/Поглед.инфо/ Преговорите по споразумението за свободна търговия между Канада и ЕС, които започнаха през 2008 г., завършиха на 18 октомври. Това е добро предзнаменование за американските власти, които се надяват да сключат подобно партньорство със Стария континент. Договорен тайно, този проект, който е пламенно подкрепян от многонационалните компании, ще им позволи да атакуват в съда всяка държава, която не се съобрази с нормите на либерализма.

Представяте ли си многонационални компании да съдят правителствата, чиято политическа ориентация би имала като последица намаляването на печалбите им? Означава ли това, че те могат да искат и да получат щедра компенсация за липсата на печалби заради твърде ограничаващо трудово право или твърде хищнически екологични закони? Колкото и невероятен да изглежда този сценарий, той не е от вчера. Той вече фигурира в проекта за многонационално сътрудничество за инвестициите, договорен тайно между 1995 и 1997 г. от 29-те държави-членки на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР).

Разкрито от "Монд дипломатик", копието поражда безпрецедентна вълна от протести, като принуждава създателите му да се откажат от него. 15 години по-късно то прави голямото си завръщане в нова опаковка. Споразумението за трансатлантическо партньорство (СТП), по което от юли 2013 г. се водят преговори между САЩ и ЕС, е модифицирана версия на проекта за многонационално сътрудничество за инвестициите. То предвижда действащите закони от двете страни на Атлантика да отговарят на установените норми за свободна търговия от и за големите европейски и американски компании под заплахата от търговски санкции за страните по договора или за изплащане на милиони евро на ищците.

Според официалния график преговорите трябва да завършат едва след две години. Споразумението за трансатлантическо партньорство съчетава, без да ги задълбочава, най-негативните елементи на сключените в миналото споразумения. Ако влязат в сила, привилегиите на многонационалните компании ще се превърнат в закон и ще вържат ръцете на правителствата. Неподатливо на политическите промени и на народната мобилизация, споразумението ще се прилага доброволно или насила, тъй като постановленията в него могат да бъдат поправяни само с единодушното съгласие на подписалите го страни. То ще донесе в Европа духа и елементите на азиатския му модел – Споразумението за транстихоокеанско партньорство (ТТП), което в момента се приема в 12 държави, след като беше горещо отстоявано от американските среди. Взети заедно, СТП и ТТП ще създадат икономическа империя, способна да диктува условията си извън своите граници – всяка държава, която се стреми към търговски отношения със САЩ или ЕС, ще бъде принудена да приеме правилата, които имат преобладават в рамките на общия пазар.

Създаване на специални съдилища

Тъй като целят да продадат на безценица цели дялове от непазарния сектор, преговорите около СТП и ТТП се провеждат при закрити врата. Американските делегации включват над 600 консултанти, ангажирани от многонационалните компании, които разполагат с неограничен достъп до подготвителните документи и представителите на администрацията. Нищо не трябва да изтича. Дадени са инструкции журналистите и гражданите да бъдат държани настрана от преговорите, те ще бъдат информирани в подходящо време при подписването на договора, когато ще бъде твърде късно за реакция.

В пристъп на невинност бившият американски министър на търговията Роналд Кърк изтъкна "практическия интерес" от запазване на известна доза дискретност и конфиденциалност. Последният път, когато работна версия на предстоящо за одобрение споразумение стана обществено достояние, преговорите се провалиха, заяви той, имайки предвид Американската зона за свободна търговия. Горещо защитаваният от Джордж Буш проект беше публикуван на сайта на администрацията през 2001 г. На това сенаторката Елизабет Уорън отговаря, че споразумение, договаряно без никакъв демократичен преглед, никога не бива да бъде подписвано.

Вече се постановява, че подписалите страни ще гарантират "привеждането в съответствие на своите закони, своите регламенти и процедури" с разпоредбите на договора. Няма съмнение, че те ще внимават да изпълнят този ангажимент. В противен случай могат да бъдат подведени под отговорност пред специализиран арбитражен съд за споровете между инвеститорите и държавите. Той ще има правомощието да постановява търговски санкции срещу държавите. Идеята може би изглежда невероятна, но тя се вписва във философията на вече действащите търговски договори. Миналата година Световната търговска организация (СТО) осъди САЩ заради консервните кутии с риба тон с етикет "без опасност за делфините" и за посочването на държавата по произход на внесеното месо. Тези предпазни мерки бяха смятани за пречки пред свободната търговия. Тя също така наложи на ЕС глоби за стотици милиони евро заради отказа му да внася генномодифицирани организми. Новото в СТП и ТТП е, че те ще позволят на многонационалните компании да съдят от собствено име подписалата ги страна, чиято политика би ограничила търговията им.

При такъв режим компаниите ще могат да пречат на политиките в областта на здравеопазването, опазването на околната среда или регулирането на финансите, въведени в една или друга страна, като искат от нея обезщетения пред извънсъдебни съдилища. Тези специализирани съдилища, отговарящи на законите на Световната банка и на ООН, ще могат да осъждат данъкоплатеца на тежки санкции, ако законите на страната му ограничават "бъдещите очаквани печалби" на дадена компания.

Тази система "инвеститор срещу държавата" беше възстановена през годините. Въз основа на редица търговски споразумения, подписани от Вашингтон, 400 милиона долара преминаха от джоба на данъкоплатеца в този на многонационалните компании заради забраната на токсични продукти, рамкирането на експлоатацията на водата, почвата или горите и т. н. Въз основа на същите тези договори настоящите процедури в областите от общ интерес като медицинските патенти, борбата със замърсяването или законите за климата и фосилните горива, увеличават исканията за обезщетения на 14 милиарда долара.

СТП ще увеличи още повече разходите от това узаконено изнудване предвид важността на интересите в трансатлантическата игра. 3300 европейски компании присъстват в САЩ чрез 24 000 филиала, като всяка от тях може един ден да реши, че има основания да поиска поправяне на търговска щета. От тяхна страна държавите-членки на ЕС ще бъдат изложени на още по-голям финансов риск, знаейки, че 14 400 американски компании разполагат в Европа с мрежа от 50 800 филиала. Общо 75 000 компании могат да се хвърлят в надпреварата за държавните съкровища.

Официално този режим трябва да послужи за консолидиране на позицията на инвеститорите в развиващите се държави, лишени от надеждна юридическа система. Той им позволява да отстояват правата си в случай на експроприация. Но ЕС и САЩ не минават точно за безправни зони, те разполагат с работещо правосъдие, което зачита напълно правото на собственост. Поставяйки ги въпреки всичко под опеката на специалните съдилища, СТП показва, че целта му не е да защитава инвеститорите, а да увеличава властта на многонационалните компании.

Процес за повишаване на минималната заплата

От само себе си е ясно, че адвокатите, които съставляват тези съдилища, не са длъжни да се отчитат пред никакви избиратели. Сменяйки си безгрижно ролите, те могат по-скоро да се изявяват като съдии, отколкото да пледират по каузата на влиятелните си клиенти. Това е един много малък свят като този на юристите от международните инвестиции – само 15 си поделят 55% от разглежданите дела. Разбира се, техните решения не подлежат на обжалване.

"Правата", които имат за мисията да защитават са преднамерено формулирани приблизително и интерпретацията им рядко служи на интересите на мнозинството. Колкото до правото за получаване на компенсация в случай на "индиректна експроприация", държавните власти ще трябва да се бръкват, ако законите й имат като последица намаляването на стойността на дадена инвестиция, включително когато същите тези закони се прилагат и към местните компании. Съдилищата признават също правото на капитала да придобива повече земя, природни ресурси, оборудване, заводи и т. н. Никакво насрещно задължение от страна на многонационалните компании – те нямат никакви задължения спрямо държавите и могат да започнат дела, където и когато си поискат.

Някои инвеститори имат много широка представа за неотменимите си права. В последно време европейски компании започнаха дела срещу увеличаването на минималната заплата в Египет или ограничаването на токсичните емисии в Перу. Друг пример – цигареният гигант Филип Морис, недоволен от законите срещу тютюнопушенето в Уругвай и Австралия, заведе дело срещу двете страни пред специализиран съд.

Няма ограничение на наказанията, които един съд може да наложи на държава в полза на многонационална компания. Преди една година Еквадор беше осъден да плати рекордните 2 милиарда евро на петролна компания. Дори когато правителствата спечелят делата си, те трябва да поемат съдебните разноски и различните комисионни, които достигат средно 8 милиона долара на дело, изхарчени в ущърб на гражданите.

Освен това исковете не спират да растат. Според Конференцията на ООН за търговията и развитието броят на разглежданите от специализираните съдилища дела е нараснал десетократно от 2000 г. Макар системата за търговски арбитраж да беше създадена още пред 50-те години на миналия век, тя никога не е служела толкова на частните интереси, както през 2012 г., изключителна година от гледна точка на заведените дела. Този бум създаде процъфтяващ развъдник на финансови консултанти и адвокати по търговски дела.

Проектът за голям американско-европейски пазар от дълги години е задвижван от Трансатлантическия икономически диалог, лоби, известно днес под името Трансатлантически бизнес съвет (TABC). Създаден през 1995 г. под патронажа на Европейската комисия и американското министерство на търговията, този сбор от богати предприемачи се бори за високо конструктивен диалог между икономическите елити на двата континента – администрацията във Вашингтон и комисарите в Брюксел. TABC е постоянен форум, който позволява на многонационалните компании да координират атаките си срещу политиките от общ интерес.

Публично обявената му цел е да елиминира "търговските противоречия", т.е. да работи на двата континента според същите правила и без да се меси в държавните власти. Той насърчава правителствата да разрешават продуктите и услугите, отговарящи на местните закони.

Несправедливо отхвърляне на свинското с ректопамин

Но вместо да отстояват просто смекчаване на съществуващите закони, активистите на трансатлантическия пазар предлагат сами да си пресътворят. Така Американската търговска камара и БизнесЮръп, двете най-големи работодателски организации в света, призоваха преговарящите по СТП да накарат големи акционери и политици да седнат на една работна маса, за да "съставят заедно регулаторните текстове", които след това ще се превърнат в закони в САЩ и ЕС.

Многонационалните компании проявяват забележителна искреност в излагането на намеренията им. Например по въпроса за ГМО. Докато в САЩ един на всеки два щата планира да направи задължително поставянето на етикет, който показва присъствието на генномодифицирани организми в дадена храна, мярката се подкрепя от 80% от потребителите в страната, индустриалците в селскостопанските хранителни продукти там, както и в Европа, настояват за забраната на този вид етикетиране.

Не по-малко бурна е офанзивата на фронта на личния живот. Коалицията за дигитална търговия, в която влизат индустриалците в нета и високите технологии, притиска преговарящите по СТП да отменят бариерите, които затрудняват потоците от лични данни да се движат свободно от Европа към САЩ. "Настоящата гледна точка, според която САЩ не осигуряват адекватна защита на личния живот е неразумна", категорични са лобистите. В светлината на разкритията на Едуард Сноудън относно шпионската система на Агенцията за национална сигурност това мнение е лишено от основания.

Нормите за качество на храните също са обект на сериозна преценка. Американската месна индустрия смята да получи отмяна на европейските правила, които забраняват пилетата, дезинфекцирани с хлор. В предните редици на тази борба е компанията Yum!, собственик на веригата за бързо хранене Кентъки фрайд чикън (KFC), която може да разчита на ударната сила на работодателските организации. Американският институт по месото изразява съжаление от "неоправданото отхвърляне от Брюксел на меса с добавени бета-агонисти като ректопамин".

Това е медикамент, използван за увеличаване на съдържанието на крехко месо при свинете и говедата. Поради рисковете за здравето на животните и потребителите той е забранен в 160 страни, сред които държавите-членки на ЕС, Русия и Китай. За американските свиневъди тази защитна мярка представлява отклонение от свободната конкуренция, която трябва бързо да бъде премахната в СТП.

В същото време от другата страна на Атлантика индустриалците в рамките на БизнесЮръп критикуват "бариерите, които засягат европейския износ към САЩ като американския закон за хранителна безопасност. От 2011 г. организацията разрешава на контролните служби да изтеглят от пазара заразени вносни продукти. Тук също преговарящите по СТП са помолени да започнат отначало.

Същото се отнася и за парниковите газове. Организацията Еърлайнз фор Америка, въоръженото крило на американските авиопревозвачи, е изготвила списък с "ненужни регламенти, които нанасят значителна вреда на индустрията им" и които СТП, разбира се, може да заличи. На първо място в този списък е европейската система за обмен на квоти с емисии, която задължава авиокомпаниите да плащат за замърсяването с въглероден диоксид. Брюксел временно прекрати тази програма. А4А изисква окончателната й отмяна в името на "напредъка".

Но във финансовия сектор кръстоносният поход на пазарите е най-бурен. Пет години след избухването на ипотечната криза американските и европейските преговарящи се договориха, че старите регулации във финансовата индустрия са изживели времето си. Рамката, която те искат да поставят, предвижда премахването на всички буфери в областта на рисковите вложения и забрана за правителствата да контролират обема, естеството и произхода на финансовите продукти на пазара. Накратко това означава чисто и просто заличаване на думата "регулация" на картата.

Но сирените на дерегулацията се чуват не само във финансовата индустрия. СТП предвижда отварянето за конкуренция на всички "невидими" сектори или на общия интерес. Подписалите споразумението държави ще бъдат задължени не само да подлагат публичните си услуги на пазарната логика, но и да се откажат от всяка намеса относно чуждестранните доставчици на услуги, които се стремят към техните пазари. Търговската треска вече не щади и имиграцията, тъй като поддръжниците на СТП си присвояват компетенцията да установят обща политика по границите, без съмнение, за да улеснят влизането на хора, които трябва да продадат един продукт или услуга за сметка на другите.

От няколко месеца насам ритъмът на преговорите се ускорява. Във Вашингтон има основания да се смята, че европейските ръководители са готови на всичко, за да съживят замиращия икономически растеж било то с цената на отказ от социалния им пакт. Аргументът на поддръжниците на СТП, че дерегулираната свободна търговия ще улесни търговския обмен и следователно ще създаде работни места, явно тежи повече от страха от социален трус. Митническите бариери, които все още се запазват между САЩ и Европа, "вече са твърде ниски", както призната американският представител по търговията. Самите създатели на СТП признават, че първата им цел не е да облекчат митническите ограничения, при всички случаи незначителни, а да наложат "отмяната, ограничаването или предотвратяването на излишни национални политики". Те считат за излишно всичко, което забавя изтичането на стоките като регулирането на финансите, борбата с климатичните промени или упражняването на демокрация.

Вярно е, че редките изследвания, посветени на последствията от СТП, изобщо не вземат предвид социалните и икономическите последствия. Често цитиран доклад на Европейския център за международна икономическа политика твърди с авторитета на Нострадамус, че СТП ще осигури на населението на трансатлантическия пазар увеличение на богатството с 3 сантима на глава от населението и на ден...от 2029 г.

Въпреки своя оптимизъм същото изследване оценява само на 0,06% повишаването на БВП в Европа и САЩ след влизането в сила на СТП. Почти всички изследвания за СТП са били финансирани от институции, подкрепящи свободната търговия, или от работодателски организации, поради което социалната цена на договора не се появява, нито преките й жертви, които може да са стотици милиони. Но играта още не е свършила. Както показаха премеждията с проекта за многонационално сътрудничество за инвестициите, Американската зона за свободна търговия и някои кръгове от преговори в СТО използването на "търговията" като троянски кон за разбиване на социалната защита се е проваляло многократно в миналото. И този път може да стане така. /БГНЕС

------------

Лори Уалач, директор на Public Citizen's Global Trade Watch във Вашингтон.

Вашингтон / САЩ