/Поглед.инфо/ Под нова война, разбира се, имам предвид световна война, тъй като въпреки видимо спокойния живот на великите сили, войните по Земята не спират нито за миг. Преценете сами. Докато ние днес , на 76-ата годишнина от Победата, си припомняме миналата война и говорим за вероятността за бъдеща, в момента по света се бият, както далеч от нашите граници, така и много близо.
Наскоро приключи Карабахската война, която отне хиляди човешки животи. Таджикистан и Киргизстан се спряха на една крачка от пълномащабна война. Конфликтът уби десетки военнослужещи от двете страни. Донбас. Там братоубийствената гражданска война продължава вече седем години, хората загиват всеки ден. Сирия - десет години, стотици хиляди смъртни случаи, милиони бежанци. Следват Афганистан, Либия, Йемен, Мианмар, Ирак, Конго, множеството гранични конфликти между Колумбия и Венецуела, Нигерия, Мали... И това не е пълния списък. Колко ли са все още тлеещите конфликти с ниска интензивност, готови всеки момент да преминат в горещ етап?
Както ясно се вижда, световните сили не се бият помежду си и всички горещи войни заобикалят техните територии, въпреки че следите им са добре проследени във всички конфликти: някъде имат пряко участие, някъде помагат с оръжие, някъде с политическа дипломатическа дейност и някъде си фини тайни операции.
Можете да измислите много обяснения за това, но всички те се свеждат до едно - опасно е. Това е смъртоносно опасно, защото това е гарантирано поразяване на нападателя и най-вече защото конфликтът също така гарантирано ще прерасне в ядрена война, където по начало няма да има победители.
Това обаче не винаги е било така, въпреки че винаги е имало световни сили, които периодично са се биели помежду си или пряко, или косвено. Каквото и да се говори логиката подсказва: гаранцията за отсъствието на световна война повече от половин век е наличието на ядрени оръжия. И така, това изобщо не е пропагандно клише, а съвременни реалности, зад които въпреки това продължават опитите да се спечели надмощие с други средства, от които вече са натрупали цял арсенал.
Това е станалото известно като „хибридни войни“, целящи да сринат и унищожат противника без гореща война. Те не спират и за секунда. Крайните цели на хибридните войни обаче са едни и същи: да се подготви ново жизнено пространство и след това да се влезете в него с ботуша на собствения (условен) войник.
Разликата между хибридни и горещи войни са значително различните рискове, както и времевите параметри, които често са неприемливи за агресора. Ето защо горещите войни винаги са най-ефективният начин за постигане на целите, както и за разрешаване на натрупаните противоречия.
И сега нека се опитаме да формулираме необходимо и достатъчно условие за гарантираната неизбежност на нова световна война, което между другото е много просто: липсата на ядрено оръжие, по-специално, и на оръжия за масово поразяване като цяло.
В същото време е ясно, че така наречените „конвенционални оръжия“, включително „прецизните оръжия“, отдавна са настигнали оръжията за масово унищожение в много отношения, особено когато се използват масово. Независимо от това, дори като се вземе предвид масового производство на средства за противопоставяне, които дават възможност за неутрализиране на заплахата и преминаване от отбрана към настъпление, човешкото съзнание не възприема война с такива оръжия като катастрофа дори в случай на поражение, а само възприема това като риск, при това като риск с добре изчислена вероятност. Следователно, ако нашето твърдение е вярно (и ми се струва, че е вярно), от това следва много важно заключение:
Светът е натрупал колосални противоречия между световните сили, които ако бяха век по-рано, отдавна щяха да потопят човечеството в световно клане. Отсъствието на световна война поради ограничаващи фактори само забавя, от една страна, неизбежното, а от друга страна, крайно нежелателното.
Както показва практиката, никакви мирни компромиси, особено на фона на деградацията на международната дипломация, не могат да разрешат натрупаните проблеми, които само ще се изострят. Така световната война, парадоксално, остава единственото средство за разрешаване на противоречията, от което следва основното: светът е на ръба на пълна забрана на всички видове оръжия за масово унищожение.
Между другото, във всичко казано по-горе изобщо не поставям никакви оценки, не назовавам имената на световните сили и заинтересованите или незаинтересованите страни от този метод за разрешаване на конфликти. Тук нека читателят сам да помисли, но искам само да отбележа: можете да живеете, колкото искате, в илюзии, продиктувани от пацифистки идеи. Но има нещо неразрешимо: неназованите световни сили са различни цивилизации, които имат до голяма степен несъвместими цивилизационни ценности и императиви и отчаяно се нуждаят от това останалият свят да живее именно според техните правила, а не според правилата на геополитическия враг. Както показва историята, комбинирането на ценностите на различните цивилизации е задача от поредицата „мисията невъзможна“, която всъщност диктува необходимостта от пълна забрана на оръжията за масово поразяване на настоящия етап.
И сега най-важното: свят без оръжия за масово поразяване ще стане много по-опасен, тъй като при липсата на такива оръжия агресорът, който може да бъде всяка световна сила, гарантирано ще потопи човечеството в нова световна война. Ето защо, за да не фантазираме в бъдеще по темата „кой отприщи войната“, днес:
Първо. Струва си да разгледаме внимателно тенденциите и инициативите, насочени към пълна забрана на оръжията за масово унищожение.
Второ. Този, който пръв предложи и, най-важното, положи максимални усилия, за да включи всички останали в подобен процес, очевидно има за крайна цел завладяването на целия свят.
Трето няма.
Превод: В. Сергеев