/Поглед.инфо/ Все по-честото заместване от Запада на кодифицираното и универсално признато международно право с някакви мътни „правила“ е опит за подкопаване на съществуващия световен ред в интерес на управниците на Запада. Те не се свенят да демонстрират, че се придържат към правото на силата, а не към силата на правото. И смятат за възможно да наложат някое от своите „правила“ на другите.

За пореден път претенцията на Запада за ролята на арбитър на световните съдби се прояви в текста на съвместната американско-френска декларация, приета след срещата на президентите на САЩ и Франция в Рим на 29 октомври. Давам извадки от този документ на два езика, за да могат желаещите да се убедят в автентичността на текста:

„САЩ и Франция признават своята собствена отговорност за ръководството на разработването на глобалните решение в отговор на колективните предизвикателства, включително прокарването на сътрудничеството между САЩ и ЕС с цел укрепването на многостранния, основан на правила ред. Ще се стремим към устойчиво глобално икономическо възстановяване, основано на справедлива, включваща и основана на правила глобална икономика. САЩ и Франция подкрепят по-нататъшния диалог и практическото сътрудничество с партньорите в Индийско-Тихоокеанския регион, отбелязвайки важността на съвместните усилия по поддръжката на основания на правила международен ред и определянето на общите подходи към глобалните предизвикателства“.

«The United States and France acknowledge our shared responsibility to lead the development of global solutions in response to collective challenges, including continued U.S.-EU cooperation to strengthen the multi-lateral, rules-based order. We will pursue a sustainable global economic recovery, based on a fair, inclusive, and rules-based global economy…They support further dialogue and practical cooperation with partners in the Indo-Pacific, noting the importance of combined efforts to support the rules-based international order and determine common approaches to global challenges».

Ако някой си мисли, че английският израз rules-based (базиран на правила) означава международно право, тогава греши. На английски език има утвърдени терминологични аналози на това, което на руски се нарича международно право: international law (буквално международно право), international jurisdiction (международна юрисдикция). Тези понятия ясно и недвусмислено установяват приоритета на законите като основа на международното право.

Така че нито в това свежо евроатлантическо изявление, нито в десетки други декларации, появяващи се на Запад, международното право в неговото традиционно и общоприето разбиране като набор от закони и норми на поведение, задължителни за всички държави, отдавна е изчезнало. Вместо това усилено се налагат определени „правила“, чиято законност не е известна. Това отваря директен път към безграничния произвол.

Последният исторически опит дава представа до какво може да доведе този правен нихилизъм от световна класа: Нацистка Германия също се опита да установи „нов ред“ в света, основан на собствените си „правила“. Беше платена висока цена от десетки милиони животи, за да се осуети опита за налагане на кафява чума, основана на канибалистични „правила“ на планетата,

Днес виждаме появата на нови „юберменши“ на Запад, които се стремят да наложат своя „нов ред“. Основната опасност обаче се крие дори не в най-новия фашизъм, а във факта, че той може да се превърне в глобална мода. Държави и народи, които виждат, че Западът все повече и повече е склонен, както се казва, "да върви в беззаконие", след като са престанали да спазват всякакви международни закони, могат да бъдат изкушени да следват същия път.

Излишно ли е да казвам, че резултатът от универсалния правен нихилизъм може да бъде тотален планетарен хаос с голяма вероятност за окончателна смърт на човешката цивилизация? Гибел, много по-вероятна, отколкото през Втората световна война, когато в света имаше мощни сили, които действаха въз основа на международните закони и поставят врагове на човечеството на скамейката в Нюрнбергския трибунал, които нарушиха тези закони. Но ако надделее сегашната западна мода за „нови алтернативни ценности” и младежки вълнения в стил „ако могат, защо ние не можем”, няма да има сили, способни да спрат всеобщото безумие.

Вече текат процеси, които правят подобна заплаха реална. Ще дам само един пример. Напоследък западната пропаганда има нов трик. Нарича се „зона за идентификация на ПВО“ и обикновено се използва за раздуване на темата за „агресивността“ на държави, които не са мили на Запада.

Преди време в това активно се включиха японците, които изведнъж започнаха да разказват на целия свят за „набезите“ на руски и китайски военни самолети в „зоната за идентификация на ПВО“ на Япония. И японските пропагандисти го направиха, разчитайки на безнадеждната неосведоменост на масовата аудитория. Те просто забравиха да ѝ обърнат внимание, че тези самолети летят в международното въздушно пространство, като стриктно спазват международното право и, разбира се, не са нахлули никъде. А така наречената зона за идентификация на ПВО е чиста пропагандна спекулация, която няма нищо общо с международното право.

Всяка страна, която има радар, вече има такава „зона за идентификация на противовъздушната отбрана“, която се простира по целия радиус на обхвата на радиолъча. Такива „идентификационни зони за противовъздушна отбрана“ могат да отидат далеч в дълбините на територията на съседни, а не само съседни държави. По този начин най-новият руски надхоризонтен радар „Контейнер“, намиращ се на територията на Руската федерация, може да идентифицира американските „стелт“ изтребители F-35 над Персийския залив, тоест на разстояние от няколко хиляди километра.

Това означава ли, че Русия има някакви правни основания да предяви претенции към друга държава относно полета на нейния самолет в тази „идентификационна зона“? Разбира се, че не! Юрисдикцията на една държава свършва до нейните граници, няма значение дали е морска или сухопътна, а всичко останало е международна обща зона. Така че, дори ако лъчът на вашия радар може да достигне до Южния полюс от Московска област, това не означава, че вашата „зона за идентификация на ПВО“ има някакво значение за тези, които летят над Антарктида.

Въпреки това злоупотребата с тази празна терминология за обвиняване на други държави в агресивни намерения продължава да расте. Напоследък Тайван се включи активно в това, обвинявайки КНР в „засилване на военната подготовка“. И някои прекалено лековерни канали на „Телеграм“ пренасят тази несправедлива чужда пропаганда по-далеч до масите:

Обърнете внимание на абсурда: „зоната за противовъздушна отбрана на Тайван“ отива далеч в дълбините на държавната територия на КНР! Тоест, това е незаконно според всички канони на международното право. Разбира се, става дума конкретно за „идентификационната зона на ПВО“, която, както вече споменахме, не задължава никого за нищо. И във всеки случай полетите на китайски самолети над собствената им територия по никакъв начин не могат да се считат за „случай на подготовка за агресия“.

Защо говорим за това толкова подробно? Защото ситуацията със самоизготвените „зони за идентификация на ПВО“ е красноречив, образцов пример за опит за подмяна на произволни „правила“, изсмукани от пръстите на действащите международни закони. Пред нас е един от случаите на опит върху основите на световния правен ред – върху общоприети закони, които всички държави са длъжни да спазват.

И най-тъжното е, че някой склонен на авантюри силно иска да участва в това „забавление“ с поваляне на човечеството в бездната на тоталното беззаконие. И сега вече се чуват гласове, че би било хубаво да възприемем „напредналия чуждестранен опит“ и също така да обявим околността с бурни протести за навлизането на чужди самолети в нашата „зона за идентификация на ПВО“. И не ни интересува, че тази зона не е разписана в никакви закони!

Повтарям: това е само един пример за лошата тенденция, която някои прекалено горещи глави показват. Което, по простотата на душата, явно изглежда, че ако врагът ти е в лайно, тогава не е грях да изпаднеш в него. Кажете, от колкото сме по-лоши? Всъщност такива „ентусиасти“ предлагат Русия да стане втора Америка в най-лошия смисъл на думата.

Те като че ли изобщо не мислят, че в това няма нищо добро и че Русия трябва да остане именно Русия, тоест величината на световната политика и ориентир за човечеството, който е коренно различен от американския „модел“. И напразно! Защото светът няма нужда от втора Америка. От Русия се нуждае – със собствена истина, основана не на мътните „правила” на нагъл хищник, а на закони, уважавани и признати от цялата международна общност. Тази велика истина, която през 1945 г. засенчи света с Червеното знаме на купола на победения Райхстаг и която само поради тази причина не бива да променяме.

Превод: В. Сергеев