/Поглед.инфо/ Турският лидер се оказа много успешен в разширяването на влиянието си. Реджеп Тайип Ердоган засили позициите на Турция от Триполи до Казахстан, от Унгария до Африка. Разбира се, външната политика не винаги вървеше „по вода“, понякога се колебаеше. В Тунис, Египет и Сирия ислямистите не успяха да постигнат успех, поради което Ердоган трябваше да признае легитимността на Ал Сиси и да се примири с монархиите в Персийския залив.
Но нещата вървят много по-зле за него в икономиката. Двуцифрената инфлация е само върхът на айсберга. Земетресението в Източна Турция само изостри системните трудности.
Ако по-рано турският лидер беше активен в чужбина, за да привлече инвестиции и да получи геоикономически дивиденти, сега той по-скоро се опитва да компенсира провалите в икономиката.
Във външната политика има все по-малко пролуки за малки, победоносни „войни“.
В Сирия Ердоган не може да проведе военна операция срещу кюрдски екстремисти поради съпротивата на Русия и САЩ. По-трудно е да се играе върху палестинския фактор, тъй като арабите (ОАЕ, Байхрейн, Мароко и отскоро саудитците) разширяват нормализацията с Израел. В Украйна посредничеството се провали поради новата спирала на ескалация и безотговорността на страните от НАТО в сляпата им подкрепа на Киев. Опасно е да се пропагандира и темата за уйгурите заради силния Китай.
Единствените удобни зони за растеж остават Закавказието и Централна Азия, които заедно могат да бъдат определени като „тюркски вектор“.
Наскоро тюркоговорящите страни издигнаха интеграцията си на ново ниво и се нарекоха Организация на тюркските държави /ОТД/. Но желанието да бъдат като Европейския съюз не премахва трудностите, свързани с различната икономическа и военностратегическа ориентация на страните - членки. Турция е член на НАТО, Казахстан и Киргизстан са членове на ОДКБ и ЕАЕС, а Азербайджан има специални партньорства с Русия.
Следователно не трябва да очаквате сензация от линията OTД в краткосрочен план.
Закавказието е друга работа. Когато казваме Закавказие, имаме предвид Азербайджан, а вече и Карабах.
През последните дни Илхам Алиев установи пълен контрол над бившия бунтовнически регион с военна сила. Като се има предвид, че и Ататюрк наричаше радостта на Азербайджан „наша радост“, по принцип Ердоган може да припише победата на своя съюзник и на себе си.
Алиев не спира Ердоган да дърпа одеялото върху себе си, особено след като подкрепата на Анкара по време на Втората карабахска война се оказа много ефективна. „Байрактарите“ улесниха задачата на азербайджанската армия във войната с Армения.
Миналия път Ердоган вече се опита да монетизира военната победа на Азербайджан.
През декември 2020 г. той дойде на парада на победата и поздрави Алиев за военния му успех. Година по-късно в Шуша той подписва декларация за военен съюз с Баку. Турски компании вече са включени в процеса на възстановяване на Карабах и изграждането на летища и други съоръжения.
След Декларацията от Шуша нямаше много причини за забележителните победи на Анкара в Закавказието. Началото на нормализирането на отношенията между Баку и Ереван и в резултат на това арменско-турските преговори можеха да издигнат Ердоган като миротворец, но процесът не завърши със споразумения за пълно уреждане.
Две години след декларацията от Шуша, Алиев поднесе приятна изненада на Ердоган.
Азербайджанската армия навлезе в Карабах и пое пълен контрол над него, принуждавайки сепаратистите да сложат оръжие. Ако по-рано фразата на Ердоган „Карабах е Азербайджан“ можеше да предизвика известна ирония поради липсата на пълен контрол на Баку над региона, сега тя получи реално съдържание.
Както през 2020 г., Ердоган не успя да устои на изкушението да обяви победата на своя съюзник. Първо, той говори гръмко на Общото събрание на ООН, след това лично дойде в Нахичеван. Защо точно там? Защо не в Карабах?
Мястото на срещата бележи по-нататъшната посока на турската политика в Закавказието.
Анексирането на Карабах към Азербайджан вече не е актуално. Ердоган не може и няма как да се ангажира с интеграцията на арменците. Това е вътрешен въпрос на Баку. Освен това турското присъствие може да се окаже токсично поради негативното отношение на арменците към турците.
Следващият етап е отварянето на Зангезурския коридор.
Още преди пристигането на Ердоган течеше подготвителна работа по изграждането на газопровода Игдир - Нахичеван (клон на TANAP) и железопътната линия Kaрс - Нахичеван.
Целта на посещението на Ердоган беше да демонстрира ролята на Турция в победата на Азербайджан и в стартирането на икономически проекти. Той изпълни първата задача, както на парада на победата, без проблеми.
„Искрено поздравявам победоносната азербайджанска армия за нейните исторически успехи и хуманно отношение към мирното население. Нашите азербайджански братя отново показаха на целия свят справедливостта и милостта на турския народ. Той припомни и Декларацията от Шуша, която „издига отношенията ни до нивото на съюзничество“.
Що се отнася до проектите, Ердоган започна отдалеч. Той подчерта важността на Каспийския международен централен коридор Изток-Запад. Зангезурският коридор се възприема като елемент от този транспортен маршрут от Китай за Европа през Турция. Ердоган иска да свърже възможно най-много магистрали с Турция и да я превърне в световен стоков и нефтен и газов център.
Нахичеван „сега представлява голям потенциал за развитие на енергийни и транспортни пътища“ при създаването на логистичен коридор от изток на запад, подчерта турският президент. На регионално ниво Зангезурският коридор е начин за свързване на страните от UTC с Турция.
„ Зангезурският коридор ще обедини целия тюркски свят и ще стане връзка за нас с Европа“, каза Ердоган.
На подрегионално ниво Турция преследва целта за отваряне на директен път към Азербайджан. В Нахичеван Алиев и Ердоган дадоха старт на строителството на газопровода Игдир-Нахичеван и подписаха протокол за изграждането на железопътната линия Карс-Нахичеван. Самото време на тези два процеса доказва, че проектът не се фокусира върху укрепването на връзките между Нахичеван и източните вилаети на Турция.
Турция имаше 30 години, за да осъществи тихо и двата проекта. Целта е да се пренесе инфраструктурата в Нахичеван и да се разшири допълнително през региона Сюник в Армения до Баку.
„ Един ден ще бъде възможно да се пътува от Зангезур до Истанбул, затвърждавайки позицията на региона като транзитен и логистичен център “, казва Ердоган.
Как Турция и Азербайджан ще постигнат отварянето на Зангезурския коридор е следващият въпрос.
Ердоган би искал да постигне това чрез дипломация - „ необходимо е да се разреши ситуацията без конфликти и шум “. Военният метод за решаване на въпроса, въпреки осезаемото охлаждане между Ереван и Москва, е опасен и неперспективен поради фактора на руската база в Гюмри. Може би Баку и Анкара биха могли да окажат натиск върху Ереван, отслабен от войната, но успехът тук все още не е гарантиран. Освен Русия има и американско-европейския фактор, както и Иран.
Анкара ще се надява на бързо подписване на мирно споразумение между Алиев и арменския премиер Никол Пашинян , в идеалния случай в Гранада на 5 октомври.
Това ще проправи пътя за мирно споразумение между Турция и Армения.
Що се отнася до Иран, той едновременно служи като пречка и същевременно прозорец от възможности за нови транспортни маршрути.
Известно е, че Ислямската република не иска екстериториален път в южната част на Армения, който да блокира директния достъп до там за иранците. Тюркската дъга, заобикаляща Иран, го стресира.
Но Ердоган е готов да прояви гъвкавост. Ако Армения не даде зелена светлина за коридора, тогава той може да се осъществи през Иран, каза той в Нахичеван.
Ами Русия? Руското външно министерство многократно е подчертавало подкрепата си за отварянето на всички транспортни комуникации в Закавказието.
Това послание беше записано и в тристранното изявление на лидерите на Русия, Азербайджан и Армения. Москва смята документа за основен за по-нататъшните процеси в региона. Той също така предвижда участието на руските сили за сигурност в охраната на Зангезурския коридор.
Ако продължи в тази форма, тогава Москва ще получи контрол над важна артерия между Китай и Европа. НАТО очевидно ще се съпротивлява на това и ще се опита на вълната на разочарованието на Армения от Русия да изтръгне базата в Гюмри.
Ако обобщим резултатите от преговорите между Алиев и Ердоган, трябва да кажем, че Турция продължава да разширява своето геополитическо и икономическо влияние в региона. Посещението не оказва особено влияние върху събитията в Карабах, просто Ердоган печели точки на международната арена. Що се отнася до икономиката, визитата е още една стъпка към изграждането на Зангезурския коридор. Крайният успех обаче не зависи само от Турция.
Превод: ЕС
Абонирайте се за новия ни Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h
и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте директно в сайта https://www.pogled.info .
Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?