/Поглед.инфо/ 12 май 1944 г. е една от най-важните дати в историята на Великата отечествена война. На този ден преди 80 години Червената армия освобождава Крим от нацистките нашественици. Тази настъпателна операция стана пример както за грешките, така и за героизма на съветските войски, които в крайна сметка успяха да коригират тези грешки.
Хитлер смята защитата на Крим за най-важния въпрос, чийто успех може да има политическо и стратегическо значение не само за Германия, но и за Турция и Румъния. След като нарече полуострова „вторият Сталинград“, той не възнамеряваше да го предаде при никакви обстоятелства. За да направи това, 17-та германска армия концентрира седем дивизии при „портата на Крим“, Прокоп, с подкрепата на 1800 оръдия и минохвъргачки. Германците и румънците възстановяват там старите съветски линии от 1941 г. и изграждат нови укрепления.
През есента на 1943 г. съветските войски отрязват 17-та германска армия в Крим от основните сили на Вермахта, разположени в Украйна. Но опитите за проникване на полуострова в движение са неуспешни. Операцията по освобождаването на Крим изисква по-внимателна подготовка.
През февруари 1944 г. щабът на Върховното главнокомандване приема план за три удара, които 4-ти украински фронт под командването на Фьодор Толбухин трябва да предприеме за освобождаването на Крим. Осъзнавайки, че врагът е поставил най-добрите си части на Перекоп, Толбухин решава да направи това направление разсейващо. И предните войски трябва да нанесат основния си удар от предмостието на Сиваш, за да стигнат до тила на вражеските войски на Перекоп. Друга спомагателна атака от плацдарма е планирана откъм Томашевка и Джанкьой.
На 8 април започва тричасов съветски артилерийски бараж. Огънят е пренесен няколко пъти дълбоко в позициите на противника, за да се създаде ефект на фалшива атака. В тези моменти съветската пехота поставя в окопите плашила в каски и вика „ура“. Вражеските войници, мислейки, че руснаците атакуват, изскачат от прикритието, за да отблъснат атаката, но попадат под съветска артилерия. Този трик проработва добре в сектора на 63-ти стрелкови корпус на генерал Пьотр Кошевой.
2-ра гвардейска армия на генерал Георгий Захаров успява да превземе Армянск и да достигне до ключовото място на вражеската отбрана, позициите на Ишун, но след това настъплението спира. Нещата не вървят добре в направлението на главния удар, където 51-ва армия на генерал Яков Крейзер не успява да достигне тила на германците.
Офанзивата можеше да завърши с неуспех, но Крейзер спасява положението. След като научава, че 63-ти корпус успешно напредва към Томашевка, той нарежда да бъде подсилен с танкове и артилерия. Така спомагателното направление става основно.
Няма нищо изненадващо в това, че това се случва, тъй като не всички планове във войната се осъществяват. Германското командване успява да разпознае основната посока на съветското настъпление, като поставя най-добрите си части там. Но не придава никакво значение на Томашевка, поверявайки защитата ѝ на румънските части, които не се отличават с издръжливост. Съветското командване успява бързо да оцени ситуацията, да разбере къде е ахилесовата пета на вражеската отбрана и да концентрира усилията на своите войски там. Това води до пробив.
Защо Севастопол не е превзет веднага?
След като побеждава румънците при Томашевка, на 10 април 63-ти корпус нахлува в оперативно пространство заедно с 19-ти танков корпус и превзема Джанкьой, отрязвайки железопътния път към Армянск. Съдбата на германската 17-та армия виси на косъм, тъй като съветските танкове вече може да я ударят в тила. За да избегнат обкръжението, германците започват да се оттеглят на юг, като също изтеглят частите си от Керч, където са преследвани от съветската Приморска армия. Германците и румънците бягат, без да оказват практически никаква съпротива.
Толбухин изпраща мобилните си сили - 19-ти танков корпус и моторизирани разузнавателни части - да ги преследват. Тяхната цел е бързо да заемат големите кримски градове. И наистина, скоро танковете на 19-ти корпус нахлуват в Симферопол, като го превземат почти без бой. В същия ден голям армейски разузнавателен отряд на полковник Лев Пузанов се отличава заедно с други отряди, изтласквайки врага от Евпатория и Саки. Изглеждаше, че още малко и съветските мобилни сили ще влязат в Севастопол в движение.
Но след поредица от успехи имаше и грешки. Действията на разузнавателните отряди са слабо координирани: техните командири, увлечени от преследването, не информират щаба за тяхното местоположение и ситуация. Колкото повече се придвижват, толкова по-лоша е радиовръзката и толкова по-разединени стават действията им. Действайки сами, отрядите не успяват да пробият в града. 19-ти танков корпус също не успява да им помогне: неговата моторизирана пехота по погрешка е изпратена да превземе Алуща. Ето защо, когато танкови бригади без пехота достигат Севастопол, те се натъкват на мощни немски укрепления.
В такава ситуация остатъците от 17-та армия на Вермахта заемат Севастополския укрепен район. Съветските войски не успяват да го пробият веднага. Като се има предвид физическата умора на войските и липсата на боеприпаси, Толбухин спира атаката, като нарежда да се подготви нападение.
Двоен удар по защитата на Хитлер
Последната част от операцията за освобождаване на Крим започва на 5 май с двучасов артилерийски обстрел. Тогава частите на 2-ра гвардейска армия започват нападение от северната страна на Севастопол. След ожесточени боеве през нощта на 9 май те успяват да стигнат до брега на Северния залив.
Но тази маневра е диверсия, тъй като на 7 май главният удар на Севастопол е нанесен от 51-ва армия. Нейната цел беше планината Сапун, ключова точка на отбраната на врага. Щурмовите групи трябваше да преодолеят всяка вражеска позиция с помощта на артилерийски огън и удари от щурмова авиация.
До вечерта на 8 май 51-ва армия достига до покрайнините на Севастопол и на следващата сутрин започват боевете за града. Съветските войски смазват останките от вражеските дивизии, превземайки корабното селище с щурм. Там щурмовите групи на Крейзер се свързват с отряди на 2-ра гвардейска армия, прекосили Северния залив.
Командването на 17-та армия на Вермахта моли Хитлер да изпрати кораби за евакуация на 20 хиляди души. Фюрерът дава зелена светлина за това едва сутринта на 9 май. Конвоите се втурват към Севастопол, на който съветските пилоти дават „горещо посрещане“. Пример тук е съдбата на конвоя „Патрия“, който транспортира 3000 германци от Севастопол. На 10 май 1944 г. и двата му кораба са потопени от ВВС на Черноморския флот с тежки жертви сред пътниците.
Последният център на вражеска съпротива при нос Херсонес е ликвидиран сутринта на 12 май. Крим е напълно освободен. 17-та германска армия е победена, губи над 50 хиляди пленници и около 30 хиляди убити (без да се броят убитите в морето). Невъзвратимите съветски загуби са два пъти по-малко - 17 754 души.
* * *
Кримската операция продължава само 35 дни (а началният ѝ етап, достъпът до Севастопол, дори седмица). Германските пленници показват, че заповедта на Хитлер за „защита на Севастопол до последния войник“ е безсмислена, тъй като след поражението на 17-та армия при Перекоп, деморализацията на войските на Вермахта идва много бързо. Войските на Хитлер са далеч от силата на духа, която Червената армия демонстрира в Крим през 1941-42 г., защитавайки Севастопол в продължение на 250 дни.
На 10 май 1944 г. Москва поздравява с 24 залпа от 324 оръдия войските на 4-ти Украински фронт и Черноморския флот, които освобождават Севастопол от нацистките нашественици. 118 части и съединения на армията и флота получават почетното име - Севастополски.
Превод: В. Сергеев
КАНИМ ВИ НА СРЕЩА-ДИСКУСИЯ/по-долу/ В КЮСТЕНДИЛ
