/Поглед.инфо/ Какви етапи е минало човечеството по пътя на отказа от самото себе си. Какво ще се случи, когато човек се освободи от своята последна идентификация.

  • „Индивид“ – от латинското „неделим“. На гръцки „атом“ е „неделим“, това, което не може да се разсече, раздели. Въпреки близостта на тези понятия, ако погледнем средновековната схоластика, то виждаме нещо различно: традицията на „индивида“ произтича от аристотеловата представа за особа. В рода има видове, а в тях особи. Към последното схоластите и използват термина „индивид“.

  • Според Аристотел, такъв „индивид“ е същото, когато след общото следва частното. Той говори неведнъж, че цялото е повече от съвкупността на частите. Такова определение на „индивида“ подхожда за живи същества, които имат душа `наличие на движение вътре в тялото, а не отвън. Растението, дървото растат и се движат, изхождайки от своя вътрешен двигател `заради растителната душа~.

  • Особата не е всеки обект, а нещо дарено с душа. Това е нещо цяло, което има в себе си части, но на първо място има цялост. Ако ние разделим индивидуалното, няма да се събере обратно. Това е подход „отгоре“ към индивида.

  • От гледна точка на схоластите възниква спор за вселената – кое е първично, родът/видът или индивидът? Има разделение на реалистите (видът над особата) и номиналисти (първичност на особата)

  • В Новото време номинализмът става единственият подход и от тук води началото си либералният индивидуализъм: имаме си работа с обекти, а не с видове. Това лежи в основата на научното мирозрение и постепенно се пренася на човека: човек се приема за особа. Ако човек е особа, то в това е целият висш смисъл на реалността му. Реални остават единствено особите.

  • Подходът на Окам става основна цел на онтологията: всичко по света се състои от индивиди. В науката достигат до представата за атома, но отвъд пределите на класическото разбиране за обекта: тази индивидуалност е отвъд пределите на всяка органична цялост.

  • Това променя и подхода към църквата. Католическото учение е повече основано на реализма (църквата като видова природа на християнина), докато при протестантите – номинализъм (особата е способна да си избере църква).

  • Индивидът постепенно се освобождава от съсловията, от националното определение, от класовата и расова идентичност. Самият на либерализма се заключва в това да се очисти особата от задължителните видови предписания. Либерализмът настоява, че въпреки новите фактори на приписване към индивида на една или друга видова структура, индивидът трябва да се освобождава от видови модели. Либерализмът вижда в особата не само реалност, но и ценност – поставя я в центъра на вниманието.

  • По-нататък, ако обществото затваря индивида в рамки, значи трябва да се отърват от обществото. От тук и либералната демокрация: нека променим обществото, за да разширим пълномощията на индивида.

  • Либерализмът настоява, че полът е въпрос на избор. Възможността за избор на пола укрепва и очертава особата и я постава в центъра на вниманието.

  • Последната крачка е освобождаване от човешкото. Човек е ограничен от своята природа а индивидът въстава против всичко – остава да въстане против човека.

  • Това вече е дивидуалистичен свят, когато особата се разпада. Следва машината, която е дивидуална. Когато индивидът се освободи от човешкото, той рухва като концепция – самата възможност да се причисли към машината разкъсва и последните връзки в организма. Ние стоим на края на историята на индивида.

Превод: В. Сергеев

Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели