/Поглед.инфо/ История на създаването

Шест месеца след края на Втората световна война Антихитлеристката коалиция се разпадна - участващите в нея страни загубиха общя враг, но не и идеологическите противоречия. През 1946 г. британският министър-председател Уинстън Чърчил свързва образа на СССР с Желязната завеса.

Година по-късно президентът на САЩ Хари Труман обвини Съветите в налагане на тоталитарни режими на народите от следвоенния свят, прокламирайки доктрината за „сдържане на СССР“. Светът бързо се поляризира и започна Студената война.

През 1948 г. Белгия, Великобритания, Люксембург, Холандия и Франция сключват Брюкселския пакт за противодействие на военни, политически и идеологически заплахи от страна на СССР. Последваха преговори със САЩ и Канада за създаване на единен отбранителен съюз - така беше създадена Организацията на Северноатлантическия договор - НАТО.

На 4 април 1949 г. във Вашингтон външните министри на 12 държави - Белгия, Великобритания, Дания, Исландия, Италия, Канада, Люксембург, Холандия, Норвегия, Португалия, САЩ и Франция - подписват Северноатлантическия договор. Споразумението е сключено за период от 20 години, но сложна клауза за автоматично подновяване го прави практически безсрочен.

Договорът провъзгласява привързаност към идеите на мира и пълно подчинение на международните изисквания на ООН. Формално той не е насочен срещу СССР, но всъщност лидерите на страните, участващи в договора, постоянно подчертават важността на противопоставянето на СССР и заплахата от съветска агресия.

Президентът на САЩ Хари Труман каза при подписването на Северноатлантическия договор: „Този договор е прост документ. Подписалите нации се задължават да спазват миролюбивите принципи на Обединените нации, да поддържат приятелски отношения и икономическо сътрудничество помежду си, да се консултират помежду си, когато територията или независимостта на някоя от тях е застрашена, и да се присъединят към помощ на всеки от тях, който може да бъде атакуван."

Известно е, че още през 1949 г. Москва предлага на британското правителство участието си в създаването на НАТО. След отказа Йосиф Сталин нарече алианса „подкопаване на ООН“.

Йосиф Сталин във вестник „Правда“, 1 август 1951 г.: „Г-н Морисън (британският външен министър Хърбърт Морисън – „Комерсант“) твърди, че Северноатлантическият пакт е отбранителен пакт, че той не преследва целите на агресията, че той, напротив, е насочен срещу агресията. Ако това е вярно, тогава защо инициаторите на този пакт не поканиха Съветския съюз да вземе участие в този пакт? Защо се изолираха от Съветския съюз?

Пълзящо разширение

Всеки наш сънародник поне веднъж в живота си е чувал зловещата фраза „разширяване на НАТО“. Факт е, че според член 10 от Северноатлантическия договор се предвижда почти постоянно разширяване на блока. Всяка държава във всяка част на света може да кандидатства за участие в блока. Кандидатурата ще бъде разгледана и ако решението е положително и отговаря на изискванията на НАТО, кандидатстващата държава ще бъде приета в алианса.

Към днешна дата, от създаването си през 1949 г., НАТО се е разширявала седем пъти. Гърция и Турция се присъединиха към договора през 1952 г., Германия през 1955 г. и Испания през 1982 г. Франция и Гърция напуснаха военните структури на блока, но след известно време се върнаха в неговия състав.

Най-голямото разширяване на блока се случи след разпадането на СССР през 1991 г., когато бившите социалистически страни от Източна Европа и членовете на Варшавския договор започнаха масово да се присъединяват към НАТО. Към него се присъединиха и бивши съюзни републики на СССР като Латвия, Литва и Естония. Последните членове на Алианса бяха Финландия и Швеция.

Разширяването на НАТО на изток е видима заплаха за съвременната Руска федерация. Факт е, че сега блокът колективно притежава 70% от военните ресурси на планетата. В момента страните, които искат да се присъединят към блока, са Украйна, Грузия и редица други страни.

САЩ, играещи ролята на лидер в блока, имат значим глас и открито диктуват волята си на страните участнички. Американският военно-политически истаблишмънт е този, който определя основната стратегия на блока в продължение на много години.

Освен това всички страни, присъединяващи се към блока, се задължават да приведат въоръжените си сили в съответствие със стандартите на НАТО. Тези стандарти бяха наложени на съюзниците от американците още при създаването на блока. Един калибър патрони и снаряди, различни унификации на военната техника и оборудване, консумативи и научни военни разработки все още осигуряват на американския военно-промишлен комплекс огромни поръчки и същия огромен приток на средства в американската икономика.

"Отбранителният" съюз

Докато на световната карта имаше държава като СССР, която възпираше опитите на НАТО да се разшири по света, блокът не участва във военните авантюри на САЩ до 1991 г. След разпадането на СССР и Варшавския договор членовете на НАТО усетиха своята безнаказаност и започнаха да се пробват в различни части на света.

Войските на НАТО участваха в следните конфликти: във войната срещу Ирак в Кувейт и на иракска територия през 1991 г. (под егидата на ООН); войни на територията на бивша Югославия – Босна и Херцеговина (1995-2004), Югославия (1999), Македония (2001-2003); в Афганистан (от 2001 г. до 2020 г.), в Ирак (2003-2011 г.), по време на мироопазващата операция в Судан (2005-2011 г.).

Също така под егидата на ООН войските на НАТО извършиха въздушни удари и използваха ограничени специални сили в продължаващите конфликти в Либия, Сирия и Йемен. Изобщо блокът в днешно време води много опасна и дестабилизираща света политика. Оттеглянето на САЩ от Договора за РСМД, инсталирането на ракетни бази и прехвърлянето на все повече части на американската армия в Европа изобщо не допринасят за укрепването на мира, както е посочено в договора от 1949 г.

Освен това сега има мнение, че основната цел на НАТО е, както и в предишни години, да сдържа агресията от изток, само че сега вместо СССР като заплаха се възприема съвременна Русия.

През декември 2020 г. генералният секретар на Алианса Йенс Столтенберг представи програмата „НАТО 2030: Единство в нова ера“, която идентифицира основните заплахи за Алианса като „Русия, тероризъм, кибератаки, технологии, възход на Китай и изменение на климата. ”

През октомври 2021 г. алиансът одобри глобален план за отбрана в случай на кризи и конфликти. Той определя действията на НАТО в случай на широкомащабен военен конфликт с Русия и включва възможността за военни действия от региона на Балтийско до Черно море.

През януари 2022 г. алиансът отказа предложенията на Русия за сключване на споразумение за гаранции за сигурност. В него Русия, по-специално, предложи да се изключи по-нататъшното разширяване на НАТО в източната посока, да се откаже от военни действия в страните от Източна Европа, Закавказието и Централна Азия и да не разполага допълнителни сили и оръжия извън страните, в които те са били разположени към май 1997 г., когато е подписан Основополагащият акт между Руската федерация и НАТО (според него алиансът се задължава да не разполага постоянно допълнителни бойни сили на територията на страните - членки, а Русия се задължава да проявява подходяща сдържаност в разполагане на своите конвенционални въоръжени сили в Европа).

На извънредна среща на върха на НАТО на 25 февруари 2022 г., свикана след началото на специална руска военна операция в Украйна, алиансът обяви задействането на отбранителните планове и началото на разполагането на Силите за бързо реагиране.

Там също беше решено да се увеличи броят на системите за противовъздушна отбрана, противоракетна отбрана и киберотбрана и да се засили групировката на войските в близост до границите на Русия. На 29 май заместник-генералният секретар на НАТО Мирча Джоана заяви, че алиансът може повече да не се придържа към ангажимента си да не разполага своите сили в Централна и Източна Европа.

Превод: ЕС