/Поглед.инфо/ Шенгенското споразумение гарантира свобода на предвижването на хората, стоките и услугите между повечето страни-членки на Европейския съюз и присъединилите се към тях европейски държави. Заради притока на мигранти то се оказа под заплаха.

Германското правителство „не разполага с точни данни за общия брой на бежанците, настанени в центровете за първично настаняване“. Този отговор бяха принудени да дадат от министерството на вътрешните работи на питането на депутата от опозиционната партия „Съюз 90/ Зелените“ Ренате Кюнаст. Трудно можем да си представим по-нагледно доказателство за това, че положението окончателно е излязло извън контрол.

Германският министър на финансите Волфганг Шойбле сравни мигрантския поток с лавина, а Ангела Меркел с невнимателен скиор, който я причинява. Той веднага бе разкритикуван за сравняването на мигрантите с природна катастрофа, но казаното за канцлерката беше подминато.

ЕС нямат единна политика спрямо мигрантите

Останалите европейски страни не са в по-добро положение. Призивите за европейска солидарност не впечатляват никого. Източните европейци заявяват директно, че именно Ангела Меркел е този „невнимателен скиор“, предизвикал лавината, заради своето решение в началото на септември безконтролно да приеме мигрантите от Унгария и с призивите си към немците да ги посрещнат с разтворени обятия. „Смятам, че имаме работа с организирано нахлуване“, заяви чешкият президент Милош Земан. Той е убеден, че „мигрантите са престъпници, защото те нарушават както законите на Чехия, така и границите й“.

Извънредните срещи на страните от ЕС на различни нива не дават резултати. Ето и срещата на европейците с високопоставените представители на 35 африкански държави приключи на 12 ноември в Малта с нищо. Евросъюзът е готов да създаде извънреден фонд от 1,8 милиарда евро, за да спре притокът на бежанци и да уговори африканските държави да си приемат обратно тези от тях, на които им бъде отказано убежище. Но ЕС вече и по-рано е отпускал по 20 милиарда евро ежегодно в помощ на африканските страни. Това не спря мигрантите. А африканските лидери смятат екстрадирането на техните граждани обратно в родните им страни като дискриминация в сравнение със сирийските мигранти. Те имат интерес от валутните постъпления от мигрантите, установили се в Европа.

За Ангела Меркел мигрантите са жертви, спасяващи се от бомби, преследвания и войни. Дълг на европейците е да им осигурят покрив и защита. За унгарския премиер Виктор Орбан „това не е бежанска криза, а масова миграция“. Нещо повече той говори за „нахлуване на окупационни армии“. И обяснява: „Тези хора не идват от военни зони, а от такива страни, като Ливан, Йордания и Турция. Там те са били в безопасност. Тези хора идват в Европа не за да търсят сигурност, а в търсенето на по-добър живот“. Как може да се изработи единна европейска политика по отношение на мигрантите при толкова различни подходи?

Маршрутът на мигрантите

Един от маршрутите на бежанците в Европа води през Либия и Средиземно море за Италия, а от там през Австрия в Германия и останалите страни от ЕС. По данни на европейската агенция за охрана на границите „Фронтекс“ през последните месеци броят на мигрантите, използващи този маршрут е намалял. Това е заради есенните бури. А най-важното – трафикантите нямат повече плавателни средства, за да организират транспорта.

Вторият маршрут е балканският. Той започва от Турция за Гърция, а оттам през Македония, Сърбия, Хърватия, Словения и Австрия за Германия. Тесният пролив между Турция и съседните гръцки острови може да се пресече с най-обикновена надуваема лодка.

Оградите и граничният контрол

По-рано мигрантите преминаваха през Унгария. Но това лято правителството на страната вдигна ограда на границата със Сърбия, а след това и с Хърватия. Премиерът Орбан беше критикуван, но той не е първият. Още през 90-те години испанското правителство издигна двойна стена около своите анклави Сеута и Мелия в Африка. Първоначално тя бе висока 3 метра, а след това стана 6 метра.

България също издигна 30-километрова телена ограда на част от границата си с Турция. Гърция още през 2012 построи двойна 10-километрова стена на границата с Турция. На 11 ноември Словения започна да затваря границата с Хърватия. Словенското правителство нарича това „временна мярка“ за въвеждане на граничен контрол.

Шенгенското споразумение – голямото достижение на евроинтеграцията

На 12 ноември Швеция, която до момента приемаше най-много мигранти на глава от населението – дори повече, отколкото Германия, възстанови граничния контрол. „Трябва да знаем кой идва в страната ни“, подчерта премиерът Щефан Льовен. Министърът по въпросите на миграцията Морган Йохансон заяви: „Достигнахме предела на възможностите си“. Занапред Швеция не може да гарантира на мигрантите покрив над главата и възнамерява да ги връща назад в Герания или Дания. Норвегия възнамерява да приеме извънреден закон, за да връща назад мигрантите, пристигащи от Русия.

А в Германия сериозно се замислят дали да не възстановят действието на Дъблинското споразумение. От сега нататък мигрантите ще бъдат изпращани обратно в първата страна на ЕС, чиято граница са пресекли. Именно там трябва да бъдат регистрирани и разгледани техните молби за предоставяне на убежище. Изключение ще бъде направено само за Гърция.

Ето така страните от ЕС се опитват да си прехвърлят проблема с наплива на мигранти една на друга. Председателят на Европейския съвет Доналд Туск вижда в това директна заплаха за Шенгенското споразумение: „Спасяването на Шенген е надбягване с времето. Трябва да побързаме, но без паника!“.

--------

Александър Варкентин, ДВ

Берлин / Германия