/Поглед.инфо/ Преди седмица Игор Тощаков и аз обсъдихме възможните последици от епидемия в Китай. Оттогава се случиха много събития и, разбира се, тази тема трябва да бъде продължена. Можете само да откриете с интерес, че на практика няма реална информация за самия вирус, с изключение на различни видове конспиративни теории.

Смъртността от него не е много ясна (въпреки че, очевидно, тя е много по-ниска от тази на много подобни вируси и със сигурност не е испанският грип във версията от 1919-1920). Не е много ясно как се пренася (тоест само по въздушно-капков път или по друг начин), неговата заразителност също не е много ясна. Възможно е според резултатите да се окаже, че цялата тази история не струва и стотинка, тъй като новият вирус е много по-слаб от обикновения грип (който, между другото, е доста сериозна, но вече позната опасност).

Но мерките, предприети в Китай, са внушителни. На китайците всъщност им развалиха основния празник, пазарите се сринаха при отварянето си с 8%, но и тези в САЩ паднаха. Тук обаче ситуацията на китайските пазари се е превърнала по-скоро в повод, отколкото в причина, тъй като корекцията е доста закъсняла. Въпросът е обаче какво следва.

Нека погледнем истината в очите: Китай и САЩ са две икономически империи, които са на прага на крах. Писал съм толкова за САЩ, че дори не е интересно да се повтарям, структурната криза там 1,5-2 пъти надвишава мащаба от 1929 г., равновесната стойност на БВП на тази държава в резултат на кризата е 6,5-7 трилиона долара в сравнение с около 15 трилиона сега (всичко останало е чиста измислица, която не е свързана с реалността). При това американските граждани не могат да откажат да купуват евтини китайски продукти (тъй като подобните американски ще бъдат много по-скъпи).

И Китай ... Само две числа. Излишъкът от външна търговия в САЩ е около половин трилион долара. И те имат дефицитен платежен баланс (добре, по-точно се балансира на границата на нулата, с тенденция към дефицит). Това означава, че китайската икономика трябва да стерилизира излишното предлагане на пари. Какъв обем? Ако кредитният мултипликатор в Китай е 4 (не може да бъде по-малко в страна с нормална икономика), тогава получавате 2 трилиона долара (разбира се, в юани). А ако е 8 (което много повече прилича на истината), тогава - 4 трилиона долара. Затова помислете какво трябва да се случи при криза в икономиката на страна с БВП от около 16 трилиона долара, ако тя има годишна емисия от 12 до 25% от БВП.

Ето защо мисля, че кредитен мултипликатор с размер 8 е по-съвместим с реалността на Китай, отколкото 4. Факт е, че при емисия от 25% китайската икономика трябва да падне с около половината в резултат на кризата, което съответства на мащаба на спада на икономиката на САЩ (повече пъти, не обсъждам измислени цифри, само повече или по-малко адекватна реалност, в която китайската икономика е по-голяма от икономиката на САЩ). Всяка емисия винаги поддържа търсенето и 25% от емисиите означава, че равновесното състояние на икономиката е приблизително 50% по-ниско от сегашното (мултипликаторът е приблизително две - ако скалата на структурните изкривявания е по-малка, например 7%, мултипликаторът се увеличава, но не надвишава 3) ,

Връщаме се към основната тема. Или не знаем нещо за новия коронавирус, или Китай чрез своите действия решава някакви други задачи. Николай Вавилов смята, че въпросът е в борбата между клановете в Китай, но това е трудно да се провери. Това обаче ще стане ясно и доста бързо. Основният въпрос е дали е (в смисъл на началото на тотален срив) или не?

Лично аз съм склонен да вярвам, че все още ще сме преди тоталния крах. Възможно е в Китай да има глобални маневри за гражданска защита, нещо абсолютно необходимо, ако се разбира, че сривът ще бъде в някакво доста близко бъдеще. Между другото, такива маневри не могат да се извършват в САЩ и е възможно крахът да доведе там до повече вътрешни проблеми, отколкото в Китай. И основната причина според мен е, че засега няма паника сред финансистите.

Те не свикват спешни конференции, те говорят в Давос доста скучно и безсмислено, те продължават сериозно да обсъждат различни екологични инициативи. Блумбърг активно се заиграва в предизборната си кампания, което означава, че за него изборите (днес поне) са по-важни от срива на пазарите. Тоест - до ноември тази година почти сигурно има време.

Така че не бих изпадал в паника преждевременно. Защо нашите чиновници започнаха да играят китайската игра, не знам (може би има някакви споразумения), но засега не виждам сериозен смисъл в това. Що се отнася до СЗО, която също вдигна паника, можем само да отбележим, че СЗО е много пари и тя никога не отказва възможността да вдигне голяма паника. Нищо лично, просто бизнес!

По принцип все още не бих изпадал в паника. Китай леко отпусна прегрялата си икономика (а спекулативните пазари ще се коригират в САЩ), обучи гражданска отбрана и вероятно ще има възможност да коригира кадровата си политика. Но след месец и половина всичко ще се успокои. Най-вероятно до есента, когато изострената предизборна кампания в Съединените щати ще даде нови причини за безпокойство.

Превод: В. Сергеев