/Поглед.инфо/ Почти едновременно наблюдаваме военната операция за освобождаване на символичната „столица” на ДАЕШ гр. Ракка в Сирия, настъплението срещу Фалуджа в Ирак и обкръжаването на новата база на ислямистите – град Сирт в Либия. Това поражда въпроса, дали е близък краят на Халифата на ДАЕШ. Същевременно предотвратяването на атентати и заловени джихадисти в Германия и Украйна свидетелстват за продължаване на терористичната активност извън региона на Близкия Изток и Северна Африка. А появилият се в този момент доклад на Държавния департамент на САЩ за тероризма през 2015 г. предлага някои противоречиви оценки и премълчава редица проблеми с партньорски страни и тяхната роля в спонсорирането на тероризма.
Отдавна се наложи мнението, че военна победа над ДАЕШ няма да бъде достатъчна за ликвидиране на организацията, тъй като идеологията й е дълбоко вкоренена в съзнанието и сърцата на нейните последователи, включително и в Европа. Изходът от сегашните битки в Сирия, Ирак и Либия обаче, също ще бъде труден, въпреки очертаващите се оптимистични изгледи за успех.
В Ирак изглежда, че се подобрява координацията между САЩ и Русия на базата на разбирането от американска страна, че е необходима една по–бърза победа над ДАЕШ. Този извод не е еднозначен, защото в същото време съществуват мнения като това на американския Blog Moon of Alabama, който изразява твърда убеденост, че САЩ не желаят мир в Сирия и ще саботират подкрепата за руската офанзива. Контранастъпателната операция, провеждана в момента от фронта Ал Нусра и Ахрар Ал–Шам в района на Алепо, подкрепяни от Турция и косвено от САЩ, също дава основание за съмнение. Факт е и това, че САЩ и Русия не могат да постигнат разбирателство по отношение на основните групировки. Искането на Вашингтон да бъдат спряни руските бомбардировки над фронта Ал Нусра, произлязъл от терористичната организация Ал Кайда, всъщност дискредитира американската позиция в антитерористичната коалиция. По–дълбоката причина е, че американците се опитаха да „разводнят” Ал Нусра с други бунтовнически организации и дори да й сменят името и превърнат в политическа сила, но това не им се удава засега. От руска страна обаче има ориентация към по–бързо намиране на политическо решение до есента на настоящата година и запазване на присъствие в Сирия, което вероятно е свързано с очакванията от предстоящата смяна на американския президент и администрация.
Срещу крепостта на ДАЕШ в иракската провинция Ракка всъщност се водят две настъпателни операции. Първата е на Сирийската армия на режима на Ассад, подкрепяна от руски военновъздушни сили южно от гр. Ракка с направление на главния удар към гр. Шабра. Причината е, че завземането на последния ще даде на Сирийската армия значима стратегичесдка опора в цялата провинция Ракка. В Шабра, загубена в позорно поражение преди две години, се намира военно летище, от което може да се контролира целия регион. Очевидно е, че следващата цел на Югоизток е гр. Дейр ез–Зор, в който 200 000 население е в бедствена хуманитарна ситуация. В крайна сметка ще бъде подхранена амбицията на Ассад, заявена още миналата година за „освобождаване на цялата страна”.
Втората операция се води от Сирийските демократични сили, създадени по идея на САЩ и състоящи се от кюрдските отряди за народна защита и сирийско–арабска коалиция. Тя е подкрепена от американски военновъздишни сили и специални сили на САЩ. Целта на основното направление на удара е град Манбидж, с което ще бъде прекъснат коридора между Африн на Запад и Роджава на Изток, през който се извършваха доставките на въоръжение и прехвърлянето на свежи сили на групировките през турската граница. Веднага възниква въпросът, че тези действия под контрола на САЩ са срещу интересите на Турция. Да, това определено е така, но Вашингтон обещава да държи кюрдските отряди за народна защита извън населените места само с логистични задачи. Освен това, с тези действия и с първите бомбардировки със самолети от американски самолетоносач в Средиземно море САЩ дават сигнал към Анкара, че могат да действат и независимо, без да се соъбразяват с някаква зависимост от турски натиск и турската база в Инджирлик.
Освен координацията межуд САЩ и Русия, важна предпоставка за успех над ДАЕШ е договарянето с различните племена около Ракка, някои от които яростно защитават терористите, а други очевидно разчитат на отмъщение заради прогонването им и отнемането на земите и къщите им. Във всеки случай настъпващите сили и да освободят Ракка, не са застраховани от междуплеменни битки и хаос и трудно ще запълнят политическия вакуум. Добра среда за мимикрия и продължаване съществуването на отрядите на ДАЕШ.
На трето, но не на последно, място по важност е обвързаността на почти всички групи с основните терористични организации като Ал Нусра и Ахрам Ал–Шам. Американски и германски коментатори твърдsт, че това е факт в района на Алепо и в провинция Идлиб. Двете групировки образували гръбнака на „опозицията”, което било особено видно в съюза Jaish al-Fateh.
Оттеглянето на ръководителя на преговорния екип на сирийската „опозиция” в Женева Mohammed Aloush също беше знак, че кръвопролитието в страната скоро няма да спре. Той обвини президента Ассад и международната общност, но не е тайна, че представлява една от най–влиятелните организации в Сирия Jaish al-Islam /бригади на армията на Исляма/, подкрепяна организационно, финансово и военно от Саудитска Арабия, Турция и Катар. Затова е логично, че силите, които стоят зад него и „дърпат конците” са тези, които целят да предотвратят истинския напредък на едни преговори в Женева. Докато Jaish al-Islam има този „солиден гръб” и не е включена в списъка на терористичните организации, всякакви преговори остават трудни и насочени срещу единството на Сирия.
В Ирак ДАЕШ е загубила 45% от завзетите по–рано територии, а в Сирия до средата на май бяха отвоювани около 20% от контролираните от нея земи. Провежданата в момента военна операция от иракската армия, подкрепена от американски военновъздушни сили и шиитски милиции цели освобождавнането на Фалуджа, един твърде костелив орех за военните, но неизбежна стъпка към по–важната предстояща задача– завземането на основната крепост, от която тръгна голямото настъпление преди години– Мосул.
Информацията, че лидерът на ДАЕШ е призовал за постепенно изтегляне на бойците от Сирия и Ирак не бе потвърдена, но по същество още от миналата година ръководни кадри напуснаха Ракка, като част от тях се прехвърлиха в Мосул – Ирак, освен това няколко хиляди бойци се насочиха към Либия, където изградиха солидна база в град Сирт. Твърде бързо ДАЕШ постави под контрол 250 км от крайбрежната ивица, изгради тренировъчен лагер, овладя трафикантския канал за бежанци от Либия към Европа, опита се да завземе нефтените платформи в al-Sidr и Ras Lanuf. Сегашната операция на либийското правителство на премиера Sarraj, подкрепяно от ООН, заедно с т.н. „Пазители на нефтените съоръжения” силно притисна терористичната организация и има за цел пълното освобождаване на гр. Сирт. Проблемът е, че генерал Хафтер, подкрепян от Египет и Обединените арабски емирства, под предлог, че също води антитерористична битка, всъщност цели да се добере до нефтените полета в долината Сирт и с това се превръща в по-голямо предизвикателство за „Пазителите” отколкото Ислямска държава.
Другите направления, в които още в края на миналата година се отправиха големи групи джихадисти бяха Афганистан /на пакистанско–афганистанската граница/ , Синайския полуостров, Северен Кавказ, Нигерия, но и Европа. По тази причина не само териториално, но и по численост ДАЕШ се „сви” от 80 000 бойци на около 25 000 по данни от публикувания преди дни докад на Държавния департамент на САЩ, а само чуждестранните бойци в ДАЕШ бяха приблизително толкова – 26 000 души.
Завърналите се в Европа „чужди бойци” от Ислямска държава, определяни между 26 000 и 36 000 души, според американското разузнаване, 6 600 от които от западноевропейски страни, са вече около ½–ра от заминалите, което би означавало
3 300 души /от 800 британци са се завърнали 400, от 600 французи – 340 и т.н. / От Интерпол твърдят, че са между 3000 и 5000, службите на Великобритания– 4000, някои други служби говорят дори за 6 до 8 000. Официално МВР на Германия посочва, че в страната се намират 499 екстремисти.
В доклада на Държавния департамент на САЩ за тероризма в света през 2015 г. се посочва, че Европа не е основната цел на терористичните организации, но практиката дори през последните дни опровергава такова твърдение. То не се потвърждава и предвид на големия брой предотвратени атентати в европейските страни. Само в Германия – най–малко 11. А относно предстояща опасност от терористични атаки може със сигурност да се обобщи, че ако доказалият се досега принцип след всяко поражение, претърпяно от Ислямска държава, да извършва атентати другаде с цел да докаже, че е жизненоспособна и че изпълнява предупрежденията си, се потвърди и този път, то победи на антитероростичната коалиция в Ракка /Сирия/, Фалуджа /Ирак/ и Сирт /Либия/ ще бъдат последвани от демонстрация на насилие в други страни, най–вероятно в Европа.
Залавянето на тримата терористи в Германия преди броени дни и техен съучастник преди това във Франция дава достатъчно основания за няколко сериозни извода: относно контрола– те са проникнали по линия на бежанския поток през т.н. Балкански маршрут; относно вербовъчната работа сред местни ислямисти–групата е трябвало да нарастне на 10 души; относно планирането– в ДАЕШ в Сирия, а целта е била оживен район в центъра на град Дюселдорф, тоест с максимален брой жертви; относно свободното движение между европейските страни, в случая – между Германия и Франция. Разкриването им става не благодарение работата на службите, а благодарение решението на един от тях да се предаде в съседна Франция, а арестуването на друг– вследствие на елементарна грешка да се завърне в германския град по регистрация като бежанец за да си получи помощта от 390 евро.
Съмнението, което се поражда след последния доклад на Държавния департамент на САЩ за тероризма в света през 2015 г. е, че дори и този жизненоважен проблем може би започва да се инструментализира за да внушава желани, но неверни тенденции. Много журналисти и експрети сега ще го цитират. Но в него един от най–важните въпроси е отразен най–кратко– кои са държавите, които спонсорират тероризма, при това отразен абсолютно нереалистично и невярно. На първо място е посочен режима на Ассад, въпреки че той в момента с руска помощ громи Ислямска държава в Ракка. На второ място е посочен Судан и т.н. Няма да намерите нищо за ролята на Саудитска Арабия и Катар за подкрепа на екстремистките организации в Сирия и провала на Женевските преговори. В раздела за тероризма в отделните държави проличава, че е ползвана официална информация, предоставена от правителствата и са правени отделни критични забележки. Такъв е случая с Турция, но никъде няма да намерите факти, уличаващи страната в подкрепа на Ислямска държава и други екстремистки ислямистки организации, въпреки безброй доказателства за това, защото и тези дни бяха прехвърлени бунтовници през турска територия към Алепо, защото и сега в турски болници се лекуват джихадисти, защото и днес се обстрелват от турска територия кюрдските отряди, а не силите на Ислямска държава. Да не говорим за държавния тероризъм на Анкара срещу собственото население в Източна Турция– изравнени със земята градове, хиляди убити цивилни, над 700 000 бежанци. В подраздела за България също проличава ползването на официална информация– какви закони и наредби се подготвят, без никакъв анализ за заплахите, за предотвратяването и контрола на движение на потенциални терористи от и за Сирия.
За пореден път е премълчан факта, че интернет–сайтовете на Ислямска държава продължават да се поддържат от три големи западни фирми, две от които американски.
Всичко това не внушава оптимизъм относно предстоящото взаимодействие в антитерористичната борба, въпреки че много автори ще цитират този доклад.