/Поглед.инфо/ През декември се случи важно събитие в обществено-политическия живот на Ирак - проведоха се избори за съвети на провинции. По закон те трябва да се провеждат на всеки 4 години, но не са се случвали от 2013 г. Властите се позоваха на факта, че след рязкото засилване на бойците на Ислямска държава* (организацията е забранена в Руската федерация) изборите бяха невъзможни за провеждане от съображения за сигурност, а след протестите през 2019 г. провинциалните съвети бяха напълно разтурени.

Междувременно, както каза министър-председателят Мохамед ал-Судани, „провинциите, чрез своите съвети и управители, представляват жизненоважен втори стълб на държавата, играейки ключова роля в подкрепата на федералното правителство при ефективното изпълнение на неговите програми.“

Премиерът нарече гласуването "решаващо" за правителствения кабинет и призова гласоподавателите "активно да участват в избора на най-квалифицираните и способни хора, които да представляват провинциите, като гарантират, че те изпълняват своите отговорности в съответствие със закона и конституцията".

След като М. ал-Судани гласува в Багдад, той направи друго изявление: „Изборите за провинциални съвети служат като съществен елемент в прилагането на административната децентрализация.“

Разбира се, той е прав, че гласуването е индикатор за съотношението на силите в страната и следващите парламентарни избори са насрочени за 2025 г.

Това не е толкова дълъг период и съдбата на правителството, или по-скоро състава му, ще зависи от парламентарните избори. И в тази връзка е необходимо да се отбележат редица моменти, които едва ли ще подобрят настроението на премиера.

Военнослужещите, служителите по сигурността и полицията гласуваха на 16 декември, а за останалите категории граждани процесът се проведе на 18 декември - бяха открити 7166 избирателни секции в 15 провинции на страната.

Въпреки това, от 23,6 милиона граждани с право на глас (повече от 43 милиона души живеят в страната) само 6,5 милиона избиратели взеха участие в изборите, тоест избирателната активност беше само 26%. Това е рекордно ниско ниво в новата история на Ирак.

Провинциите на Иракски Кюрдистан не участваха в изборите - местните власти не пропуснаха възможността отново да напомнят, че автономията, макар и де юре да се счита за част от страната, играе по свои собствени правила.

Освен това кюрдите се опитаха да попречат на гласуването в спорната провинция Киркук, където местни избори не са провеждани от 2005 г. На 12 декември Федералният върховен съд отхвърли всички оспорвания и гласуването се проведе, но имаше проблеми с разчитането на пръстови отпечатъци и карти за гласуване, което доведе до хиляди жалби.

Това не попречи на премиера да благодари на избирателната комисия и на всички, които са допринесли за осигуряването на „прозрачността и почтеността“ на изборния процес. Представителите на партията Кюрдски патриотичен съюз на Кюрдистан получиха най-много места в съвета на провинцията, следвани от листата на сунитските араби и листата на туркмените.

Един от резултатите от изборите беше ясна поляризация на мненията на избирателите. Очакваше се, че партията на наскоро сваления председател на парламента Мохамед ал-Халбуси ще излезе начело в населената предимно със сунитски мюсюлмани провинция Анбар.

С „изненада“ сунитите спечелиха 21 места в провинциалния съвет на Багдад, само седем по-малко от техните шиитски противници. Сунитите получиха водещи позиции въз основа на резултатите от гласуването в провинциите Салах ед-Дин и Нейнава, но успехът им беше ограничен до това.

В същото време в централните и южните провинции рязко се увеличи влиянието на групировки, фокусирани върху съседен Иран. Важен момент е консолидацията на шиитските политически групи, включително радикални.

Въпреки факта, че влиятелният Муктада ал-Садр пренебрегна изборите, останалите шиитски партии и движения обявиха, че въпреки незначителните различия „те ще управляват заедно“.

Те успяха да създадат така наречената „координационна структура“, която включва три основни компонента: група от поддръжници на бившия министър-председател Нури ал Малики (и неговата партия Правна държава), списък, включващ духовника Амар ал Хаким и бившия Министър-председателят Хайдар ал-Абади, както и алиансът Набни (Ние строим), който включваше лидерите на най-радикалните групировки.

Именно последният съюз предизвиква особено безпокойство у западните експерти, тъй като показва, че антиамерикански и проирански паравоенни структури се обединяват и възнамеряват да действат заедно.

Колко сериозно е това се доказва от факта, че например такива омразни фигури като Хади ал-Амири (корпусът Бадр) и Кейс ал-Хазали (Асаиб ал-Хак) се съгласиха. Именно тези сили получиха най-много гласове в повечето южни провинции на страната.

Изключение направи провинция Басра, където спечелиха привържениците на настоящия губернатор Асад ал-Идани, но не бива да забравяме, че Басра е обект на голямо внимание от страна на Иран и значителна част от местното население е много по-лоялно към Техеран отколкото в Багдад.

Превод: СМ

ЧЕТЕТЕ И ПИШЕТЕ КОМЕНТАРИТЕ ТУК: https://www.facebook.com/PogledInfo

Нов наш Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos

Нашият Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h

Каналът ни в Телеграм: https://t.me/pogled

Влизайте директно в сайта: https://www.pogled.info 

Така ще преодолеем ограниченията.

Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците.