/Поглед.инфо/ Що е изобщо средната класа? Това е конструкция, измислена на Запад, за да унищожи класовата концепция на марксизма. И от гледна точка на марксизма, тя няма смисъл - това е чиста химера, която съществува от излишните финансови ресурси, тъй като включва върховете на работническата класа, дребната и средната буржоазия и обслужващия персонал на висшите класи.

От гледна точка на съвременната буржоазна държава, с нейния модел на финансов капитализъм, средната класа е група от хора с типично потребителско поведение не само по отношение на стоки и услуги, но и по отношение на политическите услуги. Именно на тази група е изградена цялата система за тотална реклама и образование, насочена към максимизиране на растежа на потреблението и фактическата забрана за по-смислени ценности.

Възникването на тази група се свързва именно с началото на „Рейгъномиката“. Факт е, че средната класа по отношение на доходите се дискутира на Запад отдавна, от началото на следвоенния растеж (спомнете си графика на заплатите в САЩ от 1947 г., момента на прехода от мобилизационна икономика към модела от Бретън Уудс). И основният елемент на този модел е да осигури на домакинствата собствено жилище.

Един от американските политици от онова време директно казва, че не вярва в антидържавната дейност на човек, който има собствено жилище. Съответно войниците и офицерите, които се връщат от войната, стават основа за ипотечните програми.

Но именно по това време елитът на западния проект, със своята либерална ценностна система, започва постепенно да идва на власт в САЩ и други страни от американската система на разделение на труда. И тъй като основният ресурс на тази група е свързан с финансовите технологии, които по принцип не са одобрявани от консервативните идеологии („не давай пари под лихва на вашия брат“), за финансистите става важно да разрушат основните социални консервативни конструкции. На първо място, семейството

Вече писах за това: Западният проект възниква в резултат на отхвърлянето на библейската система от ценности. Но има един проблем, който не е толкова лесно да се разреши - социалната стабилност. Не е тайна, че законът във всяка държава действа, само когато има консенсус на мнозинството от обществото за неговото прилагане. Ако няма консенсус, тогава започват проблемите. И основният инструмент за постигане на такъв консенсус винаги е бил възпитаният в семейството копнеж за консервативен подход към живота: трябва да се подчиняваш на родителите си, възрастните, да се държиш прилично и т.н.

Но в същото време този същият подход, още повече основан на библейски ценности, създава проблеми за доминирането на финансистите (припомням, ако „демокрацията е властта на демократите, тогава либерализмът е властта на финансистите“). Средната класа, която започва да се появява през 20-те години на миналия век и умира в Голямата депресия, а след това се възражда през 50-60-те години, в САЩ, на първо място, има редица сериозни недостатъци: не е достатъчно да се променят типичните модели на поведение в обществото, пребиваването в него е ненадеждно за значителна част от него (което се прояви през 70-те години), но най-важното беше, че собственият му корпус се превърна в негов символ, всички останали активи често бяха недостъпни за представителите на тази група.

Появата на "Рейгъномиката" значително промени ситуацията. Стана възможно не само рязко увеличаване на размера на средната класа, но и придаване на някои допълнителни фактори: задължителното присъствие на автомобил в домакинството (поне един, най-много един за всеки възрастен член на семейството), задължителното наличие на отделни стаи за семейството, задължителното присъствие на телевизор ( на първия етап, след това - компютър, поне по един на семейство, максимум - във всяка стая) и пр. Но най-важното е, че такава масивна средна класа, вярвала в задължителността на определен минимален набор, се оказа сериозна алтернатива на консервативните ценности.

За беден човек държавата не е ценност - няма нищо, няма нужда да я защитава. Един богат човек също е предпазлив към държавата, той сам може да защити активите си. Но средната класа е изключително заинтересована от защитната роля на държавата, тъй като те имат активи, които има смисъл да защитават, но не разполагат с достатъчно ресурси, за да се справят сами.

Именно тези хора могат да станат основа за обществения консенсус относно спазването на закона и социалната стабилност. Именно от това време, от началото на 80-те години, започва активна работа по унищожаването на семейството като основа за стабилността на обществото в основните страни на Западната Югоизточна Европа. Правосъдие за непълнолетни, паради на гей гордостта, еднополовите бракове (припомням, в Англия например хомосексуалността беше престъпление до 70-те години), други инструменти за унищожаване на семейства и други консервативни институции в полза на либералната ценностна система. Но основата в същото време беше чисто концептуална ценностна задача: да се създаде общество, за което доминирането на елита на западния проект с неговата основна институция на лихвен заем няма да създаде вътрешно напрежение.

Отбелязвам, че в този момент ролята на социалния компонент на икономическата наука е изключително остра: да се обяснят сегашните условия, без да се разбере същността на западните държавни предприятия, е доста проблематично. Но щом възникне такова разбиране за обществено-политическите процеси, които протичат в света, става ясно, че разрушаването на системата за стимулиране на частното търсене създава огромен проблем. Средната класа (в изданието си от последните десетилетия) изчезва почти напълно. Заедно с либералните ценности и институции. Проблемът е, че цялата система за подкрепа на социалната стабилност в развитите страни (е, може би, с изключение на Япония) вече е изградена до голяма степен върху тези институции. И хората, бивши членове на средната класа, не изчезват, те се превръщат в някаква нова формация, която условно може да се нарече новата беднота.

За разлика от обикновените бедни хора, те имат образование (макар и не много приложимо в криза), разбиране за мястото им в обществото (което обективно вече не съществува, но което е невероятно трудно да се заличи от паметта) и познания за законите. По начало бедният човек знае, че не може да се опре на закона, а за бившия представител на средната класа това не може да се обясни с нещо.

Позоваването към закона за новите бедни ще бъде катастрофално, но те не са съгласни! В резултат на това, около 50% от населението не само ще се откаже от консенсус относно необходимостта от спазване на законите, но ще ненавижда свирепо държавата и нейните елити, които според него са го лишили от неотменимите му права (принадлежали на три поколения, т.е. други модели в паметта) и използването на законите като наказателно средство.

Освен това новите бедни бързо ще разберат, че са лишени завинаги от възможностите, които са имали: дори в средата на миналия век, връщането към категорията на средната класа отне поне 20 години (от края на 20-те до края на 40-те), реалността още повече. Тоест всъщност не толкова нейните представители от 20-те години (които тогава условно са били на 30-40 години) се завърнаха в средната класа, а по-скоро децата им (рязкото увеличение на доходите след 50-годишна възраст е доста рядкост). В настоящата ситуация ще има значително повече жертви и периодът на възстановяване на реалните доходи ще бъде по-дълъг.

Нека ви напомня, както се вижда от горната картина, че нивото на заплатите от края на 70-те не е надвишено до 2008 г., те са на нивото на 50-те. Самите нови бедни, най-вероятно, няма да са склонни към екстремистко поведение (страх от държавата в кръвта им, те сами поощряват все по-строги мерки за защита на статута и имуществото си, тъй като са средната класа). Освен това подобно поведение обикновено не е характерно за либералите, тъй като трябва да се поеме сериозна отговорност.

Но това не може да се каже за техните деца. И така феноменът на Руската империя от края на XIX - началото на XX век ще бъде възстановен, когато по-голямата част от интелектуалния елит подкрепи борбата на екстремистите срещу държавата.

Тогава това се дължи на факта, че на фона на унищожаването на феодалната държава и началото на индустриалната революция се появиха голям брой професионални екстремисти, които яростно мразеха имотното общество (трудно е да се очаква от човек, който работи усилено в продължение на 20-25 години, за да постигне определени длъжности в обществото и държавната йерархия, така че да е безразличен към факта, че млад човек заема подобно място, чието единствено предимство е произходът). За колониалните страни този проблем беше решен чрез износа на най-будните представители на новия (не аристократичен) елит извън страната, в колонията. За Русия нямаше такъв начин, като цяло резултатът е известен.

Подобна ситуация ще възникне след острия стадий на кризата във всички развити капиталистически страни: почти всички представители на бившата средна класа (т.е. на новите бедни) по някакъв или друг начин ще подкрепят антиелита при унищожаването на либералната държава, която не е изпълнила своите (макар и косвени) задължения по отношение към значителна част от обществото. И като се вземе предвид броят на имигрантите и бежанците в Европейския съюз и присъствието на чернокожи и латиноамериканци в САЩ, общият брой на желаещите да участват в различни екстремистки проекти ще бъде достатъчен.

А многобройните специални служби, които постоянно подготвят тези или онези провокации, включително и една срещу друга, най-вероятно няма да възпират ситуацията, ако изобщо няма да я влошат. Както се вижда вече на примера на отношението към Тръмп.

Именно това разрушаване на системата на социалната стратификация, отношенията между социалните групи, всеки отделен слой и държавните институции е основният проблем на света след кризата. Но ще има и други проблеми, например, статутът на длъжностно лице от по-ниско и средно ниво вече няма да осигури достатъчно приходи, за да влезе в новата средна класа (което няма да бъде 50-70% от населението, но в най-добрия случай 15%).

Ще има големи проблеми със съдилищата и другите държавни институции, тъй като днес те са напълно необичайни за решаване на проблеми между бедните.

Това ще изисква основно преструктуриране на целия държавен механизъм, а днес не е много ясно на какви принципи трябва да се гради и най-вероятно няма да се работи със съвременния човек, за да се върне към системата на самоуправление от XIX век.

Всъщност може да се обсъжда много повече по тази тема, но тя вече не е толкова икономическа, колкото социална.

Превод: В. Сергеев

Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели