/Поглед.инфо/ Преговорите на лидера на КНДР Ким Чен-ун с президента Путин във Владивосток, а след това и с председателя Си Цзинпинг на форума „Един пояс, един път“ в Пекин (където руските и китайските лидери също проведоха преговори), станаха главната интрига от последните дни.
Въпреки че скоро няма да научим техните подробности (такава е и традицията на китайската и севернокорейската дипломация), основните теми са очевидни.
В допълнение към естествените обсъждания на проектите за икономическо сътрудничество (някои от които са разглеждани от края на 80-те години), ключовият въпрос в пълно съответствие с официалните доклади беше ядреното разоръжаване на Корейския полуостров, т.е. отказа на Северна Корея от атомна технология.
В същото време, извън рамките на официалните комуникации и на пръв поглед истинските преговори, основният въпрос остава: защо корейската атомна бомба е по-лоша от израелската бомба, която е много по-стара от нея? Особено като се има предвид факта, че Северна Корея (с всичките си реални и възприемани недостатъци) не заема териториите на съседните страни, няма неразрешими вътрешни национални и религиозни проблеми и не извършва масови репресии.
Същественият отговор е прост: КНДР, за разлика от Израел, няма лоби в САЩ, което да има смисъл за тяхната вътрешна политика.Но в дипломацията формалната страна на обсъжданите въпроси е традиционно важна. Фактът, че Русия и Китай сериозно обсъждат най-малко въпроса за лишаването на КНДР от атомните оръжия (единствената гаранция срещу американския държавен терор днес), без дори да споменава подобен проблем в друга държава, de facto означава приемане на американските двойни стандарти и изоставяне на тези принципи на международното право, които са в основата на суверенитета на двете страни.
КНДР е единствената от малките държави, която се изправя срещу американското военно изнудване. На върха на натиска, три от десет американски групи самолетоносачи бяха насочени към нея и само невъзмутимостта на Ким Чен-ун и неговото обкръжение, в лицето на американското военно изнудване, позволи на КНДР да запази независимостта си.
„Страната на сутрешната свежест” води диалог със Съединените щати на език, достъпен за разбиране за ръководството на последните и в това отношение опитът й е безценен за всички страни, които желаят да изграждат конструктивни отношения със САЩ, включително Русия и Китай.
Но не по-малко важна история е обединението на Корея. Това е изключително сложен процес, тъй като не може да бъде просто поглъщане (Anschluss, както все още се казва в бившата ГДР) на една страна от друга, и следователно изисква внимателно изработване на многостепенната гаранционна система и стандарти за взаимодействие между коренно различните елити и структури на двете страни.
Обединението на Корея вече беше в неформалния дневен ред през първата половина на 2000-та, но беше осуетено от изключително тежка американска политика, която искаше да смаже КНДР само за самоутвърждаване след шока за Буш и неговото обкръжение от 11 септември 2001 година.
Сега логиката на икономическата криза, предстоящият разпад на света на макрорегиони и сривът в глобалната депресия, която изисква създаването на по-големи икономически единици, настоява за обединение на разделения корейски народ.
Конфигурацията на интересите във връзка с обединението на Корея е много по-различна от настоящата атомна проблематика. Обединението ще увеличи драстично конкурентоспособността на южнокорейските корпорации, които могат да разчитат не само на 28 милиона дисциплинирани и непретенциозни работници, но и на цяла гама от технологии, които им липсват и на по-ефективна система на национално управление.
Естествен противник на появата на нов индустриален гигант е не само Япония, но и Китай, днес основен партньор на КНДР: те също не се нуждаят от нови конкуренти. Но Съединените щати обективно се интересуват от това - дори само за да получат нов канал на натиск върху Япония, да разтворят севернокорейския суверенитет в южнокорейската зависимост и най-важното - да създадат поне леки затруднения за Китай.
Русия няма категоричен интерес към обединението на Корея: намаляването на напрежението на нейните граници се компенсира от потенциални заплахи поради появата на нов център на сила. Но появата на нов потенциален източник на технологии разширява обхвата на наличните възможности и следователно ни облагодетелства, да не говорим, че обединението на корейския народ обективно, независимо от съпътстващите го обстоятелства, ще даде нова надежда за обединението на руския народ.
Може би именно тази обективна разлика в интересите на двата най-големи съюзника от епохата по корейския въпрос е причината, поради която преди срещата си със Си Цзинпинг, Ким Чен-ун се срещна с президента Путин на негова територия.
Превод: В.Сергеев