/Поглед.инфо/ В настоящата статия не разглеждам същността на коронавируса Covid – 19. За него е писано и говорено много като пандемия с неизяснен произход и с опасност за човека. Не съм и експерт по темата и няма да се произнасям. В статията става дума само за трансхуманитарната революция, а на читателите предоставям възможността сами да направят съответните изводи дали има пряка връзка между мистериозния вирус и трансхуманизма.

Но е непосредствена връзката на техническите и информационните иновации с транхуманитарната революция, която в евроатлантически план се развива с шеметна бързина. Тази тема задълбочено е разработил френският философ, есеист и обществен деец Люк Фери в изследването си „Трансхуманитарната революция”.1 В него той прави опит да обясни понятия, свързани с бързо развиващата се нова идеология, наречена „трансхуманизъм”, да анализира и синтезира причините, довели до това ново движение, както и евентуалните последствия, до които ще доведе то. Чрез поставянето на различни актуални въпроси, свързани със светкавичния напредък на иновациите и тяхната възможност, той ни подготвя за бъдещото развитие на нациите.

Люк Фери дефинира понятието трансхуманизъм, обяснява връзката между класическия хуманизъм, трансхуманизма и постхуманизма. Задава въпроси като: Кой е идеалния тип на трансхуманизма? и От биологичния към кибернетичния трансхуманизъм – идва ли краят на човешкото? Разглежда аргументите за или против трансхуманизма, като се спира на различните дебати между биопрогресистите и биоконсерваторите, пише и за антихуманизма. Впрочем целта на автора е да даде отговор на редица въпроси, като: Да се запазят ли природните морални норми или да се „разрушат ценностите”? Да се премине ли към безкраен живот и сливане на човека с машината? Посочва, че четири големи доклада позволяват на трансхуманизма да получи признание както на европейско, така и на световно ниво. Два от тях са на американски автори, а останалите – на Европейския съюз и Европейския парламент.

Първият американски доклад Конвергенцията на технологиите, предназначени да подобрят постиженията на човека: нанотехнологии, биотехнологии, информационни технологии и когнитивистика от Михаил Роко и Уилям Симс Бейнбрид е публикуван през 2003 г. Люк Фери го определя като оптимистичен и препоръчва да се инвестира масово в трансхуманитарния проект.

Вторият американски доклад Отвъд терапията. Биотехнологията и стремежът към щастие е написан през 2005 г. от Американския комитет по биоетика, чиито членове са Майкъл Сандел и Франсис Фукуяма. Те са назначени от Джордж Буш, за да оказват нужното влияние, като препоръчват медицината и новите технологии да останат в своите традиционни рамки и критикуват използването на биотехнологиите и генните манипулации. Този доклад поставя основите на спора между биопрогресистите и биоконсерваторите и подлага на остра критика прометеевския проект да се произвеждат свръхдеца, тела без възраст и щастливи души чрез използване на биотехнологии и генни манипулации.

Докладът на Европейския съюз Конвергентните технологии. Формиране на бъдещето на европейските общества се появява през 2004 г. под ръководството на комисаря Филип Бюксен. Докладът следва биоконсервативната линия на Ф. Фукуяма и М. Сандел и се противопоставя открито на трансхуманитарните тези. Той настоява новите технологии да се прилагат за подобряване преди всичко на социалните и политическите условия на живот, а не на подобряване на биологичните и природните характеристики на човека.

Последният доклад е от 2009 г. и е дело на Европейския парламент. Той е озаглавен Подобряването на човешкото същество. Тук Люк Фери намира допирни точки между него и първия американски доклад относно предупреждението, че трансхуманизмът не следва да се пренебрегва. В този доклад се проявява известна склонност да се заличи фундаменталната разлика между лечение и подобрение. Става дума за това: не всичко да се забранява или да се разрешава, а да се започне да се мисли за границите, да се разсъждава за условията за регулиране, които би следвало да се създават в международен план.

Всъщност какво представлява трансхуманизмът? Главната идея на това движение според Л. Фери, е безгранично подобряване на съвременното човечество във всяко отношение – физическо, интелектуално, емоционално и морално, използвайки постиженията на науката и по-специално на биотехнологиите. В крайната си форма той проповядва физическото сливане между човека и бъдещите компютърни мрежи, надарени с изкуствен интелект. Идеологията се заражда още през миналия век в Съединените американски щати и набира все по-мощна популярност, поддържана и финансирана от мощни компании и обслужвана от различни изследователски центрове. Сред водещите имена, създатели и привърженици на течението са Макс Мор (Великобритания), Ник Бостром (Швеция), Рей Курцвейл (САЩ), Жилбер Отоа (Белгия), Марвин Мински (САЩ) и други – всеки, от които има различен принос в областта на нанотехнологиите, роботиката, информатиката, а Марвин Мински се определя като баща на изкуствения интелект.

Една от главните характеристики на трансхуманитарното движение се състои в стремежа да се преминава от традиционната медицинска парадигма, тази на терапията, чиято главна цел е да поправя, да лекува болести и патологии, към по-висш модел – модела на подобряването, дори на увеличаването на човешкото същество. Всичко това е възможно, благодарение на конвергенцията (взаимодействието) между новите технологии, известни още с инициалите НБИК (Нанотехнологии, Биотехнологии, Информатика и Когнитивистика – роботиката и изкуствения интелект) – радикални нововъведения, развиващи се изключително бързо. Конвергенцията на НБИК технологии набляга на това, че основната задача е поставена върху промяна на човешката природа, както и промяна на облика на човешката мисъл и самосъзнание.

За първи път терминът НБИК технологии е въведен в САЩ през 2002 г., след като Националната научна фондация на САЩ, занимаваща се със субсидиране на научни изследвания в страната, поръчва на група от 50 американски учени да създаде проект за бъдещето. Този проект е съставен и публикуван през 2003 г. Освен това, при разработването на проекта присъстват и представители на най-новите тенденции в областта на науката и технологиите, включително и представители на направлението за трансхуманизма.... Тези мисли и идеи присъстват в такъв документ като Стратегия за развитие до 2020 г. Той е разработен от Националния съвет по разузнаването на САЩ, където е написано много ясно, че задачата на елита е – използване на нови технологии, за да се създаде двустепенно общество: тези, които могат да се превърнат в постчовек и тези, които не ще могат... Първите – това са хората, които имат необходимите знания и съответните финансови ресурси, което означава, че те съвсем ясно са намерили такава брилянтна форма, за да обосноват своята избраност. Създава се постчовек със свръхразум, а тези, които не се вписват в този свръхразум, както казва един от представителите на трансхуманизма, ще бъдат третирани като неуспешен експеримент.

Според дефиницията на Макс Мор (2005 г.), трансхуманизмът се основава на понятието екстропия, обратно на ентропия – упадък и дезорганизация, термин означаващ безкрайния процес на усъвършенстване на човешкия род. Трансхуманистите разширяват хуманизма, като отхвърлят идеята за човешките граници, и прибягвайки до средствата на науката и технологиите целят подобряване на интелектуалните, физическите и емоционалните способности на човека, за преминаването му в трансчовек или постчовек. В Трансхуманитарния манифест от 2012 г. отново е поставен проблемът за идеала за промяна на човешкия род, но се говори и за предпазните мерки, които трябва да се вземат, признават се рисковете, свързани с неправилната употреба на тези нови технологии, както и необходимостта от форуми, където да се дискутират въпросите на трансхуманизма. Защитава се свободата на избора – правото сами да избираме, да променяме или подобряваме нашите тела, но и да бъдем морално отговорни пред бъдещите поколения.

Трансхуманистите, както вече посочих, се делят основно на два лагера: тези, които искат единствено усъвършенстване и подобряване на човека като личност, без да се отказват от човешката му същност, и тези, които застават зад идеята на технопроизводството и постхуманизмасъздаването на нов биологичен вид чрез хибридизацията на човека с машини, притежаващи едновременно физически способности и изкуствен интелект.

Според някои далечната цел на трансхуманизма е безсмъртието, а други се стремят само към намаляване на страданията, предизвикани от немощта на човешкото тяло. Хуманизмът по времето на Просвещението пледира за равенство между нациите, а трансхуманизмът за реалното усъвършенстване на човека – разгръщане не само на социално-политическия потенциал, но и биологическия. В своя труд „Изложение за прогреса на човешкия ум“ (Esquisse d'un tableau historique des progres de l'esprit humain, 1795) Ж. А. Кондорсе излага своето убеждение, че прогресът в бъдеще ще бъде неограничен на всички фронтове. Според него с напредъка на превантивната медицина... средната продължителност на живота на човека ще се увеличи и ще му бъде гарантирано много по-здраво и силно физическо състояние и че ще дойде момент... когато тираните и робите… ще съществуват само в историята или на сцената.

Другата форма на трансхуманизма очертава обезпокоителния проект (кибернетичен) за създаването на изцяло нов човек, свързан с компютър и интернет мрежи, с мозъчни импланти или т.нар. постчовек. Той е дело на футуролога и изобретателя Рей Курцвейл, шеф на Университета по сингулярност.

Докато първият трансхуманизъм застава зад идеята само и единствено да се усъвършенства човешкото (по-разумно, по-сговорно и по-солидарно човечество), то вторият се основава на безумната идея, че машини, снабдени със силен изкуствен интелект ще изместят биологичните същества. Според Л. Фери от първия вид неусетно може да се премине във втория вид трансхуманизъм или трансхуманизмът е пътят, процесът, докато постхуманизмът е целта, резултатът.

В дискусиите относно развитието на трансхуманитарната революция важно място заема идеята за преход от биологичния към кибернетичния трансхуманизъм. Става дума за излизане напълно от биологичното създание, от еволюцията в роботиката и на изкуствения интелект, изцяло изместване на човека от автономните машини. Това е т. нар. хуманизъм на сингулярност. Тук се разглежда планетата Земя като персонално свещено божество със собствен интелект, а действията на човечеството, като неин мислещ мозък. Жан Стон в книгата си Ключове към бъдещето, отбелязва, че последствията да се сътвори машина във всяко отношение равна на човешкото същество, ще са изумителни и ужасяващи, тъй като именно такава машина със силен изкуствен интелект, програмирана сама да решава, би избрала, без да се допита до човешка инстанция – кого да елиминира и кой да живее. Именно поради тази причина през 2015 г. е подписана петиция от хиляда учени, между които Бил Гейтс и Стивън Хокинг, както и други изтъкнати технофили, обявяващи се срещу последствията от изкуствения интелект.

В книгата Трансхуманитарната революция се анализират и трите индустриални революции, както и т. нар. „колаборативна икономика”, известна още като икономика на сътрудничеството и споделянето, с начините на функционирането ѝ, средствата, чрез които се генерират печалби и пр. Тук авторът размишлява върху въпроси от типа на: Наближава ли краят на капитализма? Как да забогатееш чрез безплатното? Какви са личните ни данни – частни или публични? и др. За Л. Фери трансхуманизмът и колаборативната икономика имат една и съща философска основа – стремежът на човека да овладее индивидуалната си съдба. Тези сфери не само се основават на обща технологична и философска структура, но и се радват на широка политическа подкрепа. И в двата случая става дума за съвсем определен либерализъм, макар и с известен социалдемократичен оттенък, или дори за чиста проба ултралиберализъм, подплатяващи волята на тези, които искат на всяка цена да отхвърлят тежестта на наложените на индивида традиции и наследства. Ярко свидетелство за това е движението на мейкърите, тези все по-многобройни индивиди, които желаят окончателно да се освободят от колективните тегоби, понякога дори от националните законодателства, за да произвеждат сами, защо не и с помощта на 3D принтери и софтуери open source, в комунитарни мрежи и в малки, свободно избрани от тях общности своето електричество, своите мебели, домакинските си уреди и т.н. С две думи, всичко необходимо за прехраната и благополучието им.

Трансхуманизмът и колаборативната икономика, твърди Л. Фери, чудесно се вписват в общата насоченост на западните демокрации, в бавната, но неизбежна еволюция – и все по-бърза от края на миналия век, – която ни подтиква да се стремим, поне от Просвещението насам, все повече да вкарваме в орбитата на свободното човешко решение онова, което е било a priori изключено в света на древните, във вселената на обичаите, на вечната и неприкосновена приемственост, характерни за традиционните общества още от зората на човечеството.

Оттам и главозамайването, което ни обзема, когато започнем да разбираме, че е застрашена самата ни идентичност, защото определението на това, което сме и което искаме да станем, все повече ще ни принадлежи, докато в старите времена сме си мислели, че принадлежим на Бог, на обичая или на природата.

И не на последно място се налага да се поставят въпроси, чиито двусмислени отговори изправят човешкия разума пред нови апории. И някои от тях се отнасят до: 1. Дали няма да присъстваме, при това съвместяване на дигитализацията, роботиката, автоматизацията и юберизацията на света, на „края на труда“, или поне на намаляването на наемните работници в полза на независими труженици без ясен социален статус, на „икономически растеж без работни места“, може би дори на края на икономическия растеж? 2. Дали, както твърди футуролоът Джереми Рифкин, наближава краят или поне „залезът“ на капитализма и господството на „колаборативни мрежи“, на „общности“ от нов тип, в които достъпът ще заеме мястото на частната собственост, употребата ще замени притежанието, грижата за другите – индивидуалния либерализъм, споделянето – егоизма, безплатното – печалбата, трайното – еднократното, обичта – себелюбието и т.н.? Или по-скоро на хоризонта се надига страховита ултралиберална вълна, едновременно дерегулираща и користна, като новите приложения ще превърнат в обект на търговия онова, което не е било такова (собствената кола, апартамент, дрехи, услуги, работа вкъщи и още хиляди други неща), за да се постигне една забележителна цел – не антикапиталистическа, а напротив – хиперкапиталистическа? При положение че не можем безкрайно да забраняваме тези нови услуги от човек на човек, как бихме могли да ги регулираме, или дори да ги обложим с данъци, без да ги убием?

Нека бъдем наясно: нито един от тези въпроси не е лесен, на нито един не може да се отговори бързо, защото по всичко изглежда, че идеалът на регулирането, който ни се струва най-справедлив, предполага, за да се превърне в реалност, една важна предпоставка: демокрациите да не бъдат тотално изненадани от необузданата и безгранична воля за могъщество, вече въплътена в света на техниката, да са способни отсега да осъзнаят безкрайно бързото и мощно движение, което ги минира по таен и подмолен начин…

В книгата си Трансхуманитарната революция, Люк Фери поставя и други въпроси: Докъде ще доведе всичко това – до по-добро или по-лошо? Докъде може да се стигне по този път с човешките същества? Ще бъде ли възможно да се „засилва“ по желание една или друга черта на характера, интелигентността, ръстът, физическата сила или хубостта на децата ни, да се избира полът им, цветът на косите или очите им? Остават много препятствия за преодоляване, но на теория нищо не е невъзможно. Почти навсякъде по света екипи от изследователи работят сериозно в тази насока. В този контекст няма да е излишно да се отбележи, че напредъкът на науката може да доведе до възхитителни резултати, но и до ужасяващи последствия, смята авторът на Трансхуманитарната революция.

Въпросите остават открити, а размислите продължават.

Все пак, нека си припомним, че идеята, която лежи в основата на трансхуманитарната революция, не е нова. Древните гърци са създали понятията ноогеника, първочовек, богочовек и др. Ноогениката е направление в съвременната наука, насочено към разумен начин на живот и неосквернена природа, към постоянно обогатяване на биосферата с нови видове растения, микроорганизми и животни, с което ще продължи обновяването на еволюцията.

Фридрих Ницше в книгата си Така рече Заратустра анализира свръхчовека, а в идеологията на нацизма за идеал на бъдещето се издига античовекът. Задълбоченият анализ на тезата за всестранно развитата личност разкрива, че и в нея са закодирани редица изкушения на трансхуманитарната революция.

Разликата между трансхуманитарната революция и останалите модели за личност, известни от философията на човека, се състои в липсата на хуманистичен патос в усилията на последователите на трансхуманитарната революция. Това ни дава основание да определяме тази революция като десапиенизация на хомо сапиенса – отслабване на критичния дух, притъпяване на разума и превръщането на хомо сапиенса в същество, лишено от благоразумие и благородство. Така човекът се обезчовечава, а разумът става неспособен да се противопоставя на външни внушения с разложителен ефект, с тенденция постепенно да изпадне в положение на античовек.

Трансхуманитарната революция неизбежно водидо постчовека, свърхачовека, дивергента с манипулирангенотип, при който дори в случаите, когато се появяваобраз и подобие на роботи, които в определени аспектимогат да превъзхождат първообраза си без онези качества, които превръщат човека в неговите предходни аналози, представляващи по-ниски степени на еволюционнияпроцес. Всичко това лишава хомо сапиенса от показателите, които се възприемат от световния разум като постигната висша степен на съвършенство и разумност.Днес все още сме свидетели на нежеланите последици на редица иновационни практики, реализирани върху животни и растения. Дори това кара редица правителства да предприемат законодателни мерки за ограничаването или най-малкото недопускането им по отношение на хората. Но заради липсата на имунитет срещу изкушенията на порочни наклонности у хората, тези ограничения и забрани невинаги оказват възпиращо въздействие върху постоянно отслабващите съпротивителни механизми, създадени от еволюцията.

В крайна сметка е необходимо да се съгласим с твърдението, че иновациите в областта на техниката и технологиите не трябва да се разпространяват върху формите на живата материя. Това е царството на разума и божественото.

1 Фери, Л. Трансхуманитарната революция. С., 2017.