/Поглед.инфо/ На мястото, което заемаха на световната арена американските и британските съюзници още не са успели да дойдат „достойни” лидери от други европейски страни, но вече изцяло маркират „автократите“, предупреждава Джон Микълуейт в статия за Bloomberg. По негово мнение е по-добре да се възстанови „англосферата“ колкото е възможно по-скоро, защото нормите и законите, които тя поддържаше, помогнаха да се запази мира. Историята обаче няма да чака Запада да се справи с проблемите си, предупреждава авторът.
Ако направим оценка на сегашната политическа ситуация на Запад, веднага можем да видим, че в отношенията между Вашингтон и Лондон сега цари "истинска неефективност и раздори", пише Джон Микълуейт в статия за Bloomberg. Правителството на САЩ тази година не е работило много дълго време и сега президентът Доналд Тръмп е потънал в спорове с Конгреса около „извънредната ситуация” и изграждането на стена на южната граница на САЩ. Докато британското правителство е "като пияница на хлъзгав път", то се движи към брекзит, и ако нищо не се промени в близко бъдеще, Обединеното кралство най-накрая ще напусне Европейския съюз след няколко седмици, твърди авторът. Всичко това означава ли, че за "англосферата" е настъпил края?
„Под „англосфера” разбирам нещо по-тясно от една пета част на света, говореща английски език. За мен “англосферата” са преди всичко САЩ и Великобритания”, обяснява авторът. В продължение на десетилетия Америка и Обединеното кралство се съревноваваха помежду си, за да възхваляват „предимствата на отворените пазари, глобализацията и личната свобода“, но сега гласът им забележимо затихна. И въпреки че все още не е възможно да се каже, че изобщо не се чува, но тяхното партньорство губи предишната си надеждност, която вече се отразява върху много събития, които се случват далеч отвъд англоезичния свят. "Може би не ви харесват разглаголстващите англо-американци - обаче, всички, които търсят свобода и диктатура на закона, трябва да се молят гласът им да остане силен", се подчертава в статията.
Преди някакъв си половин век Великобритания беше най-близкият съюзник на Америка, напомня авторът: „Те бяха свързани с лични, исторически и военни връзки, както и с общо отвращение към комунизма и Съветския съюз.“ Макар и тогава, тяхното партньорство едва ли би могло да се нарече идеално, като се има предвид, че през 70-те години Великобритания е била „много по-лява“ и много по-малко успешна страна, докато Съединените щати, които преживяха войната във Виетнам и Уотъргейт, също не изглеждаха много вдъхновяващи.
Всичко това се промени през 80-те години, когато Роналд Рейгън и Маргарет Тачър дойдоха на власт, а „англосферата“ стана по-силна и започна да излъчва такива послания, които „завладяха умовете на хората по целия свят“, пише в статията: „Думи като “приватизация” и "дерегулация" станаха широко разпространени, първо на Запад, а след това в развиващите се и посткомунистическите страни." Такива англоговорящи лидери като Тони Блеър, Бил Клинтън, Джордж У. Буш, Дейвид Камерън и Барак Обама дойдоха на световната сцена - цяла поредица от „млади пророци“ обикаляха света, обяснявайки на другите как да живеят. пише Bloomberg.
Естествено, САЩ останаха по-големия и по-влиятелния партньор в този съюз, като се има предвид, че икономиката на цялата Великобритания отстъпва на икономиката на щата Калифорния, а военният й бюджет е по-малко от половината от бюджета на военноморския флот а САЩ. Но фактът, че Америка има партньор, който говори на един и същи език с нея на много различни нива, е превърнал този съюз в „нещо повече от простата сума на нейните елементи“, се казва в статията. В същото време, Обединеното кралство представи „Англосферата“ с глас в Европейския съюз, а също така донесе много „мека сила“, включително много влиятелните медии в света, Оксфорд и Кеймбридж. В допълнение, Лондон се превърна в търговски център, който може да се конкурира с Ню Йорк по отношение на размера на финансите и космополитизма, който се върти там, отбелязва Bloomberg.
С течение на времето обаче „англосферата“ стана „твърде самонадеяна“, обяснява авторът. Някои страни мразеха нейните идеи, а много други искаха да ги адаптират за свои нужди или да ги отложат “за после“. Въпреки това много, дори такива "враждебно настроени играчи", като Брюксел или Пекин, бяха принудени да приемат факта, че ако искат да успеят, трябва да приемат някои характеристики на "англо-американците", пише статията: "А фактът, че Силиконовата долина стана лидер в областта на технологиите, само засили усещането за неизбежност." В същото време историята е показала, че тази „самонадеяостта“ е много по-уязвима, отколкото е предполагал някой: „Въпреки че терористичните актове от 11 септември първоначално обединиха света около „англосферата“, идеята, че Великобритания и Америка се намират на правилната страна на историята, беше опровергана от кървавото клане в Ирак, ужасите в Гуантанамо, а след това и от кризата на кредитно- финансовата система”, констатира Bloomberg.
И още през 2016 г. “англосферата” се разпадна, отбелязва авторът. Първоначално се появи брекзит, който повлече след себе си „неприличен и всепоглъщащ хаос“ и почти напълно заглуши гласа на Великобритания, унищожавайки предишната й репутация като „либерална и космополитна страна“, се подчертава в статията: „Великобритания се превърна от страна-наставник на развиващия се свят в просяк: когато Тереза Мей пристига в Африка, сега е принудена да моли за сключване на търговски сделки.“ Днес, страната, която дари на света групата Rolling Stones, сама се превърна в препъналата се героиня от популярната песен Like a Rolling Stone, където се казва: "Сега не говориш толкова силно, сега не изглеждаш толкова горда", пише Bloomberg.
Що се отнася до сегашния президент на САЩ Доналд Тръмп, никой не може да го упреква за това, че „говори твърде тихо или не изглежда твърде горд - проблемът се крие в песента, която пее силно“, се казва в статията. Според автора, избирането на Тръмп се оказва още по-мощен удар: “Днес начело на “англосферата” е човек, който не харесва глобализацията, който иска да излезе от повечето глобални институции и се опитва да защити границите си с помощта на стена. От негова гледна точка, меката сила няма никаква стойност. Той избягва да говори за свобода." Сега Америка има такъв президент, който рядко споменава свободата и правата на човека, популяризира лозунга "Америка преди всичко" и това е "шокираща промяна" за целия свят, подчертава Bloomberg.
Най-лошото е, че "англосферата" вече не е популярна дори сред англо-американците, отбелязва авторът. Много британци и американци са убедени, че “глобализацията” е проект на “елит без корени”, който се отнася към обикновените хора с пренебрежение. Затова те активно критикуват политиката на Тереза Мей и се противопоставят на големите транснационални корпорации. Може би някои дори весело се радват на такъв ход на събитията, пише статията: „Светът, в който ще има по-малко разглаголстващи англо-американци, биха харесали много хора. Но обърнете внимание на страничния ущърб. На мястото, което Америка и Великобритания заемат на световната сцена, за сега не са успели да дойдат достойни европейски социалдемократи, подобни на Емануел Макрон.“
Междувременно, на преден план в света, "излизат автократите, разпространяващи фалшиви новини", предупреждава авторът: "В свят, в който "Америка е преди всичко", тираните от всички цветове вече не трябва да споменават свободата." В икономически смисъл, свободната търговия също постепенно предава позициите си. Освен това, с нарастването на силата на Китай, един съвсем различен глас започна да все по-силно да заявява за това, което изглеждаше особено привлекателно за правителствата на много развиващи се страни: „пекинският консенсус“ прокара идеята, че авторитаризмът е по-ефективен инструмент за постигане на просперитет в сравнение с „хаотичната" доктрина за "ненамеса", се казва в статията.
Не може да не признаем, че идеите, които проповядваше “англосферата”, като цяло бяха полезни и помогнаха на милиарди хора да излязат от бедността, а международните институции и закони, които подкрепяше, помогнаха да се запази мирът дълго време, подчертава авторът. Според него все още има надежда, че алиансът между САЩ и Великобритания скоро все пак ще успеем да възстановим: „Забележете, че осем от десетте най-големи компании в света са американски. „Англосферата“ и до сега доминира в образованието, технологиите и финансите. Китай постепенно е принуден да отвори пазарите си. Злорадството, което хората в континентална Европа изпитваха във връзка с проблемите на Уолстрийт и Лондонското Сити след Великата рецесия, бяха заменени от скръб за крехкостта на собствените им банки и еврозоната." Също така, не си струва да се отхвърля "привлекателността на идеята за свобода", пише Bloomberg: "Погледнете развиващия се свят и ще видите, че обикновените хора не споделят ентусиазма, който автократите изпитват във връзка с "пекинския консенсус". Кой знае? Възможно е представителите на китайската средна класа скоро да почувстват потребността от демокрация и представяне на интересите им."
"Англосферата" значително промени света по много причини и една от тях беше, че "успя да да поддържа динамика", се казва в статията. Разбира се, нейната политика може също да се промени, ако в Америка и Европа дойдат нови политически сили, се казва в статията. Въпреки това, тези подобрения трябва да се появят възможно най-скоро, подчертава авторът: "Историята няма да чака дълго докато недееспособните страни изясняват проблемите си". Ако не се вземат мерки, тогава всички идеи, чието време е дошло, скоро могат да се превърнат в идеи, чието време вече изтича, затова остава само да се надяваме, че “англосферата” ще може отново да се възстанови в близко време и да набере сили, заключава Bloomberg.
Превод: М.Желязкова