/Поглед.инфо/ Войната срещу Русия е започната от Запада в политическо/дипломатическо, информационно, икономическо и правно направления. На всяко от тях има рязко изостряне.

Политическа/дипломатическа война се разви в рамките на ООН. На 25 февруари се проведе заседание на Съвета за сигурност на ООН, на което беше представена проекторезолюция, предвиждаща редица разпоредби, които не само са неприемливи за Русия (например искането за спиране на военната операция), но и очевидно диви искания (като искането за „оттегляне“ на признаването на независимостта на ДНР и ЛНР).

Ако искането за изтегляне на войските теоретично може да се счита за от компетентността на Съвета за сигурност, то искането за оттегляне на признаването на нови независими републики очевидно е в изключителната компетентност на всяка държава. Заседанието на Съвета за сигурност на ООН на 25 февруари беше замислено единствено като провокация.

На 28 февруари западните членове на Съвета за сигурност на ООН и техните сателити прокараха резолюция за свикване на Общото събрание на ООН. Специалната сесия продължи три дни. Тя приключи на 2 март с приемането на резолюция за „Агресията срещу Украйна“. Резолюцията беше приета със 141 гласа "за", 5 "против" и 35 "въздържали се".

Русия беше безусловно подкрепена от Беларус, Северна Корея, Сирия и Еритрея. Сред въздържалите се бяха предимно африкански и азиатски държави.

Какви са резултатите от специалната сесия на Общото събрание на ООН?

1. Беше приета антируска резолюция, но преобладаващото съотношение на гласовете трябва да се разглежда, като се вземат предвид редица важни обстоятелства.

Първо, нямаше просто натиск, а преки заплахи от западните сили срещу другите делегации. По едно време Сергей Лавров говори за „извиване на ръце“, а на 2 март Василий Небензя каза, че руската делегация знае какви методи са използвани срещу представителите на другите делегации.

Едва ли обаче гласуването на Сърбия, която подкрепи антируския проект, може да се отдаде на натиск и дори заплахи.

Второ, важно е не само колко държави са гласували против, но и колко държави не са гласували за. И тук статистиката е значително различна. Има редица държави, които изобщо не са включени в статистиката за гласуване. Това са страните, които не са взели участие в гласуването: те също не са подкрепиха проекторезолюцията.

Съотношението на страните, които подкрепиха и не подкрепиха антируския проект, изглежда така: 141:52. И не е 141:5.

В същото време трябва да се отбележи, че в списъка както на въздържалите се, така и на тези, които не гласуваха, има държави, чиято позиция не може да не предизвика изненада (Казахстан се въздържа, а Венецуела не гласува).

Вероятно не трябва да се учудваме на въздържанието на Китай и гласуването за антируския проект от Бразилия.

Численото превъзходство на тези, които подкрепиха и не подкрепиха антируския проект, също трябва да се разглежда не само в количествен контекст. Така големи държави като Индия, Етиопия, Судан, Виетнам и Южна Африка, които не подкрепиха проекта. Броят на гласувалите за антируския проект беше до голяма степен “изстискан” чрез малките островни държави, значителна част от които бяха тласнати от спонсорите на проекта.

2. Съотношението на гласовете при цялата си важност не е основният резултат от приетата резолюция. Основното е в съдържанието.

Основното съдържание на резолюцията е нейното заглавие – „Агресия срещу Украйна“. Изглежда сега Русия е юридически призната за държава-агресор. Всъщност не е така. Според Устава на ООН единствен Съветът за сигурност на ООН има право да квалифицира дадена ситуация като агресия. Общото събрание няма такова правомощие. Човек може да разбере (но не и да прости на)малките островни държави, където четат Устава на ООН невнимателно, но е трудно да се повярва, че не само подбудителите на дипломатическата конвенция (САЩ, страни от ЕС), но и държави като Израел, Япония, Турция не са го чели.

Друга разпоредба е осъждането на Русия за извършване на нарушения на международното хуманитарно право. Нямаше разследвания, не са извършени следствени действия, но заключението е готово! Припомняме, че прокурорът на Международния трибунал за бивша Югославия Карла дел Понте в продължение на пет години "събираше и анализираше" доказателствата за масовите бомбардировки по цивилни обекти от страните от НАТО във Федерална република Югославия. И стигнаха до извода, че няма сериозни нарушения на международното хуманитарно право! И тук, без никакво разследване, се твърди, че има такива нарушения и че Русия е виновна за тях. Ясно е, че членовете на НАТО, които са написали тази резолюция, ще излъжат, но каква е отговорността на другите държави, които прилежно вдигнаха ръце по тази резолюция?

Друга разпоредба на резолюцията е осъждането на Русия за привеждането на силите си за ядрено възпиране в повишена бойна готовност. Нито дума за заплахите на Байдън и Зеленски, но нека оставим лицемерието на вносителите на резолюцията. Основното е юридическата му сила „не“, защото още през 1996 г. Международният съд постанови, че международното право не урежда въпроса за законността на използването на ядрено оръжие.

Неслучайно сложните въпроси на международната сигурност са извадени от обсега на Общото събрание на ООН – там върлува некомпетентност. Много държави в изказванията си на сесията показаха пълна липса на разбиране за това, за което говорят. Човек може да разбере (но не и да прости) липсата на разбиране на същността на продължаващия конфликт в Кирибати и в разните там Микронезии. Но как такава голяма държава като Филипините успя да демонстрира такава удивителна глупост? В речта си представителят на Филипините директно спомена жертвите в Донбас, но... гласува за антируския проект, очевидно смятайки, че тези жертви са резултат от „руската агресия“. Изказванията на много други делегации също бяха на ръба: беше ясно, че им беше наредено да осъдят Русия, но те нямаха представа за фактите. Нека повторим още веднъж: такава липса на информация може да бъде разбрана, но не и простена. През последните години Русия бие всички камбани, но без резултат: жертвите, пострадали от Донбас, не представляват интерес за никого. Ето как например протече дипломатическата война в Съвета на ООН по правата на човека:

Русия подготви специална фотоизложба, посветена на жертвите на Донбас, но веднага щом министърът на външните работи на Руската федерация Лавров получи думата, „борците за правата на човека” се откъснаха от местата си и излетяха от залата. Това показва две неща: те искат да обявят Русия „извън закона“, а тази публика не се интересува от жертвите на Донбас. Тоест решенията на Русия са правилни! И колкото и трудни да са взетите решения, те са единственият начин да преодолеем надвисналите над нас заплахи.

Превод: В. Сергеев