/Поглед.инфо/ Михаил Леонидович Хазин (роден 1962 г.) е руски икономист, публицист, телевизионен и радио водещ. Председател на експертната консултантска компания Neocon. През 1997-98г Заместник-ръководител на икономическата администрация на президента на Руската федерация. Постоянен член на Изборския клуб.

Бяха публикувани две интересни статии.

Едната е за изказването на Макрон в Полша, че Русия фалшифицира историята на Втората световна война.

Втората е за манипулиране на Зеленски.

На пръв поглед, какво е общото помежду им. И между другото, защо му е на Макрон да „се нахвърля на“ Путин в ситуация, когато той вече се е съгласил с инициативата на президента на Русия да се срещне с „петорката“ постоянни членове на Съвета за сигурност на ООН и е готов да пристигне в Москва, за да отбележи Деня на победата, тоест всъщност признава общоприетата историческа версия ?

И тук е общото. Вече казах, че идеята за „нова Ялта“ се основава на факта, че страните-победителки на финансовия глобализъм, на „Западния“ глобален проект (който определя световния ред от няколко десетилетия), имат право да определят новия световен ред. Между другото, отбелязвам, че считам името “Ялта-2” за категорично неприемливо, тъй като на конференцията в Ялта се събират победители във война, в чийто резултат няколко държави губят своя суверенитет и са окупирани. А „новата Ялта“ е просто формат, със същия успех този формат може да бъде наречен „нов Виенски конгрес“. Има само един въпрос: какво е „финансов глобализъм“? Кой го представлява и кой определя неговите принципи и позиции? Кой ще олицетвори губещите?

Тази несигурност създава проблеми на бъдещите страни-победителки, които включват Съединените щати (Тръмп се бори активно с банкерите - елита на “Западния” проект повече от 3 години) и Китай (наскоро Николай Вавилов писа за сблъсъка на Си Цзинпин със западниците-членове на комсомола). Наскоро Путин също се включи в пряка борба с либералната част на руския елит (тоест, филиал на “Западния” проект). Най-вероятно Индия също ще влезе в групата на победителите (към която Великобритания очевидно иска да се присъедини). Е, има го и Макрон - който също иска, като Де Гол навремето, да изскочи от капана на губещите. Има само един въпрос: как да представим хората, които всъщност побеждаваме.

Този въпрос изобщо не е празен. Либералната пропаганда настояваше толкова много за "свобода" и "демокрация" (дори ако елитите не повярваха в нея за секунда), че не е толкова просто да се обясни на обществеността в различните страни, че някой там се е събрал някъде и нещо е измислил за нея. И банкерите няма да седят бездействащи, защото абсолютно не искат да стават „губещи“. Тоест пропагандата за възстановяване на „тоталитаризма“ и „диктатурата“ ще работи с пълния си потенциал.

И да се противопостави на това в такава ситуация може само персонализиран финансов глобализъм. Освен това изобщо не глобалистите могат да го представляват, а някой, който ще поеме публичната пропаганда на съответните ценности и позиции. Освен това по някакъв преувеличен начин (за да се улесни работата с антилибералната пропаганда) и за предпочитане във връзка с някакво общоприето зло. Дори и официално да не е защитаваният елит на “Западния" проект, тъй като него никой вече няма да го пита. Законите на пропагандата не са отменени.

Въпросът е кой може да олицетвори това зло по отношение на страната? Ясно е, че не са страните-победители. В тях борбата срещу либерализма се води на вътрешнополитическо ниво и не трябва да се подлага на външно обсъждане. Ако Тръмп спечели изборите този ноември, ако Путин завърши антилибералната чистка, ако Си, следвайки резултатите от коронавирусната епидемия, допълнително отслаби клановете на „Комсомола“, тогава няма да има въпроси. Индия като цяло е нещо само по себе си. Великобритания направи своя избор извън ЕС. Всъщност остава ЕС - като последният бастион на „западния“ проект на държавно и наддържавно равнище.

Нещо повече, хората повече или по-малко разумни (Макрон?) вече са направили своите заключения за победителите. Всъщност всичко беше ясно от доста време (написахме книгата „Залезът на Доларовата империя и краят на Пакс Американа“ през 2003 г.), но експертното мнение е едно,а мнението на властовите групировки (прочетете „Стълбица към небето“) е нещо съвсем различно. И затова опитните хора в правителството са добре наясно, че за да се „отвържат” от губещите, от елита на „Западния” проект, той трябва да се свърже за публиката с някого, за когото да не ѝ е жал. А след това публично да се смажат и да се обясни, че, видите ли, винаги са знаели, но обстоятелствата са били такива... каквито героично са преодолени.

Напомням, че така по време на Втората световна война правят румънският крал Михай, адмирал Хорти (който, наистина, пада жертва на фашистки преврат, но в резултат не попада на подсъдимата скамейка и умира на старини), генерал Манерхайм. И няма никакви основания да се смята, че ръководителите на Франция и Германия ще постъпят иначе. Затова и въпросът е само един сега: кой ще бъде “изкупителната жертва”.

И всичко нараства в усещането ми, че редицата Полша-Украйна-Балтийски регион ще стане такава жертва.

Защо?

Има няколко причини за това.

Първо, демонстративен либерализъм и антикомунизъм. В условията на криза критикуването на левите идеи като цяло е лоша идея, дори в САЩ думата „социализъм“ е реабилитирана. Но настоящите елити на тези страни са изградили цялата си легитимност върху концепцията за "жертви на комунизма" и не могат просто да откажат тази реторика. С което вече дразнят всички истински управляващи елити на сериозни държави.

Второ, те са ориентирани конкретно към представителите на „западния“ проект, предимно в САЩ. Това е разбираемо, нямаше нищо друго преди 30 години, но Орбан в Унгария направи съвсем различен залог и спечели. А те не успяха. Може би защото Орбан в края на краищата е унгарски патриот, а в споменатите страни вместо управляващи елити има открито американски лобисти, при това не просто американски, а либерални. Съответно днешен Киев се намира в жестока конфронтация с екипа на Тръмп във Вашингтон.

Трето, всички те са ужасни националисти с ярка добавка на фашизъм. А фашизмът, между другото, беше осъден от Нюрнбергския трибунал. И поради тази причина никой не трябва да се обяснява на никого, просто ще бъде обяснено, че финансовият глобализъм е фашизъм, който открито се проявява в онези страни, в които прогресивните сили не успяха да „изтласкат“ финансовите глобалисти от властта по демократичен начин. В САЩ, Китай, Великобритания, Франция и дори Русия това беше възможно, но в Полша, Украйна и балтийските републики не се получи. Тоталитарните либерали не дадоха!

И се оказва красива картинка! Имаше тоталитарен, криминален, почти фашистки финансов глобализъм. Който обиди хората! Той взе парите от тях! В реалните демокрации той беше победен чрез демократични процедури (въпреки че той ожесточено се съпротивляваше, включително като организира различни видове престъпни провокации. Ще почакаме, глобалистите ще бъдат обвинени и за 11 септември 2001 г.!). Той обаче се оттегли и се укрепи в някои страни от ЕС, където се оказа напълно криминален (преди това беше скрил фашистката си същност в идеологията, но тя се прояви в обедняването на населението). И затова извършителите трябва да бъдат наказани и най-важното - да се осъществи промяна в либералния световен ред. И това, разбира се, трябва да се направи от онези страни, които са се доказали по най-добрия начин в борбата срещу това всеобщо зло! Voila!

Важното тук е, че назначените виновни да не изскочат от предназначения си път. Ето защо Зеленски не беше допуснат да се покае при Яд Вашем, затова Макрон (само в Полша!) потвърди правилността на политиката на ръководството на тази страна за подкрепа на либералната версия на историята на Втората световна война. Да, ролята на Макрон не е много благородна (всъщност той пое ролята на козел провокатор, водещ стадо овце, поведени към кланицата), но не искате сами да ставате жертва, където и да отидете. Но като цяло политиката си е политика.

Между другото, в рамките на подобна концепция (която, разбира се, е хипотетична), следва, че Помпео в Киев е провокирал Зеленски (но до степен, че той не изведнъж да започне война, оттук и изявлението, че Русия няма да се откаже от Крим), а Лукашенко в Минск, напротив, успокоява. Че сега не е необходимо да се опитва да се разбира с ЕС, тъй като в Брюксел седят грешни сили. А във Вашингтон всичко вече е договорено с Русия и трябва да е на страната на победителите.

И, разбира се, ако съм прав, това означава, че всичко вече е уговорено. Именно поради тази причина Путин забави смяната на правителството: мисля, че най-накрая беше договорено точно преди Нова година. Кога беше определена датата на обръщението? На 23 декември? На 24? Значи и тогава са се разбрали окончателно. И поради тази причина се случи демаршът на Сурков - цялата му дипломация загуби значението си, Украйна беше включена в следващата „империя на злото“, с нея всичко е ясно в средносрочен план.

Като цяло има още много изводи, които могат да се направят, оставям това на желаещите, темата е богата. Между другото, всичко това се вписва идеално в дискусиите ми за вътрешната политика на Путин. И най-важното - няма вътрешни противоречия и съответства на „Стълбицата към небето“.

Превод: В. Сергеев



Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели