/Поглед.инфо/ След ударите по критичната украинска инфраструктура на Запад преразгледаха подхода си към военните доставки. Сега те искат да "затворят небето" с помощта на системи за противовъздушна отбрана. Това обаче не е толкова лесно. Какво може да попречи на осъществяването на практика на такава привлекателна за Киев идея?

Повишаване на залозите

Украинските власти отдавна се молят на САЩ за системата за ПВО “Пейтриът”, а на Израел за “Железен купол”. Но във Вашингтон се страхуват, че техният модерен комплекс ще попадне в ръцете на руснаците, а Тел Авив не иска да разваля отношенията си с Москва.

От пролетта западните страни доставят на Киев основно преносими зенитно-ракетни комплекси - американските “Стингър”, британските “Старстрък” и “Матлет”, както и съветските "Игли" от арсеналите на страните от Източна Европа. Освен това въоръжените сили на Украйна получиха от Германия повече от 30 зенитни самоходни установки “Гепард”. Помощта е по-скоро символична: нито ПЗРК, нито остарелите зенитни оръдия са в състояние сериозно да устоят на масирани ракетни удари.

Но НАТО вдига залозите. В Украйна пристигна батарея от немски системи за ПВО ИРИС-Т - три пускови установки по осем ракети всяка. Още три ще пристигнат през следващите месеци.

Пентагонът ще даде на Киев две батареи американско-норвежки зенитно-ракетни системи НАСАМС. Тези планове обаче бяха обявени преди 10 октомври. Сега към инициативата на Вашингтон и Берлин се присъединяват и други украински съюзници.

След срещата на министрите на отбраната на страните от алианса във формат Рамщайн-4, Великобритания обеща няколкостотин ракети АМРААМ за системите за противовъздушна отбрана НАСАМС и поредната партида ПЗРК, Испания - четири зенитно-ракетни системи “Хоук”, Холандия - оборудване за ПВО и ПРО за 15 млн. евро.

"Ние ще продължим да подкрепяме Киев толкова дълго, колкото е необходимо. И ще засилим нашата помощ: по-специално ще предоставим повече системи за противовъздушна отбрана", каза генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг. "Украйна се нуждае от различни видове далекобойни и с нисък обхват системи за противовъздушна отбрана, системи за противоракетна отбрана за борба с балистични ракети, дронове”, допълни той.

Стандартите на НАТО

Много експерти са убедени, че решението за укрепване на украинската ПВО всъщност е взето отдавна. Поне преди шест месеца, според военния експерт Юрий Кнутов.

Според него точно толкова време е необходимо за подготовка на системата за ПВО и обучение на екипажите. Целта на Запада е създаване на интегрирана система за ПВО, съчетана с комплексите на НАТО.

„Това, което Украйна има, са стари съветски разработки: С-300П, Бук-М1, С-300В, дори С-125 са древни системи, макар и да ги модернизираха, обяснява Кнутов, „Последният масиран ракетен удар показа, че ПВО се провали: почти всички цели бяха унищожени. Сега ще бъде създадена системата на НАТО, тя не се вписва в сегашната. Всичко ще трябва да бъде напълно закупено в чужбина - радарни станции, зенитно-ракетни системи с различни обхвати.

Експертът подчерта, че основните цели за обновената система за противовъздушна отбрана ще бъдат крилати ракети и ударни дронове-камикадзе. Няколко ИРИС-Т могат да покрият голям град.

Устойчивост на претоварване

На хартия експлоатационните характеристики на западните системи за ПВО изглеждат впечатляващи. Повечето от образците обаче никога не са участвали във военни действия. Още по-ценно за НАТО е тяхното присъствие в Украйна.

От друга страна, ако комплексите се представят слабо, това ще послужи като антиреклама на западната „отбранителна индустрия“ на международния оръжеен пазар.

„Значителна роля в актуализираната единна система за ПВО на страните от НАТО е отредена на НАСАМС и ИРИС-Т, така че Германия и съюзниците от Алианса се стремят да ги изпитат във връзка със сателитно и въздушно разузнаване, обединени от единна командна линия“, казва военен експерт Алексей Леонков. От тази гледна точка задачата за защита на небето не е първостепенна. По-важното е как точно ВСУ ще използват доставените екземпляри - в градски условия, полета, горски пояси. Руските самолети имат авиационно въоръжение, което им позволява да изпълняват задачи, без да навлизат в зоната на действие на западните системи за ПВО.

Най-технологичният комплекс, който Украйна ще получи, е американско-норвежката НАСАМС, две батареи от по девет пускови установки всяка. В обичайния вариант с ракети-прехващачи АЙМ-120C обсегът не надвишава 25 километра. Модификацията НАСАМС-2 с ракети АМРААМ-ЕР да поразява цели на разстояние до 70 километра и на височина до 20 хиляди метра. Това е сравнимо с характеристиките на руската система за ПВО Бук-М3.

НАСАМС също има значителни недостатъци. Ракетите АМРААМ нямат системи за векторизиране на тягата и следователно маневреността им е посредствена. Те са способни да унищожават цели с претоварване не повече от 15G. По този начин системата за противовъздушна отбрана е безполезна срещу ракетите на комплексите "Искандер-М" и "Кинжал", но ще създаде определени проблеми на "Калибър", както и на Х-101 и самолети Х-555.

Германските ИРИС-Т са с по-малък обсег - около 20 километра, но те поразяват обекти, маневриращи с претоварвания до 25G. Тези установки са предназначени предимно за справяне с нисколетящи крилати ракети. Всеки дивизион може едновременно да прехваща повече от десет въздушни цели и да действа в пасивен режим от оптично-електронна насочваща станция, монтирана на командния пункт. В същото време не е необходимо да се включва радарът за насочване, което значително усложнява разкриването на огневата позиция на системата за противовъздушна отбрана в градски условия.

Недостатъчно за държавата

Франция обеща системата за противовъздушна отбрана “Кротал”. Не се уточнява количеството. Тези противовъздушни системи с малък обсег, пуснати на въоръжение през 1971 г., са били модернизирани повече от веднъж. Най-модерната версия поразява нисколетящи високоскоростни цели на разстояние до десет километра. Пусковата установка може да се монтира на колесни, верижни превозни средства, както и на кораби и неподвижни обекти.

Испанските системи за противовъздушна отбрана МИМ-23 “Хоук” са системи със среден обсег на американско производство. Пентагонът ги въоръжава през 1960 г. Техният съветски аналог, системата за противовъздушна отбрана С-125, беше изведена от въоръжение от руската армия през 90-те години. “Хоук” поразява въздушни цели на разстояние до 35 километра, но е малко вероятно да се справи с модерен самолет, покрит с елементи на радио-електронна война.

Но всяка система за ПВО е именно система, а не отделни зенитно-ракетни системи и радиолокационни станции. И все още не е ясно дали Киев с помощта на западните си съюзници ще успее да създаде ефективен въздушен щит. Очевидно е, че няколко батерии в най-добрия случай ще покрият две трети от град. За да се създаде надеждна, задълбочена система за противовъздушна отбрана, са необходими доставки от съвсем различно ниво.

Превод: В. Сергеев

ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на Поглед.инфо, ограничават ни заради позициите ни! Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?

Когато видите знака "фалшиви новини", това означава, че тази статия е препоръчително да се прочете!!!

Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com


Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели