/Поглед.инфо/ Либийската национална армия обяви, че е заела 90% от страната. Ако това е истина, то фелдмаршалът на тази армия Хафтар е близо до това да стане нов полковник Кадафи, тоест нов баща на нацията. Доколко са правдиви подобни съобщения и защо събитията в Либия стават толкова важни за целия регион?

За това, че ЛНА контролира почти цяла Либия, заяви представителят на същата ЛНА бригаден генерал Ахмед ал Мисмари в интервю пред вестник „Ал Яум ас Сабиа“. Генералът заяви, че армията „е успяла да освободи от екстремисти по-голямата част от населените места в страната, дори въпреки въведеното международно ембарго върху доставките на оръжие на армията на  Хафтар“. Ако думите на Ахмед ал Мисмари са верни, това значи, че Либия е близо до обединение. Ще приключи водещата се вече седма година жестока гражданска война, чиито жертви са вече 100 хил. души.

Исторически Либия се дели на три културно и етнически отличаващи се една от друга части – западна (Триполитания), източна (Киренайка) и южна (Фезан). Средният либиец преди всичко се осъзнава като част от определено племе (бану), след това като жител на един от трите региона, а вече след това като гражданин на страната. Но единно самосъзнание не се е наложило, въпреки, че покойният Кадафи и да се е опитвал да циментира обществото, използвайки идеите на арабския национализъм.

В началото на гражданската война страната се разпадна на практика на три части,в които господстват множество въоръжени отряди, често формирани на племенен принцип. В южната част на страната е избухнал кървав етнически конфликт между берберите и тибу (народност, която съставя значителна част от населението на Чад и която се отнася към негроидната раса).

В Триполитания се намира признатото от ООН като единна законна власт Правителство на националното единство (ПНЕ) начело с Фаиз Сарадж. Но то не контролира напълно дори и столицата на страната Триполи. На Сарадж му противостои парламентът, намиращ се в Тобрук. Той не признава ПНЕ. И депутатите, и Сарадж имат своите въоръжени сили (т.нар. бригади). Но тяхната лоялност към формалното им ръководство също често предизвиква съмнения.

В Киренайка, чието население традиционно повече от другите либийци почита ислямските ценности, започнаха да действат радикални екстремистки групировки, сред които „Ал Кайда“ и „Ислямска държава“. Хафтар срещу тях и поведе борбата.

Напомняме, че Хафтар се ражда в Киренайка и е член на племето фирджан, една от най-силните и влиятелните в Либия. Хафтар участва в преврата от 1969 г., довел до идването на Кадафи на власт, става негов близък съратник, но пред 90-те години се скарва с него и дори опитва да организира нов преврат. Опитът не се увенчава с успех и Хафтар бяга от страната.

Животът на този човек по парадоксален начин е свързан с двата участника в Студената война – СССР и САЩ. Хафтар учи в Съветския съюз, добре говори на руски език. Освен това той почти 20 години живее в САЩ. В европейската преса го наричат дори сътрудник на ЦРУ, което, разбира се, самият Хафтар категорично отрича.

След свалянето на Кадафи, фелдмаршалът, опирайки се на помощта на съседен Египет, създава Либийската национална армия. На хартия тя е подчинена на парламента в Тобрук, но на практика единственият и господар е самият Хафтар. В последните години той се е позиционирал като съюзник на Русия, но няма никакви гаранции, че той ще остане неин съюзник, ако се качи на власт. В арабския свят, както е известно, съюзниците могат бързо да се превърнат в противници и обратното.

Освен това, не трябва да се изключва, че генерал ал Мисмари просто преувеличава успехите на ЛНА. Армията на Хафтар обяви падането на Бенгази, столицата на Киренайка още преди година, но всъщност градът бе зает напълно едва това лято.

Бившият посланик на Русия в Либия, директорът на Центъра за партньорство между цивилизациите на МГИМО Вениамин Попов се съмнява, че Либийската национална армия наистина контролира по-голямата част от страната. „Либия е огромна територия, голяма част от която е разположена в рядконаселена пустиня. На юг изобщо никой нищо не контролира, там има други сили, други племена“, заяви Попов.

Той оценява съобщенията за успеха на армиите като част от някакъв задкулисен търг, вероятно свързан с насрочените на 10 декември президентски избори. Хафтар има намерение на участва в тях. А парите за провеждането на изборите ги е обещала Франция, надяваща се с тях да сложи край на гражданската война. Това е кръглата сума от 100 милиона долара, която все още не е предадена.

При всеки случай ЛНА е внушителна по местните мерки сила, наброяваща между 60 и 70 хил. бойци. Безспорно е също така, че Хафтар успя да завземе редица петролни терминали в различните части на страната, а също така наричаният петролен полумесец: районът на добив на петрол западно от Бенгази. Той контролира обширни територии по цяла Либия, в това число цяла Киренайка. Последният бастион на местните ислямисти, град Дерна, падна в края на юни.

Президентът на обществото за дружба и делово сътрудничество с арабските държави Вячеслав Матузов е убеден, че бъдещето на Либия принадлежи на ЛНА. Той обясни как му се е налагало преди време да се среща с ръководството на много либийски племена на територията на Тунис. Според Матузов шейховете на племената като цяло искат в Либия да се установи здрава власт. Основа на подобна власт според него трябва да стане армията на Хафтар.

„На Русия ѝ е нужно политическата властта да се възстанови, за да може тази страна да не се превърне в гнездо за терористите, които от Сирия бягат именно в Либия“, смята Матузов. Затова и Русия, както и целият свят имат интерес ситуацията в Либия да се консолидира на национална военно-политическа основа. „Политическата основа е парламентът, военната е ЛНА“, отбелязва експертът. „Смятам, че в края на краищата и италианците, и французите, и американците ще приемат това“, допълни той.

Вниманието на света към либийските дела се обяснява с това, че страната е износител на петрол. Впрочем, Попов смята, че важността на петролния фактор не трябва да се преувеличава. Петролът в тази страна все пак не е толкова много, че неговият добив сериозно да повлияе на световните страни. Затова пък не може да се отрече ценността на Либия като страна, през която преминават пътищата на нелегалните мигранти от Африка, стремящи се да попаднат в Европа.

„По-рано, при Кадафи ги спираха с европейски пари. Но сега ЛНА няма да решава проблемите на ЕС“, констатира Попов. Този факт, може би, ще влоши силно отношенията между Хафтар и Запада и ще способства за неговото сближаване с Русия. Впрочем, всичко зависи от способността на страните от Евросъюза да се договорят с либийските политици.

Превод: Поглед.инфо