„Няма човек в България, който да не иска да има редовно правителство. За съжаление, в кампанията отново не виждаме темите, които засягат живота на хората. Партиите са ангажирани да говорят на твърдите си ядра, вместо да се заемат с решаване на проблеми. В момента на дневен ред в ЕС са три важни дискусии – представеният доклад от Марио Драги за бъдещето на европейската конкурентоспособност, дебатът по предложението на ЕК за нов механизъм за разпределение на евросредствата и как да изглежда следващият седемгодишен бюджет на ЕС. По нито една от тях България няма ясна позиция. Ако политиците не намерят начин да си говорят и отидем на осми избори, ще изтървем всички влакове.“
Така Сергей Станишев коментира важните политически теми в ЕС и предизборната кампания у нас в предаването „Кой говори?“ на Дарик радио. Той посочи, че „у хората все още има търпение към политиците заради стабилната икономическа ситуация. Но се наблюдават тревожни процеси. В Германия, например, вече втора година има спад в икономическия растеж, а българската икономика е тясно свързана с износа – особено в автомобилната индустрия и машиностроенето. Ако тези процеси се задълбочат, това ще доведе до спадане на жизнения стандарт и тогава е възможно хората да излязат на улицата.“
Станишев направи задълбочен анализ на мерките в доклада „Драги“ по отношение на европейската конкурентоспособност. „Документът ясно посочва, че Европа изостава в състезанието със САЩ и Китай. Дълго време ние оставихме пазара като единствен механизъм за регулиране на европейската икономика. Докато през това време Китай заложи на обезпечаване на веригите на доставки и на високите технологии, а САЩ прие законодателство, което поощрява собственото производство. Време е Европа да се погрижи за своята конкурентоспособност чрез нова индустриална политика.“
„Докладът предизвика доста реакции, но виждам пасивност у българските институции и политици. Тази тишина е притеснителна. Има цели сектори от българската икономика – тежката индустрия, преработвателната промишленост, които допринасят за общата европейска конкурентоспособност и затова трябва да бъдат подкрепени в процеса по декарбонизация от държавна политика и от мерки на европейско ниво. Българската отбранителна индустрия, която в момента работи на големи обороти заради войната в Украйна, също трябва да бъде подпомогната в модернизацията си и включена в общата отбранителна политика на Съюза. България се гордее със своя ИКТ сектор, но някой попитал ли е компаниите и стартапите как да бъдат защитени техните интереси в случващите се процеси? Да не говорим, че България е твърде малка, за да наложи позицията си в ЕС. Но може да потърси коалиции – най-напред между Румъния, Гърция и Хърватия, после във Вишеградската група и в ЦИЕ. Тогава шансът да бъдем чути е доста по-голям.“
Попитан за прогноза за сформирането на редовно правителство след изборите, Станишев отговори, че е парадоксално задаването на този въпрос в демократично общество. „Това показва дълбочината на политическата криза. Вече сме готови на всичко, за да има кабинет. Абсурдно е. Трябва да се интересуваме кой е в управлението, какво предлага на страната. Ясно е, че е възможно само коалиционно правителство и политиците трябва да поемат своята отговорност за това. С разписано коалиционно споразумение и ясен механизъм за вземане на решения. Съставянето на редовно правителство е предпоставка България бързо да се включи във важния дебат на ниво ЕС за новия механизъм за разпределяне на евросредствата – срещу реформи и множество условия и за Многогодишната финансова рамка. В противен случай рискуваме да си останем трайно в периферията.“
