/Поглед.инфо/ Венецуелският президент Мадуро поиска от американските дипломати да напуснат страната - но те предизвикателно отказаха. Това е безпрецедентен случай в световната дипломатическа практика. Това е от особено значение поради факта, че посолството на САЩ е един от центровете на бунтовниците в Каракас. Как Мадуро може и трябва да неутрализира този център?

Каква по принцип е необходимостта от физическо прекратяване на дейността на американското посолство в Каракас след прекъсване на дипломатическите отношения?

Първо, това е принципен въпрос за властта. Президентът Мадуро трябва да докаже, че властта в страната принадлежи на него, а Съединените щати не могат просто така внезапно да признаят или назначат за президент на суверенна държава всеки, който извика силно на площада. Вече се появи информация, че миналата седмица в Швейцария са проведени преговори с представители на венецуелската опозиция и настоящото въстание е планирано предварително. Решението за прекъсване на дипломатическите отношения трябва да бъде изпълнено и САЩ не могат да не се подчинят на изискванията на законната власт.

Второ, американското посолство в Каракас почти сигурно е един от центровете на бунтовниците. И този център тряябва да бъде ликвидиран.

В същото време Венецуела ще направи всичко за да избегне създаването на претекст за въоръжено нахлуване на САЩ. За това на американските дипломати са дадени 72 часа, по време на които ще бъде възможно или да се опитат да постигнат компромис, или да се подготвят за различен ход на събитията. В отговор американската страна на практика спря работата на посолството и консулството. Сега услугите се предоставят само на американски граждани, които се намират в „трудна ситуация”. Служителите на посолството могат да се намират само в няколко квартала на града, а децата им не ходят на училище.

Но сътрудниците на дипломатическата мисия и самата мисия (грубо казано, здание) са принципно различни понятия от гледна точка на международното право. Въоръженото проникване на територията на посолството е невъзможно, това може да се приеме като нахлуване на територията на самите САЩ. А и дипломатите, след прекъсването на дипломатическите отношения, не губят автоматично имунитета си, а единствено своите привилегии. Нападението над тях може да се смята за нарушение на международното право.

Вярно е, тук е необходимо да се отбележи, че всичко това са чисто спекулативни конструкции, които американците не вземат под внимание. Те просто пренаписват международното право „за себе си” в хода на събитията, консервативно тълкувайки само тези параграфи от Виенската конвенция, които в момента са удобни за тях.

По-специално, обявявайки Мадуро за „нелегитимен”, те вече настояват за експулсиране на венецуелското посолство във Вашингтон с аргумента, че дипломатите трябва да бъдат командировани и да представляват самопровъзгласилия се Хуан Гуайдо. Властите на Венецуела, от гледна точка на Вашингтон, вече не съществуват, следователно няма конвенции, които да се прилагат за тях. Грубо казано, ако утре Хуан Гуайдо помоли САЩ да изпратят войски, те ще приемат тази жалба като легитимна.

Да се надяваме, че САЩ ще смекчат позицията си, или разумният персонал на Белия дом ще убеди Тръмп, би било самонадеяно. Факт е, че ускоряването на конфликта във Венецуела е по-малко борба за петрол, отколкото изглежда. Това е така нареченият въпрос за политиката във Флорида. Флорида е все по-колеблив щат с 29 избирателни гласа и с най-голямата диаспора в САЩ от Латинска Америка (включително от Венецуела). С други думи, там е възможна силна електорална подкрепа на Тръмп за преизбиране през следващата година.

Във вторник Тръмп, вицепрезидентът Майк Пенс и съветникът по националната сигурност Джон Болтън проведоха среща с делегация от републикански депутати от Флорида в Белия дом, в която участваха сенаторите Марко Рубио и Рик Скот, Марио Диаз-Баларт, както и губернаторът на Флорида Рон Лендинг. Източник от конгреса каза пред CNN, че решението за Венецуела е обсъдено на срещата. А това, което е добро за сенатор Рубио, е добро за Тръмп. В този контекст Тръмп почти със сигурност ще стигне до край по венецуелския въпрос.

Освен това метежът се опира на подкрепата на най-големите страни от Латинска Америка (освен Мексико), които косвено са засегнати от кризата във Венецуела заради притока на бежанци, необходимостта да оказват хуманитарна помощ и съкращението на инвестициите. В тази връзка опасност за Мадуро са и дипломатическите мисии на Колумбия, Аржентина и Чили.

На първо място, прекратяването на дейността на посолството на САЩ в Каракас след 72 часа следва да означава прекратяване на комуникациите, включително и чрез затворени канали, както и прекратяване на привилегията на дипломатическата поща. Необходимо е, освен самата сграда на посолството, да се блокират американските самолети на летищата и корабите в пристанищата, които биха могли да носят дипломатическа поща или други стоки, маскирани в нея. Така, наред с други неща, се елиминира физическото финансиране на бунтовниците чрез внос на кеш пари, както ЦРУ обича да практикува по целия свят. Препоръчително е също да се спре обслужването на разплащателните сметки на посолствата и дори личните сметки на дипломатите, тъй като „черните” пари могат да се разпределят по сметките на физическите лица за по-нататъшно осребряване.

Ръководителят на Националното конституционно събрание Диосдадо Кабело вече заплаши с изключване американското посолство от електроенергия и газ, което почти със сигурност ще бъде направено. Това решение обаче не е особено ефективно, тъй като посолството има автономни източници на енергия, то е готово за криза. Основното нещо е да се лиши от американския център за комуникация. Не трябва да се допуска възможността Хуан Гуайдо или неговите представители да проникнат в посолството или да се свържат с ръководството на армията.

Но всичко това са вторични мерки. Конфликтът около посолството на САЩ в Каракас почти със сигурност ще бъде използван от САЩ, за да изостри положението в страната като цяло. Затова сега никой няма изкуствено да ускорява процеса на физически разрив на дипломатическите отношения. Въпросът за външната легитимност на самозвания Хуан Гуайдо все още не е решен и има основание да се смята, че с реакция на Москва и Пекин, САЩ ще се въздържат от пряка военна намеса.

През следващите 72 часа във Венецуела ще започне прикриваща борба за лоялност към армията и е жизненоважно да се изключи техническата възможност за участие в това на американското посолство.

Другото нещо е, че логиката на поведението на администрацията на Тръмп вече изключва различно поведение на венецуелските генерали за подкрепата на Мадуро. На нивото на обикновените хора значителна част от специалните части и въздушнодесантните войски бяха назначени при Уго Чавес по специална програма за хора от селските райони и бедните региони. Тези единици са лично верни на сегашната власт" и се радват на значителни привилегии за домакинството, което е особено важно във времена на икономическа криза. Генералите и висшите офицери са включени в държавната петролна система и е трудно да си представим какво биха могли да им предложат американците.

Но все пак е необходимо напълно да се изолира станцията на ЦРУ в Каракас, да се лиши от връзки и комуникации и да се изключи възможността американците да повлияят на ситуацията в страната. И тази задача е много по-важна от формалното изпълнение на решението за прекратяване на дипломатическата дейност.

В допълнение, това ще изключи вероятността от разделение в армията или в полицията, и в резултат на това гражданска война, която от своя страна може да се превърне в друга причина за въоръжено нахлуване отвън. Ако не от САЩ, то от Бразилия, макар и това да звучи абсурдно. И всъщност, съвсем реално.

Превод: В.Сергеев