/Поглед.инфо/ Напливът на емигранти към Европа отново постави въпроса за нейния предстоящ залез. Миграционалът залива старицата с гигантски вълни, при това самият натиск мощно се засили благодарение на бежанците, спасяващи се от войната. По този повод бяха казани много „злорадстващи“ неща – тоест виновни са самите европейски правителства, които поради глупост и лакомия разбиха светските режими, които сдържаха исляма. Безспорно глупостта и лакомията тук имат своето място. Но, нещата са всъщност много по-сложни. И по-страшни. Има данни за това, че някои жадуващи да се устроят в ЕС със статут на бежанци съсвем не са никакви бежанци. И тяхното придвижване се осигурява от влиятелни наднационални структури.
Ето какво съобщава агенция Regnum: „Политологът от Скопие Миленко Неделковски счита за подозрително това, че 90% от мигрантите, които пристигат в Македония и Сърбия са мъже. За това съобщава и сръбското издание „Курир“. Неделковски казва, че те пристигат от страни с традиционна култура, според която семейството не се изоставя. Той напомня, че „след войната между Сърбия и НАТО“ Македония стана център за приемане на около 150 хил. албанци, което напълно промени етническата структура на страната. Неделковски подчертава, че наличието на голямо количество млади мъже в популацията на мигрантите предизвиква подозрение, че между тях може да се крият привърженици на Ислямска държава. Освен това, съобщава изданието, по данни на граничната полиция на Сърбия, 90% от мигрантите от мюсюлманските страни посочват за рождена дата 1 януари на една и съща година. Няма документи, по които това може да се провери. Налага се да се изпращат отпечатъци от пръстите в Интерпол. Отговорът се чака няколко месеца. Интерпол няма надеждни данни за Азия и Африка, особено за страните, където се води война. Едновременно „Курир“ съобщава, че миграционните потоци в тази посока се финансират чрез правозащитните организации на клана Ротшилд уточнява, че „цената на доставянето на човек през морето е 3-3,5 хил. евро, а в конкретна страна на ЕС – 7-11 хил. евро“. («Что везут Ротшильды в ЕС: «90% мигрантов из Азии — молодые мужчины»).
Рязкото нарастване на миграционните потоци (който и да стои зад това) обективно дестабилизират ситуацията в националните държави. И това е изгодно на транснационалните елити – транснационалните компании (ТНК) и прочие други. На тях отдаван им е тясно в рамките на националните държави, които се считат за анахронизъм в условията на глобализацията и стремителното преливане на капитали и работна сила от една точка на земното кълбо в друга. Националните бюрокрации се разглеждат от транснационалите като пето колело в колата, за издръжката на което се изразходва солидни средства и с които неизвестно защо трябва да се съобразява, да се съветва и т.н.
Между другото за клана Ротшилд. Смята се, че именно тяхната глобална групировка се представя за „революционна“, тоест залага на сътресенията, упадъка, кризите и т.н. „Противостои“ й групировката на Рокфелер, която се счита за „консервативна“. Твърде обемна и в същото време кратка характеристика на този „двубой“ дава Г. Джемал: „Две противостоящи си командни групи вътре във световния либерализъм – това е промишления дом (условно „Рокфелерови“) и финансовия дом (условно „Ротшилдови“). „Рокфелерови“ съединени с инструмента на икономическата мобилизация. Навсякъде, където играят те тържествува ориентацията към националната почвеност, развитието на индустрията и търговията, стоковото производство… Накратко, насоченост към взаимодействие на човека с обществото. „Ротшилдови“ са реализация на принципа на икономическата Демобилизация. Навсякъде, където тържествуват агентите на това направление господства финансовата спекулация, мошеническите схеми, галопира инфлацията, изчезват работните места. „Ротшилдови“ отварят път, водещ към войни и революции.. И едните, и другите действа в сферата на „икономическото“ пространство. Политическите последствия се контролират от силите извън либералния клуб“ («Воскрешение Хирама») *
Всичко това с известна степен на условност може да се приложи върху конспиративната схема на дейността на „тайните“ (сега вече в голяма степен явни) масонски и парамасонски организации. Разбира се не бива да се преувеличава влиянието на тези структури, но да не се имат предвид също е неправилно. И би трябвало да се вслушаме в съобщението на един от дейците на „Ордена на тамплиерите“, известен като „брат Маркион“ (същият Кристиян Буше, участник в различни европейски движения на третия път): „Мнозинството от членовете на Golden Dawnили „Ордена на Източните Тамплиери“ едновременно е принадлежало към масониерата на египетския обред „Мемфос Мицриам“. Това е може би единственото разклонение в масониерата, което е наистина революционно. Това течение на масионерията иска да промени света, докато другите масонски разклонения, в повечето случаи се занимават самос организация и управление на световната политика… „Мемфис Мицриам“ исторически винаги е бил в контакт и се е намирал в основата на по-голямата част от революционните и националистически движения ( вземете в частност примера на Гарибалди, който е бил един от големите дейци на масонството на италианското разклонение на ордена на карбонариите**)“ («За порогом масонских ателье» // «Милый ангел», № 2)
Но тези глобални цели на глобалните елити, реализацията на които ще се извърши (ако изобщо се извърши) утре или даже в други ден . А днес от миграцията се извлича най-обикновена, пазарна печалба. Бягството в Европа има своята цена – 5-7 хил. долара. При това никакъв комфорт и гаранции не се прилагат, всичко се осъществява на свой страх и риск. И клиенти се намират – нали в такива страни като Сирия и Либия съвсем до скоро имаше доста високо жизнено равнище. Нещичко все пак е останало – сега вече просто за да се спаси живота. Капитализма си остава капитализъм, изгодата е на първо място, а да се правят пари може (и трябва!) от всичко, каквото и да се случва. Много хора се придвижват без семействата си, надявайки се да се устроят и да ги „изпишат“ при себе си в европейското благополучие. Политологът Борис Кагарлицки отбелязва по този повод: „Преместването на хората се превръща в своеобразен отрасъл на транснационалната икономика, формира се своя собствена инфраструктура по продължение на целия път от страна на неформалните организации, които се занимават с този бизнес“ («Побег в Европу»).
Но и без да се оглеждаме към „Ротшилдови“ можем да си представим такъв сценарий. В Европа започват масови вълнения на мигрантите, в които се включват най-различни радикални елементи (ислямисти, левичари, просто маргинални слоеве). Противостоят им създадени на бърза ръка „граждански милиции“. Към всичко това се включват и разнообразни европейски сепаратисти, при това те ще действат на различни страни. Ще настъпи грандиозен хаос, националните правителства, затънали в мултикултурализма и толерантността няма да се окажат в състояние да въведат ред, с което силно ще дискредитират идеята за национална държавност като такава.
И тогава ще се появи някаква междунационална сила, която ще размаже по стените и двете страни в конфликта. И най-вероятно това ще бъдат частните военни компании (ЧВК) – ударният юмрук на ТНК. На днешен ден те успешно действат в 50 страни на света, на брой те са няколко стотин. Много от тях са в състава на големи компании. Специалистите смятат, че ЧВК не само не са по-зле от „обикновените“ редовни армии на националните държави, но и по много показатели ги превъзхождат, бъдейки много по-мобилни.
Повече от всичко от съществуването на ЧВК е заинтересован най-големия, транснационалния капитал. „Съвременните транснационални корпорации се нуждаят от защитя на своите интереси не по-малко, отколкото държавите – отбелязват О.Велецкий и И.Коновалов. – Включването в тези процеси на редовна армия е дълъг и сложен процес, понякога не съвсем оправдан от гледна точка на военно-политическите последствия, а разходите за поддържане на лоялността на военно-бюрократическия апарат може да се сравни с разходите за издръжка на собствена служба за сигурност. Именно затова корпорациите предпочитат отрядите за оперативно реагиране на частните военни компании пред мудните армии. Много по-важно е обстоятелството, че чрез тези компании може без контрол от страна на данъчните ведомства да се получават доходи от съзнателно завишени цени на услугите. Не малко значение има и това, че в съвременното общество хората с все по-голямо усърдие изпълняват задълженията си към частния работодател. Понятието за дълг пред държавата все повече и повече се размива. Освен това имиджът на частните военни структури силни се промени – това е обикновена и напълно легална работа с определени пълномощия в рамките на закона.“. («Эволюция частных военных компаний»)
Показателно е, че администрацията на САЩ способства за укрепването на армиите, представляващи алтернатива на държавната военно-политическа система. С тях се сключват солидни договори, в които цената на услугите на ЧВК честичко се завишава, което отчетливо намирисва на корупция.. По повод на този договор неотдавна доста критично се изказа сенаторът-демократ Клер Маккаскилл: „… в течение на последното десетилетие милиарди долари от джобовете на данъкоплатците бяха използвани за служби и проекти, които не допринасяха никаква полза, а понякога и изобщо бяха безполезни“.
САЩ безусловно ще се натиснат в европейската суматоха, надявайки се да засилят контрола си над Европа, още повече, че престои създаване на Зона за свободна търговия (ЗСТ) между Щатите и ЕС. Всичко това обаче ще се обърне срещу Американската свръх държава, защото ще отслабне националната държавност като „принцип“, като „идея“. Това тамошните нацбюргери просто не разбират. Навремето (през 2000-те години) те преглътнаха стръвта на неоконите, агентурите на транснационалните мафии и превърната САЩ в база за „глобална демократична революция“, разрушаваща съветските режими и съдействаща за нарастването на хаоса. Впрочем и европейските нацбюргери не блестят с разбиране. Изобщо цялата тази какафония с взрива на Изтока (Афганистан, Ирак, Сирия, Ливан, Египет и прочие) е насочена именно към това да взриви Севера. Ще започне от Европа, после ще се заемат и с Руската федерация, е, и напоследък ще се захванат с империята САЩ. Целта е създаване на световна, глобална власт, за което отдавна говорят транснационалите от всички цветове – от Д.Рокфелер до Ватикана.
Що се отнася до самата експанзия на Миграционала, то нищо друго при капитализма не може да се случи. Няма спор, войната подтика миграцията на бежанците, но това е далеч не единствения фактор. Така, много заявки за убежище днес подават пакистанци, нигерийци, малийци и т.н. А много просто се представят за идващи от страни, където бушува война (Сирия и др.). Ясно е, че ако някъде има висок стандарт на живот, а някъде – нисък, то от „нисшата“ зона винаги ще се стремят към „висшата“. Такива процеси, собствено имат място и вътре в отделния социум (страни, нации и т.н.). Там, където има поляризация, там низините ще се стремят към зоните на най-голямо благоприятстване. Да си спомним макар само как пролетаризираните селски низини се натискаха да отидат от селото в града за да се измъкнат от нищетата и да вкусят всички негови блага. Между впрочем, днешният свят представлява нещо като един социум, една цивилизация. И името на това цялото е глобален капитализъм. Ние сме свикнали да отъждествяваме капитализма (със всички негови постижения) с развитите страни на Запада. Но в действителност това съвсем не е така. Западът безусловно е ядрото на глобалния капитализъм, неговия център. Обаче центърът е немислим без периферията.
„…Капитализмът не е само относителното благополучие на САЩ, Евросъюза (в неговото „старо“ ядро), Япония и още редица дребни страни, обединени от понятието „Златен милиард“, отбелязва К.Димов. – В „единно-взаимосвързаната“ световна система на капитализма влиза и цялата останала, по-голяма част на човечеството, която живее съвсем не така благополучно и блажено, както прословутия „Златен милиард“. Германия, Швеция, Холандия, Щатите – всичко това е да кажем привлекателна „витрина“ на капитализма, зад която е скрит нелицеприятния „килер“ във вида на Нигерия, Бангладеш, Гватемала и подобни на тях също капиталистически страни, безнадеждно затънали в нищета и безизходица. Плюс такива най-големи страни като Индия, Бразилия, Мексико, ЮАР, Индонезия, в които, въпреки забележителните успехи в икономическото, промишленото и научно-технологичното развитие, остават милиони просяци и гладуващи, неимоверна, просто крещяща рязкост достига контраста между богатството и бедността, нарастват социалните противоречия и конфликти“. («Социализм» развитых буржуазных государств»).
И ето, вътре в този единен глобален капитализъм съществува полярно разделение на „богатия Север“ и „бедния Юг“. В рамките на съществуващия ред няма спасение от Миграционала. Процесът на миграционализация в известна степен се задържаше с помощта на национал-бюрократичните режими със „социалистическа ориентация“, които се опитваха някак си да вдигнат стандарта на своите страни, гасейки със желязна ръка всички вътрешни етнокултурни противоречия.
Особен и успехи в това отношение постигна Либия при Кадафи. Тамошният жизнен с стандарт беше даже доста на висота. И тук ще бъде напълно уместно да напомним за постиженията на сваления и убит Полковник: „БВП на човек от населението – 14192 $. На всеки член от семейството държавата изплаща за една година 1000 $ дотации. Пособие по безработица – 730 $... Заплата на медицинска сестра – 1000 $. За всяко новородено дете се изплащат 7000 $. На новобрачните се подаряват 64000 $ за да си купят апартамент. За започване на личен бизнес едновременна материална помощ – 20000 $. Големите данъци и изнудвания са забранени. Образованието и медицината са безплатни. Образованието и стажа в чужбина – за сметка на държавата. Мрежа от магазини за многодетните семейства със символични цени на основните хранителни продукти. За продажба на продукти с изтекъл срок на годност – големи глоби и задържане от подразделенията на специалната полиция. Част от аптеките – с безплатно отпускане на лекарства. За подправяне на лекарства – смъртно наказание. Жилищен наем липсва. Риелторските *** услуги са забранени. Покупката на автомобил до 50% се заплаща от държавата, а за бойците от народното опълчение – 65%. Бензинът струва по-евтино от водата – о,14 $“. («Жизнь народа Ливии при Каддафи - только факты»).
Но сега национал-социал-бюрократичните режими бяха разпарчатосани и беше даден нов мощен импулс на миграцията. При все, че продължава да нараства и старата миграция. Търсенето на евтина работна ръка никой не е отменял, капиталистите искат да плащат по-малко, а да заставят хората да работят повече.
Богатият капиталистически Север се намира в навечерието на своего рода революция на бедния Юг – той сега е именно онзи „пролетарий“, на когото се надяваха марксистите. „Миграционалът“ днес представлява някакъв авангард на тази революция, не случайно бежанците, в отговор на исканията на властите все по-често заявяват „ние сме властта“. По принцип исканията на Миграционала условно могат да бъдат наречени революционни. „Световният пролетариат“ не иска смяната на един строй )капиталистическия) с друг (социалистически). Той изисква дял от западното благополучие, уподобявайки се на европейските пролетарии, които навремето били удовлетворени от солидно парче на капиталистическата торта. Да си спомним, че вътре в самия Север са могли да избегнат пролетарската революция само, защото са грабили Юга и за сметка на това с хранили своя пролетариат. Тоест, решавали са проблема по капиталистически, по човекоядски.
Делбата на западния елит със западните пролетарии е станала възможна само благодарение на най-жестоката колониална и после неколониална експлоатация. И тук има предостатъчно изобретени механизми. „Това е и изпомпване чрез инвестиции на огромните свръхпечалби от бедните страни с евтина работна ръка – свръх експлоатация на пролетариата на страните от „третия свят“, получаващи за своя труд в пъти по-малки заплати, което позволява на се намали експлоатацията на работниците в онези страни, където ТНК главно държат своите „щабове“ – пише К.Димов. – Това е и извършващата се изцяло по „справедливите“ закони на пазара така неречена нееквивалентна размяна – когато високотехнологичната и наукоемка продукция на западните монополи се продава по-скъпо от реалната й стойност, докато суровинните и продоволствените стоки от останалите страни – най-често по-ниско от стойността им. Също така, по-нататък: непосредствено ограбване и задушаване на държавите взели заеми от държавите кредитори и от финансовите институции от типа на МВФ; завишен курс на силните западни валути (преди всичко на долара и еврото, към които доверието на „земляните“ е по-високо и които изтласкват от „гърнето“ слабите „туземни“ парични знаци; „примамване“ от бедните страни на най-добрите интелектуалци („изтичане на мозъци“) без всякаква компенсация за държавите, които са им дали образование; и много други неща“.
Също и това, че през 1980 година започнаха неолибералната контрареформация, която доведе до съкращаването на средната класа. И тоз процес силно засегна даже лидера на глобалния капитализъм – САЩ. По данни на най-голямата американска изследователска организацияPer Research Center, от 1971 до 2011 г. Дялътна американската средна класа е съкратен от 71% до 51% и, което е характерно, три пети от това съкращение се осъществи през 1991-2011 година.
Налице е истинско осиромашаване на масите при капитализма, над което толкова обичаха да се посмеят по време на перестройката апологетите на капитализма и Запада.. така, съгласно данните на пресслужбата на Европейската комисия към беднотата принадлежат 84 млн. души (17% от цялото население). През 2006-2013 година дялът на бедняците във ФРГ е нараснала от 14 до 15,2%. В Бремен тя изобщо достига 23%. Във Великобритания скитниците („бездомниците“) стават все повече . През 2013 година техният брой достига 6%, а в Лондон – 13%. До 10% се увеличава броя на семействата, които нямат собствено жилище, а живеят под наем.
Но все пак все още беше възможно да подхвърлят нещичко на собствения пролетариат за сметка на бедния Юг. А сега какво да се прави? За сметка на кого ще хранят световния пролетариат? Затова и революцията (истинската) при тези наличности е неизбежна и тя ще избухне задължително рано или късно.
Друга работа е, че транснационалните елити искат да използват революционните размествания и настроения в свой интерес – за да: 1) преместят „стрелките‘ от социалния протест към етническото противопоставяне; 2) разрушат системата на националните държави; 3) унищожат много милиони хора под лозунга за борба с хаоса, за ред („новият световен“) – според принципа: „по-малко народ, повече кислород“. Макар, че и това няма да бъде решение на проблема, кошмарното неравенство все едно ще остане, само че ще получи друга форма.
Има ли изход от създалата се ситуация? Безусловно. Трябва да бъде нахранен бедния Юг, но не за сметка на някого (макар и само заради това, че кандидати за хранителна база просто няма).
Необходим е изключително мощен, невиждан тласък на научно-техническия прогрес, който ще позволи лесно. Евтино и в огромни количества да се произвежда всичко необходимо за човека. При това трябва да се говори не само за това да бъдат нахранени хората. Също е важно (ако дори не е по-важно) да се създадат условия за развитие на местната промишленост .
Капитализмът няма да допусне това, той се страхува от изобилието, защото той ще отстрани всякакъв дефицит, в това число и паричния, ще направи ненужни огромните финансови масиви, върху владеенето на които се държи и днешната елита. Необходима е социалистическа революция на производителите, в хода на която ще се извърши национализация на едрия капитал като на първо място излезе обществения (гилдийно-кооперативен) сектор, ще бъде въведено директивно автоматизирано планиране (с активното участие на всички завена при съставянето на плановите задачи), а търговията ще стане максималко асоциирана с призводството.
Без това светът е обречен на вражда.
__________________________
* Хирам - легендата за Хирам е в основата на съвременното масонство и в частност на франкмасонството.( „Легендата за Хирам - първия масон“) (бел. пр.)
** карбонарии – членове на тайна, строго законспирирана организация в Италия през 1807-1832 година. Структурата на организацията на Карбинариите в основни линии повтаря структурата на масонската организация с нейната йерарахия, сложна обредност и символика. Политическата програма на карбонариите включва борба за конституционни преобразования. Най-важна точка от тази програма е искането за национална независимост, а също и за единство на Италия. (бел. пр.)
*** риелторски услуги -посреднически услуги при закупуване на жилище и получаване на комисиони за оказано посредничество между продавач и купувач. (бел. пр.)
Превод от руски език: Магдалена Желязкова