да повиши прогнозата си за ръста на китайския БВП до 5,2%. Инвестиционната банка „Морган Станли“ вдигна летвата до 5,7%. Цели 6% бяха прогнозирани от Китайския институт за съвременни международни изследвания. Динамичността на китайската икономика се залага и на западните страни, които плавно се движат към стагнация и рецесия. Според директора на МВФ Кристалина Георгиева „има голяма надежда за отварянето на Китай, което през 2023 г. ще окаже добро влияние върху световната икономика“. Според експертите на фонда приносът на Китай за растежа на световната икономика през 2023 г. ще нарасне до 25%.
Особено внимание заслужават думите на Си Цзинпин за важността на „по-успешното поддържане на справедливостта в обществото” в хода на съревнованието между двата модела на модернизация. Тук китайците веднага виждат препратка към концепцията за „общо благосъстояние“, едно от основните теоретични нововъведения на неотдавнашния 20-ти конгрес на ККП. Първите експерименти с въвеждането на практика на тази именно социалистическа идея бяха миналата година. Големите монополи предупредиха срещу картелно споразумение и изтласкване на средните и малки предприятия. Олигарсите по време на разговори в партията и правоприлагащите органи обясниха важността на подкрепата на фондовете за подпомагане на бедните, които веднага получиха милиарди дарения. Започна съкращаването на системата за платено допълнително образование, което подчертава неравенството на различните слоеве от населението. Бяха наложени ограничения върху фантастичните доходи на звездите от телевизията и шоубизнеса. Изглежда, че това са само щрихи на система за изравняване на доходите, осигуряваща социална справедливост.
Системни решения, характерни за „политическия стил“ на Си Цзинпин, могат да се очакват още през март, когато ще се състоят няколко важни национални събития едновременно. Третият пленум на ЦК на КПК традиционно е посветен на икономиката и този път ще определи икономическите параметри на периода до следващия, 21-ви конгрес на КПК. Освен това така наречените „две сесии“ – на парламент и консултативния орган на ККП– не само ще одобрят всички нови назначения на персонал в държавата, включително китайския президент Си Цзинпин. Многобройни документи в областта на икономиката и социалния живот на огромната нация ще придобият силата на закони. Повечето от тези назначения и документи са разработени от управляващата комунистическа партия и ще бъдат приети без проблеми. Но са възможни и изненади. Те могат да се очакват например при конкретизиране на понятието "общо благосъстояние".
Както и да е, заявката на Си Цзинпин за превъзходството на „китайската модернизация“, тоест социалистическия модел на развитие, се превърна в открито предизвикателство към Америка с нейната „блестяща къща на хълма“. Миналогодишната идея на Джоузеф Байдън с разделянето на света на "демократични и авторитарни режими" на специално събрана "Среща на високо равнище на демокрациите" не получи осезаема подкрепа и обещаното продължение. Сега Пекин започва да развива собствената си глобална програма. Международен форум за съдбата на демокрацията е насрочен за края на март в Пекин. Горе-долу по същото време ще се случат важни събития относно бъдещето на БРИКС, инициативата „Един пояс, един път“. Скоро можем да очакваме дискусия за "китайската модернизация".
Пред очите ни конфронтацията между Пекин и Вашингтон придобива ново измерение, идеологическо. Това прави спора между Китай и Америка екзистенциален и глобален. На този фон проблемите с търговския дефицит, конкуренцията на технологичните компании и дори регионалните кризи от тайвански мащаб стават второстепенни. „Студената война“, започната от Америка, първо срещу Русия, а след това и срещу Китай, ускори разпада на сегашния световен ред. Самодостатъчността и независимостта на руската и китайската цивилизации им позволиха, без да се страхуват да загубят част от своя суверенитет, да предприемат безпрецедентно сближаване в името на националната сигурност. „Стратегическото партньорство“ донесе синергия между двата икономически и военни капацитета и предотврати унищожаването на двата основни съперника на Америка един по един. Няма съмнение, че по време на предстоящото си държавно посещение в Москва през пролетта Си Цзинпин и Владимир Путин ще обсъдят не толкова текущи проблеми, колкото възможностите и опасностите от движението към свят без хегемонията на либералния капитализъм.
Превод: В. Сергеев
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com
и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?