/Поглед.инфо/ Когато руският самолет Су-24 беше свален от турски Ф-16, руският президент Владимир Путин реагира яростно. Той нарече атаката „удар в гърба, нанесен от съучастници на терористите“ и обвини Турция, че подкрепя Ислямска държава (ИД).

На пръв поглед избликът на Путин изглеждаше нелепо.

В края на краищата, Турция е един от стълбовете на НАТО. Все пак има зрънце истина в обвиненията на Путин: турската политика допринася за бързия растеж на ислямистките екстремистки групи в Сирия, и Турция си остава също толкова част от проблема, колкото и решение.

Турция и Сирия имат дълга граница и от началото на конфликта турското правителство гледа по друг начин, когато чуждестранни джихадисти се стичат по пътя си към Турция. Така наречения "Вход за джихад" - малък участък от планинската граница между Турция и Сирия по протежение на река Оронт - показва как работи това. Когато чуждестранните джихадисти прииждаха през района през 2014 г., турските войници буквално не им обръщаха внимание, когато те преминаваха в Сирия. Британската телевизия “Скай нюз” дори намери документи, които показваха, че турски официални представители подпечатват паспортите на чуждестранни бойци, стремящи се да пресекат турската граница със Сирия, за да се присъединят към ИД.

ИД публично призна турската подкрепа, когато високопоставен командир се похвали, че "повечето от бойците, които се присъединиха към нас в началото на войната, дойдоха през Турция, както стана и с нашата екипировка и боеприпаси." Друг бивш член на ИД също подчерта как чуждестранни джихадисти може да пътуват открито през Турция по пътя си към сирийската граница.

Един конкретен инцидент хвърля светлина върху мрачната роля на Турция, създаваща възможности на екстремистите. Три камиона, принадлежащи на Националната разузнавателна служба на Турция (МИТ), превозващи оръжия, са били спрени от местните служители на жандармерията, след като получили информация, че камионите превозват оръжия за „Ал Кайда“ и ИД в Сирия. Чрез местната полиция МИТ урежда нещата и товарът премина. Но Общото командване на жандармерията отвръща на удара с написването на доклад, в който посочва, че "камионите са транспортирали оръжие и консумативи за терористична организация “Ал Кайда."

Само че вместо да говори за своята подкрепа за екстремистите, турското правителство прикри този инцидент. След като хакери разкриха документи, свързани със скандала, беше наложено медийно затъмнение на случая, и започна наказателно дело срещу много жандармеристи, които се опитаха да спрат оръжията да бъдат доставени на „Ал Кайда“ и ИД. Когато опозиционна партия в Турция се опита да започне разследване на дейността на ИД в Турция, парламентаристи от управляващата партия на президента на Турция Реджеп Тайип Ердоган - ПСР, бързо приключиха случая.

Въпреки че Турция отдавна отрича, че подкрепя ИД или други екстремистки групировки, връзките на Анкара с тези групировки съвсем не са неизвестни за Вашингтон. Западът първо изрази загриженост пред Анкара, че чуждестранни джихадисти използват летището в Истанбул като спирка по пътя си за присъединяване към сраженията в Сирия. През 2014 г. представители на администрацията на Обама оказаха натиск върху Турция да спре да създава възможности за войнстващите групировки в сирия, а в реч в Харвард вицепрезидентът Джо Байдън публично обвини Турция, Саудитска Арабия и Обединените арабски емирства (ОАЕ) за използване на ИД, казвайки, че „трябва да спрат тези политики на съюзници , помагащи с въоръжаване и изграждане на съюзи с „Ал Кайда“ и, евентуално, с ИД.“

Каквито и да било съмнения, затаени от западни представители към Турция, изчезнаха през май миналата година, когато американските специални сили нахлуха в базата на лидер на ИД в източната част на Сирия. Нападението предостави истинска съкровищница от документи и флаш памети, които високопоставен западен представител описа като "безспорно" преки доказателства за връзките между старши лидери от ИД и турското правителство. "Връзките са толкова ясни, че те биха могли да се окажат с дълбоки последици за връзката между нас и Анкара," заключи западният служител.

Основателен въпрос е какво ще направи НАТО, когато съюзник като Турция подкрепя терористична групировка като ИД? Първо, след като Асад смаза мирните демонстранти през 2011 г., сирийският президент попадна на прицела на Ердоган. Макар самият Ердоган да не е екстремист от рода на ИД, като ключов сунитски лидер той е решен да види оттеглянето на Асад, в резултат на което поддържа много сунитски ислямистки групировки, борещи се с режима на Асад.

Турция освен това си е поставила като висш приоритет предотвратяването на каквото и да е движение в посока създаване на независима кюрдска държава. Като част от своята анти кюрдска политика, Турция може би гледа на ИД - която е водила горчиви битки с кюрдите в цяла северна Сирия - като на средство за предотвратяване на опитите на сирийските кюрди да създадат своя автономия в северната част на страната по протежение на границата с Турция. Един чудесен пример за това, когато ИД беше обсадила северния сирийски град Кобани – и заплашваше да изколи хиляди негови кюрдски жители - турските танкове и пехота просто наблюдаваха от другата страна на границата и не направиха нищо, за да се намесят.

Освен това, въпреки че през юли Турция най-накрая се поддаде на интензивния американския натиск и започна да се изправя срещу ИД, Анкара все още придава много по-голяма тежест на борбата си срещу кюрдите. Така например през август YPG изглеждаше настроена да завладее последните 97 км. от контролираната от ИД територия от сирийската страна на границата с Турция, ключова част от все още съществуващата снабдителна мрежа на терористите през Турция. Въпреки че това би бил тежък удар върху ИД, Турция определи кюрдския контрол върху тази част от територия като „червена линия“, дори заплаши и с военна намеса срещу YPG, ако нейни бойци пресекат „западно от Ефрат“.

Още повече, че в продължение на няколко дни в края на октомври Турция придаде съдържание на тази си заплаха, атакувайки кюрдски позиции в северна Сирия, въпреки че САЩ гледат на воюващите кюрдски бойци като на ключова местна сила, способна да се справи с ИД. За да стане ясно, че Турция е само една от страните, които създават възможности ИД и другите екстремистки групировки в Сирия. Турция не започна война в Сирия, а бруталността на Асад превърна Сирия в почва за екстремистите.

Политиците от Вашингтон ще направят добре, ако имат едно наум: както показва гадната история на връзките между Турция и ИД, в Близкия изток нищо не е толкова лесно, колкото изглежда.

--------------------

Джош Коен, бивш служител на Държавния департамент. Анализът е публикуван във в. „Джерусалем пост“.

Анкара / Турция