/Поглед.инфо/ Конфликтът в Украйна принуди НАТО да си развърже кесията - членовете на организацията обещаха значително да увеличат разходите за отбрана. Финансовите апетити на военния блок обаче предизвикват ожесточени дебати: няма достатъчно пари, особено при рекордната за много десетилетия инфлация.

Неуспешен KPI

Близо месец европейски и американски политици от всякакъв вид говорят за укрепване на отбраната. Плановете включват увеличаване на разходите, предимно за закупуване на нови оръжия. На първо място това се отнася до „младшите” членове на НАТО с неголеми армии. Така българският министър на отбраната Драгомир Заков заяви, че страната му трябва да попълни арсеналите си с дронове, артилерия, ПЗРК и системи за противовъздушна отбрана възможно най-скоро.

Онзи ден на срещата на върха в Брюксел беше решено „да се засили индивидуалната и колективната способност да се противопоставят на всички форми на атака“.

„Стъпките, които предприемаме, за да гарантираме сигурността на Алианса и евроатлантическата зона, ще изискват адекватни ресурси. Съюзниците значително увеличават разходите за отбрана “, се казва в заключителното комюнике.

Ръководството на военния блок призовава да не бъдем скъперници. Това означава около два процента от БВП на всяка страна.

Всъщност, ако не беше украинският конфликт, никой нямаше да забележи това. В крайна сметка, същите тези два процента бяха договорени още през 2014 г. За това бяха дадени десет години, но само десет от 29-те членове на алианса се вместиха в срока. По последни данни (за 2021 г.) Гърция е начело: 3,82 процента. Следват САЩ (3,52), Хърватия (2,79), Великобритания (2,29) и Естония (2,28).

"Икономическият локомотив" на Европа - Германия - не бързаше да изпълни изискването, като похарчи малко повече от един и половина процента. Сега Берлин беше един от първите, които обещаха да добавят поне сто милиарда евро към бюджета за отбрана. Част от парите ще отидат за преоборудване на ВВС: Бундесверът ще замени родните, но остарели Торнадо с американски F-35.

"Щастливите дни дойдоха"

Сегашната ситуация играе в полза преди всичко на американския военно-промишлен комплекс. Politico, например, съобщава, че Lockheed Martin вече разширява производството на F-35 и Javelins за Европа.

„Отново дойдоха щастливи дни за военната индустрия. Когато бюджетът за отбрана се повиши, това е от полза за всички в индустрията“, каза Лорън Томпсън, изпълнителен директор на института Лексингтън, цитирана от вестника.

Белият дом също ще увеличи военните разходи с 9,8 процента до 773 милиарда долара. Част от средствата ще бъдат изпратени на съюзниците – основно под формата на американска техника.

Вярно е, че проектът трябва да бъде одобрен от Конгреса. И много сенатори обърнаха внимание на редица странности. Така общата численост на американската армия ще бъде намалена с три хиляди души. Военноморските сили ще отпишат 24 кораба, включително пет крайцера, без да получават нищо в замяна. И вместо 85 F-35 (както беше планирано преди месец), ще бъдат закупени 61.

Екипът на Байдън обяснява това с „инвестиране в модернизация“ и „укрепване на отбранителната способност“ на някои бази, предимно в Тихия океан. Парламентаристите, които разгорещено обсъждат всеки цент, обаче не бяха убедени. И те могат да бъдат разбрани.

"От ракети до прости моливи"

Инфлацията в САЩ достигна 7,9 процента на годишна база, което не е наблюдавано от 40 години. Икономиката тъкмо излизаше от кризата с коронавируса, когато се очертаваше нова, свързана със санкциите срещу Русия и скока на цените на енергията.

Сенаторите се опасяват, че инжекциите в отбранителната индустрия ще влошат ситуацията. „Бих искал да знам как ще помогнете на хората в южната част на Мисури, които не могат да си позволят храна на масата, дрехи по тялото и бензин в колата“, възмутен е Джейсън Смит, член на бюджетната комисия на Камарата на представителите.

Проблемът, казва той, е, че само големите корпорации ще се възползват, а не индустрията като цяло. В крайна сметка, поради ускоряването на ръста на цените, за мнозина ще стане неизгодно да създават нови работни места.

Инфлацията, според американски експерти, ще погълне повече от половината от изразходваните пари. Тоест всъщност САЩ ще увеличат бюджета за отбрана само с четири процента, което е по-малко от предходните години.

„Военните ще се справят с неконтролируемото нарастване на разходите за всичко – от прецизни оръжия до моливи. Иронията е също, че колкото повече се харчат за отбрана, толкова по-ниска е отбранителната способност. Защото всяка покупка оскъпява следващата. Един F-35 сега струва повече от сто милиона (през 2020 г. - 78.), Ядреният самолетоносач Ford - 15 милиарда, при това и без палуби ”, обяснява Харлан Улман, старши консултант в Атлантическия съвет.

Ситуацията, според него, е обичайна за НАТО. Тъй като "алиансът няма нито една армия, всяка страна действа по свой собствен начин" и не винаги целесъобразно и ефективно, добавя той.

„Вместо един F-35“, заключава експертът, „можете да купите сто Tomahawk или хиляда дрона със същите пари. От гледна точка на отбранителната стратегия е много по-добре."

Основна дилема

Малцина в НАТО обаче са си направили труда да оптимизират разходите. По-специално, в Лондон, след анализ на инфлационните рискове, се отказаха да увеличат финансирането. В Париж, напротив, са готови да инвестират. Но не в американския внос, а в собственото си производство. Франция се опитва да стане най-големият износител на оръжия в Европа от няколко години.

Проблемът е, че съюзниците в Северноатлантическия блок не бързат да купуват. Въпреки обещанията, мнозина не разбират откъде да вземат парите.

На първо място, говорим за Европейския съюз, който живее предимно в дългове. Почти всички от тях имат девет процента инфлация, което, както посочи ЕЦБ, значително забавя възстановяването на икономиката след пандемията. Допълнителните инвестиции в сигурността няма да подобрят ситуацията. Затова политиците в различни страни спорят за бюджета.

Разногласия има и отвъд океана. Така канадският премиер Джъстин Трюдо наскоро обеща да спазва изискванията на НАТО, но отговори уклончиво на уточняващите въпроси на журналисти.

„Дори като се вземе предвид обявеното увеличение, Отава няма да достигне индикатора, изискван от алианса. Но все още има много социални програми, които също трябва да бъдат изпълнени. И е невъзможно да получите пари просто така, с махване на магическа пръчка “, казва Дейвид Пери, анализатор от Канадския институт за глобални въпроси.

Дилемата "отбрана или социална защита" стои пред всички страни от НАТО. Ето защо, както подчертават експертите, перспективите за обещаното „укрепване на алианса“ все още са доста мътни и неясни.

Превод: ЕС

СПЕШНО И ВАЖНО ЗА ЧИТАТЕЛИТЕ НА ПОГЛЕД.ИНФО И ЗРИТЕЛИТЕ НА ПОГЛЕД ТВ!!!!!

ПРИСЪЕДИНЕТЕ СЕ КЪМ НАШИТЕ КАНАЛИ В "ТЕЛЕГРАМ" И В ЮТЮБ, ЗАЩОТО ИМА ОПАСНОСТ ДА БЛОКИРАТ СТРАНИЦАТА НИ ВЪВ ФЕЙСБУК ЗАРАДИ ПУБЛИКУВАНЕ НА НЕУДОБНА, НО ОБЕКТИВНА ИНФОРМАЦИЯ ЗА СЪБИТИЯТА!

Абонирайте се за Поглед Инфо и ПогледТВ:

Telegram канал: https://t.me/pogled

YouTube канал: https://tinyurl.com/pogled-youtube

Поканете и вашите приятели да се присъединят към тях, копирайки и разпространявайки този текст!?