/Поглед.инфо/ От президентството на Джордж У. Буш до президентството на Тръмп САЩ направиха редица грешки, които не само намалиха влиянието им в стратегически важни региони на света, но и повлияха на способността им да проектират властта и по този начин да налагат волята си.
Достатъчно е да дадем няколко примера от близкото минало, за да покажем как редица стратегически грешки само ускоряват упадъка на американската хегемония.
ПРО + Ядрени оръжия със среден и малък обхват = хиперзвуково превъзходство
Решението за нахлуване в Афганистан след събитията от 11 септември 2001 г. е причина за много от най-значимите стратегически предизвикателства пред САЩ.
САЩ често предпочитат да прикриват своите средносрочни и дългосрочни цели, като се съсредоточават върху предполагаемите по-належащи непосредствени и краткосрочни заплахи. Така оттеглянето на САЩ от Договора за ПРО и разполагането на бойната система “Иджис” (както военноморските ѝ, така и сухопътни компоненти) беше представено като мярка за защита на европейските съюзници от заплахата от иранските балистични ракети. Този аргумент не издържа, тъй като иранците нямат тогава нито възможността, нито причините да изстрелват подобни ракети.
Повечето независими анализатори, както и президентът Путин, веднага разбраха, че разполагането на такива системи има за цел да обезсили ядрения потенциал на Русия.
След решението на Тръмп да се оттегли от Договора за ракетите със среден и малък обсег, става ясно, че СТАРТ (Договора за намаляване на стратегическото настъпателно въоръжение) също ще бъде отменен, което ще доведе до по-голяма нестабилност в света по отношение на ограничаването на ядрените оръжия.
Дори въпреки че пропагандата на Вашингтон отказва да признае тектоничните промени на световната шахматна дъска, причинени от технологичния пробив на руснаците, трезвите глави сред военните са съгласни, че правилата на играта са се променили из основи.
Няма защита срещу руските системи като Авангард, които служат за възстановяване на доктрината за възпиране чрез гарантираното взаимно унищожаване, което от своя страна служи като гаранция, че ядрените оръжия не могат да бъдат използвани. По този начин Москва е в състояние да осигури мир със сила, като демонстрира , че е способна да нанесе смазващ насрещен удар, дори и въпреки прехвалените американски системи за противоракетна отбрана.
В допълнение към гарантирането на възможността за ядрен удар, Русия е принудена да създаде най-модерната система за противоракетна отбрана, която да отблъсне агресията на Вашингтон. Тази система за противоракетна отбрана е интегрирана в защитната мрежа, която включва системите “Панцир”, “Тор”, “Бук”, С-400 и скоро С-500 и A-235 “Нудол”. Тази комбинирана система е предназначена за прихващане на МКБР, както и всички бъдещи хиперзвукови оръжия на американците.
Агресивните войни на Буш, Обама и Тръмп в крайна сметка доведоха до факта, че САЩ се оказаха с ядрени оръжия по-слаби от тези на Русия и Китай. Москва ясно сподели някои технологични иновации със своя стратегически партньор, което позволява на Пекин да придобие и хиперзвуково оръжие и системи за противоракетна отбрана С-400.
Убийството на Сюлеймани нарушава мита за непобедимостта в САЩ
Като отмъщение, за първи път след Втората световна война американска военна база попада под обстрел от цял ракетен дъжд (22 ракети, всяка със 700 кг експлозиви). Така Техеран показа, че разполага с необходимите технически, оперативни и стратегически възможности за унищожаване на хиляди американци и техните съюзници за броени минути и САЩ няма да могат да предотвратят това.
Американските системи за противовъздушна отбрана “Пейтриът” отново се провалиха, повтаряйки неспособността си да защитят саудитските нефтени и газови съоръжения срещу ракетните атаки на хуситите.
Така в продължение на няколко месеца получихме потвърждение за неспособността на САЩ да защитят своите войници и съюзници от ракетите на хуситите, “Хизбулла” и Иран. Тръмп и неговите генерали не искаха да реагират на иранската ракетна атака, знаейки, че всеки ирански отговор ще унищожи американските бази, както и петролната инфраструктура и градовете на техните съюзници като Тел Авив, Хайфа и Дубай.
Показвайки на света, че американските съюзници в региона не са защитени от ракетни атаки, дори от хуситите, Иран демонстрира своята гледна точка, като нанесе хирургически точни удари по две американски бази, което само подчертава пропастта между чувството на непобедимост и реалността, която идва под формата на многослоен ракетен конфликт.
Заключение.
Дипломатическите и военните решения на САЩ през последните години накараха света да стане по-враждебен към Вашингтон и по-малко вероятно да приеме неговите диктати, вместо това често се налага да придобива военни средства за противодействие на провокативните действия на американците. Въпреки факта, че САЩ остават основната военна сила, Русия и Китай успяха да ги надминат в някои критични области, така че САЩ нямат шанс да се защитят от ответния ядрен удар и дори Иран разполага със средствата за успешен ответен удар срещу американските сили в региона.
Влиянието на Вашингтон до голяма степен зависи от манипулирането на възприятията с помощта на реалността, измислена от Холивуд. Неотдавнашните ракетни атаки на хуситите срещу саудитските съоръжения за петрол и газ и иранските ракетни атаки преди няколко дни по американските бази в Ирак (и в двата случая ракетите така и не бяха прихванати) показаха военната уязвимост на Вашингтон.
Колкото по-агресивни стават САЩ, толкова повече те разкриват своите тактически, оперативни и стратегически ограничения, което от своя страна само ускорява загубата на хегемония.
Ако САЩ можеха да нанесат първия ядрен удар, без да се притесняват от ответни удари благодарение на своите системи за противоракетна отбрана, тогава техният стремеж към еднополюсен свят би бил по-реалистичен. Но конкурентите, равни на Вашингтон, показаха, че имат средства да се защитят срещу първи ядрен удар, като нанесат ответен, който не може да бъде спрян, като по този начин съобщават, че доктрината за взаимно обезпечено унищожаване остава валидна. Така че усилията на Вашингтон да запази статута си на безспорен световен хегемон са безрезултатни.
В региона, жизненоважен за интересите на САЩ, Вашингтон няма оперативния капацитет, който би могъл да възпрепятства освобождаването на Сирия. Когато се опита да наложи директно волята си с военни средства, той видя, че 80% от неговите крилати ракети са или свалени или отклонени от курса си, което отново демонстрира несъответствието между холивудската пропаганда на Вашингтон и суровата военна реалност.
Действията на Джордж Буш, Обама и Тръмп по невнимание само ускориха прехода на света към многополюсност. Следвайки стъпките на своите предшественици и проявявайки агресия към Иран, Тръмп само отслабва позициите на САЩ в света и засилва позициите на своите противници.
Превод: В. Сергеев