/Поглед.инфо/ Световната икономика е изправена пред недостиг и растящи цени на критични суровини. Скъпият газ и петрол доведоха до безпрецедентен недостиг на промишлени метали и скок на цената на торовете. Това провокира допълнително ускоряване на инфлацията. Особено опасно е поскъпването на храните. Преди 12 години провалът на реколтата беше една от причините за Арабската пролет.
Запасите на някои критично важни за световната икономика суровини се оказаха почти на нула. В същото време в света има „безпрецедентен“ недостиг на промишлени метали. Всичко това съвпадна с покачването на цените на храните, пише “Файненшъл Таймс”. Търсенето на всички тези активи продължава да расте, което провокира по-нататъшно ускоряване на инфлацията.
Инвеститорите изкупуват всичко - от промишлени метали до енергийни източници и селскостопански продукти. Тази надпревара със стоки притисна фючърсните пазари, където договорите за повечето позиции влязоха в ценова структура, която показва дефицит.
Особено тежка е ситуацията на пазара на метали, където някои спот договори на Лондонската метална борса струват повече от договорите с по-късна доставка. Търговците са готови да платят голяма премия, само за да получат стоките възможно най-бързо. Така запасите от мед на стоковите борси едва надхвърлят 400 хиляди тона. Това не е достатъчно за една седмица. Алуминият също свършва, тъй като топилните предприятия в Европа и Китай намаляват производството, за да избегнат рязко нарастващите разходи за енергия.
Нефтът и газът продължават да поскъпват. Суровият петрол вече е над 90 долара за барел, най-високото ниво от 2014 г. насам. Освен това цената на барела може да се повиши още повече, тъй като ОПЕК+ не може да възстанови производството, предупреди Международната енергийна агенция. Пандемията от 2020 г. и преминаването към зелена енергия оставиха малко инвестиции в петролни находища. Логистичните проблеми с доставката все още усложняват нещата.
Цената на газа в Европа продължава да остава на високо ниво - около 1000 долара за хиляда кубически метра. Новини за намаляването на запасите от газ в подземните хранилища в Европа до 35% (това е нивото от април, но не и средата на зимата), както и отказа на “Газпром” да резервира допълнителни транзитни мощности през Украйна и мощности за изпомпване през газопровода Ямал-Европа за март, само наля масло в огъня. Ситуацията се влошава и от геополитическото напрежение около Украйна. Дори и Европа да „се промъкне” през тази зима с такива цени, вече е ясно, че ще има големи проблеми с подготовката за новия отоплителен сезон това лято.
„Петролът е възпрепятстван от премерения план на ОПЕК+ за увеличаване на производството, докато газът е чисто политическа история, по време на която ЕС сам си спретна увеличението на цените “, казва анализаторът Владимир Ананиев.
„Нарастването на цените на суровините се влияе от структурни и временни фактори. Структурните включват хронично недостатъчно инвестиране в нови проекти, тъй като през последните години инвеститорите пренебрегнаха суровинния сектор в полза на “шумотевици“, технологични гиганти и перспективни истории за растеж. Към това се добавя и зеленият дневен ред, който също повиши разходите за набиране на капитал за стокови компании. Поради натиска от страна на акционерите делът на обвързването на възнаграждението на ръководството с растежа на производството намаля значително“, казва Виталий Громадин, мениджър на активи в “Мир Инвестиции”. Той посочва временните фактори като прекъсвания на доставките поради пандемия, енергийна криза, природни феномени или геополитика. Например, “Норникел” спря производството миналата година поради аварии в мините, което доведе до намаляване на производството на мед с 16% и никел с 18% през 2021 г.
В същото време проблемите на един пазар на стоки предизвикват проблеми на друг. Поскъпването на природния газ и електроенергията доведе до спиране на алуминиевите топилни предприятия. Нарастващите цени на индустриалните метали водят до по-високи цени на цяла гама стоки – от опаковки до автомобили и самолети. Скъпият газ предизвика рекордно покачване на цените на азотните торове, тъй като той е основната суровина.
„Заради високите цени на торовете след енергийната може да последва продоволствена криза“, не изключва Громадин. Всъщност дефицитът вече започва бавно да пълзи към храната. По-специално, “Файненшъл Таймс” посочва, че запасите на кафе арабика са паднали до най-ниското си ниво от 22 години. Производителите в Централна Америка имаха проблеми, което доведе до прекъсване на доставките. Купувачите на кафе бързо взимат това, което остава на борсата като фючърси. Цените на сорта арабика наскоро достигнаха 10-годишен връх от 5,7 долара/кг, с 13% повече от по-рано тази година и повече от два пъти повече от преди година.
Цените на храните се повишиха по целия свят. А това е много опасно нещо. „Нарастващите цени се дължат на лошата реколта. Селското стопанство е най-предразположената към метеорологичните условия индустрия. През последните 12 месеца цените на кафето са се повишили със 105%, а цените на овеса за животни са се повишили със 115%. Няма съмнение, че разходите ще доведат и до поскъпване на месните продукти”, казва Владимир Ананиев.
„Ресурсната криза, климатичната криза, демографската криза, а след това финансовата и икономическата криза – това вече се случва. По-нататъшната инфлация на храните и броят на гладните хора в света ще нарастват. Нарастващото социално неравенство ще доведе до криза на социалните системи, до преструктуриране на икономическата форма на съществуване на хората по света, тъй като ще изисква стриктно регулиране на потреблението и потискане на масовото гражданско недоволство“, предупреждава Светлана Самойлова, съоснователна Школата за независими финансови консултанти “Финлиберти”.
„Поскъпването на металите и горивата е най-малкият проблем. Истинската заплаха е покачването на цените на храните. Повишаването на цените е неизбежно, трябва да се приеме за даденост. Покачващите се цени на храните са причина номер едно за социални катаклизми от всякакъв вид, от обикновени протести до преврати. Въпросът е колко ще се повишат цените и как правителствата ще задържат растежа им. Русия е в състояние да си осигури основни видове храна, не е застрашена от дефицит. Но под особен удар са страните, които не могат да си осигурят храна, а зависят от вноса. Например провалът на зърнената реколта през 2010 г. беше една от причините за „арабската пролет“, предупреждава Ананиев.
Превод: В. Сергеев