/Поглед.инфо/ Леон Панета – началник на кабинета на Белия дом при Бил Клинтън и бивш министър на отбраната на САЩ и директор на ЦРУ при Барак Обама, заяви в четвъртък, че в Украйна Съединените щати са въвлечени като посредник във войната с Русия.

„Ние сме въвлечени в конфликта, това е прокси война с Русия, независимо дали го признаваме или не“, заяви Панета. И заключи: „Мисля, че единственият начин да се справим с [руския президент Владимир] Путин в момента е да се натоварим двойно, което означава да предоставяме толкова военна помощ, колкото е необходимо. Начинът за постигане на целта е, честно казано, да влезем и да убиваме руснаци.“

Панета направи изявлението си ден, след като президентът на САЩ Джо Байдън обяви предоставянето на още въоръжение за 1 милиард долара на Украйна, в допълнение към предоставените вече оръжия за 2,5 милиарда долара от 2014 г. досега. Байдън обяви, че Украйна ще получи 9000 противобронени системи, 800 зенитни системи, 7000 стрелкови оръжия и 20 милиона патрона и боеприпаси.

Според оценките на САЩ, 7000 руски военнослужещи са били убити в Украйна досега или един от всеки 28 войници, участващи в конфликта. Руската армия напредва бавно в Украйна, не е успяла да получи контрол над нито един от големите градове в боевете, продължаващи един месец. Масовите доставки на оръжие на украинската армия от страна на НАТО очевидно оказват влияние върху хода на войната.

В сряда министерството на отбраната на Словакия, членка на НАТО, предложи да изпрати в Украйна зенитно оръжие С-300 с голям обсег на действие. Руският външен министър Сергей Лавров заяви, че Москва няма да позволи доставката на оръжейната система: „Ясно казахме, че всеки товар, който се придвижва към украинската територия, за който смятаме, че носи оръжие, правомерно е да бъде унищожен.“

Коментарите на Лавров засилват опасностите „прокси“ конфликта в Украйна да прерасне в пряка война между Русия и членовете на НАТО, която може да предизвика пълномащабна война, по силата на член 5 от Договора за НАТО.

Тази седмица САЩ разположиха две батареи с ракети Patriot на границата с Полша. В четвъртък министърът на отбраната на Обединеното кралство Бен Уолъс обяви, че Обединеното кралство ще разположи и противовъздушна система със среден обсег на действие в Полша.

На фона на слуховете, че Украйна и Русия са близо до дипломатическо споразумение за прекратяване на конфликта, в четвъртък САЩ казаха ясно, че няма да приемат дипломатическо решение. Според държавния секретар Антони Блинкен: „Действията, които виждаме, че Русия предприема всеки ден, буквално всяка минута от деня, са в пълен контраст с всякакви сериозни дипломатически усилия за прекратяване на войната.“

Заключението му е: „Имаме силното усещане за това, какво би могла да направи Русия по-нататък… Вярваме, че Москва може да подготвя използване на химическо оръжие и след това фалшиво да обвини Украйна, за да оправдае ескалацията на атаките си.“

Междувременно САЩ наливат оръжия в европейските си съюзници. „Европейските правителства се обърнаха към правителството на САЩ и подизпълнителите на отбраната със списъци за оръжия, включително дронове, ракети и противоракетна отбрана, тъй като руската инвазия в Украйна стимулира подновяването на търсене на американско оръжие“, съобщи Ройтерс.

Германия масово купува оръжия, като изоставя всички ограничения, наложени на армията ѝ след ужасяващите престъпления по време на Втората световна война. Страната обяви планове за закупуване на 35 бойни самолета F-35 от САЩ, а Ройтерс съобщава, че Берлин също обмисля закупуването на американска система за противоракетна отбрана. Полша планира да закупи дронове-комбайни от САЩ.

Ройтерс съобщи също за „скок в продажбите на всички видове оръжия след началото на инвазията на 24 февруари, който е повишил акциите на Lockheed с 8,3%, а акциите на Raytheon с 3,9%.“

Конфликтът дава тласък на и без това мащабната американска търговия с оръжие. Тази седмица Стокхолмският международен институт за изследване на мира публикува годишния си доклад за глобалната търговия с оръжие, заключвайки, че САЩ са най-големият износител на оръжие в света.

Списание Forbes коментира: „За петте години от 2017 до 2021 г. на САЩ се падат 39% от основните доставки на оръжия в световен мащаб, над два пъти повече от продажбите на Русия и почти 10 пъти повече от оръжията, които Китай доставя на своите клиенти. Освен това САЩ имат много повече клиенти – 103 държави, или повече от половината от държавите-членки на ООН.“

В условията на огромни количества оръжия наливани в активния и кървав конфликт, се засилват и предупрежденията за пълномащабна война, наред с неприкрити искания за ескалация до ръба на пропастта. „Така започва Третата световна война“, заяви колумнистът на New York Times Брет Стивънс. Той казва това не като искане за деескалация, а за по-агресивна военна намеса на САЩ в конфликта.

Стивънс написа: „Отказът за налагане на зона, забранена за полети в Украйна, може да бъде оправдан, защото надвишава рисковете, които страните от НАТО са готови да понасят. Но идеята, че с това може да започне Трета световна война пренебрегва историята и е сигнал за слабост. Американците се биеха със съветски пилоти, действащи под китайско или севернокорейско прикритие в Корейската война (1950-1953), без да взривят света. Нашето гласно отвращение към конфронтацията е покана, а не възпиращ фактор срещу руска ескалация.“

Тази седмица Мартин Уолф от Financial Times предупреди: „Надеждата за мирни отношения избледнява. Вместо това имаме война на Русия срещу Украйна, заплахи от ядрен Армагедон, мобилизиран запад, съюз на автокрации, безпрецедентни икономически санкции и огромен енергиен и хранителен шок. Никой не знае какво ще се случи. Но знаем, че това навежда на катастрофа.“

Уолф заключава: „Войната на Русия срещу Украйна промени картата на нашия свят. Продължителната стагфлация изглежда неизбежна, с големи потенциални неблагополучия върху финансовите пазари. В дългосрочен план вероятна е появата на два блока с дълбоки разцепления между тях, както и ускоряващо се обръщане на глобализацията и жертване на бизнес интереси в полза на геополитиката. Дори ядрена война, уви, е възможна.”

Въпреки предупрежденията, има искания за по-нататъшна ескалация на САЩ. The Hill съобщи за „нарастващ брой конгресмени, които притискат администрацията на Байдън да изпълни искането на Киев за повече самолети.“

Хил добавя: „Дискусията преодоля рутината на партизанското разделение във Вашингтон, изправяйки Белия дом не само срещу републиканците, но и срещу някои от най-близките съюзници на президента Байдън в Демократическата партия.“

Има и индикации, че конфликтът придобива все по-глобални измерения. На среща с китайския президент Си Дзинпин в петък, Байдън поиска Китай да се ангажира да не предоставя „материална подкрепа на Русия“ и заплаши с „последствия“, ако Китай откаже да даде такова обещание.

Си, от своя страна, осъди реакцията на САЩ по въпроса за войната, заявявайки: „Мащабните и безразборни санкции само биха накарали хората да страдат. Ако още повече ескалират, те биха могли да предизвикат сериозни кризи в глобалната икономика и търговията, финансите, енергетиката, храните и промишлените вериги и веригите за доставки, осакатявайки вече изнемогващата световна икономика и причинявайки невъзвратими загуби.“

Сенаторът републиканец Марко Рубио заяви, че „Китай е съучастник във войната на Русия срещу Украйна“, настоявайки „Си и ККП да платят цената.“

Според Матю Потинджър – член на Съвета за национална сигурност на администрацията на Тръмп, конфликтът, който избухна с руската инвазия в Украйна, е „горещ залп за започване на студена война, изправяща Вашингтон и неговите съюзници“ срещу Русия и Китай. „Това, което трябва да направим, е незабавно да удвоим разходите си за отбрана.“

Превод: д-р Радко Ханджиев