/Поглед.инфо/ На 9 април 2022 г. мнозинството в Националното събрание на Пакистан гласува за оставката на премиера Имран Хан. Въпреки че по-рано горната камара на парламента беше разпусната с решение на президента Ариф Алви, Върховният съд счете това действие за противоконституционно, което позволи на парламентаристите да се съберат отново за вот на недоверие. След премиера генералният прокурор на страната Халид Джавед Хан подаде оставка.

Опозицията ликуваше, докато поддръжниците на Имран Хан излязоха [на протест] по улиците на Исламабад, Лахор, Карачи, Пешавар и други големи градове на страната. Имран Хан обеща да започне борба срещу преврата, организиран от чужди сили.

Военните и полицията бяха приведени в повишена готовност, мерките за сигурност бяха засилени, а на службите за летищен контрол беше наредено да не пускат длъжностни лица и политици извън страната без надлежно разрешение.

На 10 април по време на заседание на Народното събрание опозицията номинира Шахбаз Шариф за нов глава на правителството. Друг кандидат за поста държавен глава от партия "Движение за справедливост" беше номиниран от бившия външен министър Шах Махмуд Курейши. Гласуването се проведе на 11 април в Народното събрание.

Партията "Движение за справедливост" обаче бойкотира избора на премиер. Въпреки това той спечели необходимия кворум. Тази процедура отменя обявените по-рано предсрочни избори и те ще се проведат по план през 2023 г.

Необходими са допълнителни обяснения, за да се завърши картината на политическите сътресения.

Лидерът на "Мюсюлманската лига-Н" Наваз Шариф, както и дъщеря му Мариам, бяха осъдени за корупция точно при Имран Хан, който се бореше с особено усърдие срещу подкупите, непотизма и други прояви на политически разпад (въпреки че Наваз Шариф подаде оставка поради тази причина по-рано, заради което и бяха проведени извънредни избори, на които спечели партията на Хан, Движението за справедливост). Вече осъден и излежал присъда (седем години затвор и голяма глоба), Наваз Шариф получи разрешение да отиде в Лондон за лечение, но никога не се върна в страната, за да продължи да излежава присъдата си.

Самият той, подобно на роднините си, представлява голям олигархичен клан в Пенджаб, което позволи на някои медии да кажат, че братът на Наваз Шахбаз Шариф ще стане новият премиер. Подобно на брат си, Шахбаз Шариф има криминално досие и е разследван за корупция със строителни договори и пране на пари от 2018 г.

Капиталът на този клан се съхранява във Великобритания. Интересното е, че една от инициативите на Имран Хан беше опит да върне изнесените средства в родината им. Дори беше обявена амнистия, макар че малцина от богатите проявиха дух на патриотизъм.

Когато посланиците на ЕС се опитаха да притиснат Имран Хан да осъди действията на Русия, Шахбаз Шариф нарече емоционалния отказ на премиера обида, която ще влоши отношенията с Европа и следователно той [Имран хан] уж трябвало да подаде оставка.

Друга голяма опозиционна сила, Народната партия на Пакистан, която има собствен твърд електорат в Синд, също първоначално се противопостави на реформите на Имран Хан и критикува дейността му по всякакъв възможен начин.

Бившият президент и съпредседател на партията Асиф Али Зардари също представляващ олигархията, беше обвинен в корупция през 1990 г. и прекара две години в затвора. Учил е във Великобритания и капиталът му е на същото място. Освен в корупция, той беше обвинен в трафик на наркотици и има психически проблеми.

Покойната Беназир Бхуто, неговата съпруга и първата жена държавен глава, активно се ангажира със САЩ, дори когато тя беше в опозиция на управлението на генерал Мушараф. Именно чрез нея бяха излъчени идеите за подкопаване на пакистанския естаблишмънт от средите на военните. Белият дом взе това на въоръжение, започвайки да оказва натиск върху Исламабад с искане за демократични избори.

Има слухове, че Билавал Бхуто-Зардари (син на покойните Беназир Бхуто и Зардари) може да поеме поста министър на външните работи в новото правителство. Като се има предвид семейно-клановата приемственост на партията, това е напълно възможно, въпреки младата му възраст (33 години). Междувременно той каза, че такова решение ще вземе неговата партия.

Що се отнася до оценките за причините за интервенцията, по правило се говори за независимата позиция на Имран Хан, както и за отношенията с Китай и Русия.

Наистина Имран Хан се показа като изключителна фигура, който веднага след идването си на власт заяви, че Пакистан няма да се превърне в разменна монета в игрите на други държави и няма да поддаде рамо на Запада в техните регионални войни. Той отказа да осъди действията на Русия и беше в Москва на официално посещение по време на началото на специалната операция в Украйна.

Но не може да се каже, че Имран Хан е заемал проруска позиция. Разбира се, при него беше решен въпросът с дълга на Пакистан, който беше „висящ“ още от съветско време и не позволяваше на нашите страни да засилят търговско-икономическото сътрудничество.

Напредъкът по този въпрос позволи на руската страна да влезе в проекта за газопровода „Пакистански поток“, макар и с определени ограничения поради санкции. Пакистан увеличи покупките на зърно от Русия и планира да увеличи обемите през 2022 г.

Що се отнася до Китай, засилването на сътрудничеството между двете страни започва в началото на 70-те години. Именно пакистанската страна действаше като посредник между Китай и Съединените щати, което доведе до посещението на президента Ричард Никсън в Пекин през 1972 г. и началото на активно сътрудничество между бившите врагове (Вашингтон си постави задачата да откъсне Китай от влияние на СССР и всъщност то беше завършено).

Освен това Китай стана не само политически партньор на Пакистан, но и икономически донор, като финансира ключовия проект на своята инициатива „Един пояс, един път“, Китайско-пакистанския икономически коридор, който включва управлението на Пекин на дълбоководното пристанище Гуадар.

Зависимостта от Китай е твърде голяма. Ето защо е малко вероятно бъдещото правителство да влоши отношенията с основния си донор. Като губернатор на Пенджаб, Шахбаз Шариф сключи сделки директно с Китай, което позволи стартирането на големи инфраструктурни проекти без политически шум. Следователно за Пекин неговата кандидатура ще бъде доста приемлива.

Китайското посолство в Пакистан официално заяви, че независимо кой е на власт, отношенията между двете страни ще останат приятелски.

Урегулирането в Афганистан остава важен въпрос. Имран Хан успя да постигне значителен успех в интегрирането на пущуните от северозападните гранични райони, които под негово ръководство бяха преименувани на провинция Хайбер Пахтунхва.

По същата причина талибаните (забранени в Русия), чийто гръбнак са именно пущуните, предизвикаха известно безпокойство в Исламабад, което стимулира поредица от преговори и постигането на необходимите споразумения.

Но също така си струва да се има предвид, че Съединените щати почти открито обвиниха правителството на Имран Хан в подпомагане на талибаните, което доведе до падането на Кабул и срамното бягство на американските военни от Афганистан.

Според американската страна Катар е изиграл добра роля като посредник за тях, така че те няма да имат нужда от услугите на Пакистан. На фона на замразените активи на Афганистан и отказа на САЩ да продължат да финансират програмата за помощ на Пакистан, може да се предположи, че Вашингтон вече ще действа повече с пръчка, отколкото с морков по отношение на Исламабад.

Като цяло настоящата политическа криза удря преди всичко Пакистан.

Губернаторите на Пенджаб, Синд и Хайбер Пахтунхва вероятно ще се оттеглят. Следващото разделение на портфейлите ще доведе до преразглеждане на текущи проекти и инициативи (например Имран Хан активно подкрепяше екологични инициативи и социални програми).

Изборът на Шахбаз Шариф за поста министър-председател свидетелства за победата на олигархията с чужди връзки. Със сигурност брат му Наваз ще може да се върне в страната и обвиненията срещу него ще бъдат свалени, което ще постави под въпрос на чия страна е законът в тази страна.

Колумнист от един от най-големите пакистански вестници в статията си, озаглавена „Мазохизмът като политика”, опитвайки се да отрази спецификата на настоящите процеси, пише, че „днес ние фантазираме за онези, които могат да поднесат най-голямата „изненада”, когато в още по-голяма степен ще подведат нашите опоненти, и как следващия път те ще пожертват върховенството на закона за нашето собствено его."

Вярно е, че има едно "но". Основната политическа сила в Пакистан, въпреки че не е фасадата на демокрацията, е армията. Именно от нея Имран Хан получи подкрепа на изборите през 2018 г.

Напълно възможно е мълчаливото одобрение от страна на военните на кандидатурата на Шахбаз Шариф да се дължи на факта, че имат досие за него, така че той няма да прави внезапни жестове, които биха могли увреждат техните интереси.

В крайна сметка думата "криза" идва от гръцки произход и също отразява добре сегашната ситуация - това е повратна точка или фаза на преход. Пакистан може да избере или суверенитет и курс към многополярност, което беше направено при Имран Хан, или да се върне на нивото на сателит на западните сили.

Превод: СМ

АКО ВИДИТЕ, ЧЕ СА СЛОЖИЛИ НА НЯКОЯ НАША СТАТИЯ ЗНАК ЗА ФАЛШИВА НОВИНА, ЗАДЪЛЖИТЕЛНО Я ПРОЧЕТЕТЕ! ТЯ Е НАЙ-ДОСТОВЕРНА!!!

СПЕШНО И ВАЖНО ЗА ЧИТАТЕЛИТЕ НА ПОГЛЕД.ИНФО И ЗРИТЕЛИТЕ НА ПОГЛЕД ТВ!!!!!

ПРИСЪЕДИНЕТЕ СЕ КЪМ НАШИТЕ КАНАЛИ В "ТЕЛЕГРАМ" И В ЮТЮБ, ЗАЩОТО ИМА ОПАСНОСТ ДА БЛОКИРАТ СТРАНИЦАТА НИ ВЪВ ФЕЙСБУК ЗАРАДИ ПУБЛИКУВАНЕ НА НЕУДОБНА, НО ОБЕКТИВНА ИНФОРМАЦИЯ ЗА СЪБИТИЯТА!

Абонирайте се за Поглед Инфо и ПогледТВ:

Telegram канал: https://t.me/pogled

YouTube канал: https://tinyurl.com/pogled-youtube

Поканете и вашите приятели да се присъединят към тях, копирайки и разпространявайки този текст!?